,fit(1920:897)&format=webp)
Когато AI вече е геополитика, доверието се превръща в бизнес модел – 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 с Николай Тодоров, SiteGround
2026-а идва като тест за резистентност – на стопански системи, институции, бизнес модели и водачество. Геополитическата неустановеност към този момент не е декор, а деен фактор. Технологиите – и най-много изкуственият разсъдък – се трансформират по едно и също време в мотор и риск. А дефицитът на фрагменти, натискът върху разноските и смяната в държанието на потребителите принуждават фирмите да взимат решения в придвижване, постоянно без лукса на цялостна информация.
В този подтекст Profit.bg започва самодейността 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 – поредност от диалози с водещи мениджъри и специалисти, които гледат към бъдещето не през нереални прогнози, а през действителния опит на хората, ръководещи комплицирани организации и процеси в среда на стопански разтърсвания, геополитическо напрежение и ускорена софтуерна промяна.
Участниците в поредицата обрисуват основните опасности и благоприятни условия пред българската стопанска система, резултатите от влизането в еврозоната, ролята на работната мощ, технологиите и изкуствения разсъдък, както и изменящия се профил на потребителя.
Шест въпроса, заложени към разнообразни промишлености и водачи, построяват обща карта на 2026 година – фрагментирана, само че почтена.
Първото изявление в поредицата е с Николай Тодоров, основен изпълнителен шеф на SiteGround – световна софтуерна компания, оперираща на пресечната точка сред инфраструктура, сигурност и доверие.
Кой геополитически развой ще има най-силно отражение върху средата, в която оперира вашата организация през 2026 година?
Най-силното въздействие през 2026 година ще пристигна от фрагментацията на световната цифрова стопанска система, ускорена от развиването на изкуствения разсъдък и възходящата сензитивност към сигурността и поверителността на данните.
Данните и AI към този момент не са просто софтуерен актив – те са геополитически и стопански запас, което води до разнообразни регулаторни режими, условия за суверенитет на данните и все по-строг надзор върху метода, по който AI системите се образоват, взимат решения и употребяват информация.
За компании като нашата, които оперират световно в хостинг и SaaS промишлеността, това значи фундаментално преосмисляне на ролята ни – от снабдител на инфраструктура към снабдител на доверие и сигурност.
Клиентите към този момент не питат единствено за продуктивност и цена, а за това къде се съхраняват данните им, кой има достъп до тях, по какъв начин се пазят и дали AI решенията работят по метод, който е транспарантен, предвидим и предстоящ на надзор.
Паралелно с опциите, AI основава и нови опасности – от несъзнателно приключване на чувствителни данни и уязвимости в автоматизираните процеси, до потреблението на непрозрачни модели, които могат да взимат решения без ясно пояснение. Именно по тази причина нашият фокус е върху сигурност и дискретност по дизайн.
Работим с явен privacy-first и EU-first метод – строга сегрегация сред потребителски данни и AI модели, минимизиране на трансграничния трансфер на данни, мощни механизми за надзор на достъпа и създаване на AI системи, които могат да бъдат обяснявани, одитирани и при нужда изцяло изключвани.
Моят съвет към бизнеса в България е да не възприема регулациите, сигурността и AI като спирачка за нововъведения или като кратковременен тренд.
Те са новата основа на доверието в цифровата стопанска система. Компаниите, които влагат рано в отбрана на данните, ясно ръководство на риска и отговорно потребление на AI, ще бъдат освен по-устойчиви, само че и по-конкурентоспособни през идващите години.
Каква е вашата прогноза за българската стопанска система през 2026 година? Кои фактори виждате като най-определящи за резистентен напредък?
Очаквам сдържан, само че несиметричен напредък на българската стопанска система през 2026 година Сектори с висока добавена стойност – технологии, цифрови услуги и експортно насочени компании – ще продължат да се развиват, до момента в който бизнеси с по-ниска успеваемост ще бъдат под напън.
Ключовите фактори за резистентен напредък ще бъдат кадровият капацитет, равнището на цифровизация и способността на фирмите да употребяват AI по структуриран метод. Все по-ясно се вижда разликата сред организации, които просто употребяват AI принадлежности, и такива, които ги интегрират стратегически, с ясни правила за сигурност и отговорност.
Големият риск на локално равнище е така наречен shadow AI – всеобщо потребление на външни AI принадлежности без надзор, което основава съществени опасности за данните и репутацията на фирмите.
Как влизането на България в еврозоната ще повлияе на бранша, в който оперирате?
Влизането в еврозоната ще има позитивен, само че не автоматизиран резултат за софтуерния бранш. От една страна, ще улесни финансовите интервенции, ще увеличи доверието към българските компании и ще направи страната по-разбираема и предвидима за интернационалните сътрудници и клиенти.
От друга страна, това ще докара до по-висока конкуренция за гении и по-бърз растеж на разноските за труд. За компании като нашата това значи потребност от още по-ясно позициониране като шеф и вложение в дълготрайна стойност, а не краткосрочни оптимизации.
В подтекста на AI, еврозоната ще форсира търсенето на EU-based софтуерни снабдители, които могат да подсигуряват съблюдаване на европейските регулации и високи стандарти за отбрана на данните.
Кои софтуерни пробиви очаквате да имат максимален резултат върху вашата промишленост и работния развой през 2026 година?
Изкуственият разсъдък ще бъде основният катализатор, само че не като независима функционалност или „ вълшебен пласт “, а като надълбоко вградена част от инфраструктурата на бизнеса.
През 2026 година фокусът ще се измести от въпроса „ какво може AI “ към доста по-зрелия и сложен въпрос „ къде би трябвало и къде не би трябвало да се употребява “.
Ще забележим сериозен прогрес при самостоятелните AI сътрудници, само че редом с това ще нараства и потребността от human-in-the-loop модели, които да подсигуряват надзор, проследимост и ясна отговорност.
Ключова роля ще имат AI observability, киберсигурността и регулациите – не като допълнение, а като наложителен стандарт.
Какви умения, модели на работа и HR трендове ще бъдат решаващи през 2026 година?
Ключовото умеене през 2026 година няма да бъде писането на prompts, а по-широката цифрова и организационна просветеност – разбирането на опциите и рестриктивните мерки на технологиите, умеенето за сериозно мислене и способността да се работи решително в среда на непрекъсната смяна.
В изискванията на световна неустановеност хората ще търсят работодатели, които могат да предложат непоклатимост, предвидимост и ясна посока. През 2026 година доверието сред шеф и чиновник ще бъде основен актив.
Какъв ще бъде потребителят на 2026 година?
Потребителят на 2026 година ще бъде доста по-информиран, по-критичен и по-взискателен. Доверието няма да се печели с маркетинг, а с бистрота, поредност и доказуема стойност във времето.
Персонализацията ще бъде ценена единствено когато е ясно по какъв начин се реализира и по какъв начин се употребяват данните. Брандовете, които намерено изясняват ролята на AI и границите му, ще имат стабилно преимущество.
В резюме - една огромна опция и една огромна опасност за бизнеса през 2026 година? Къде е шансът за растеж и къде е скритият риск, който водачите не трябва да подценяват?
Голямата опция е построяването на доверие посредством отговорно и транспарантно потребление на AI.
Голямата опасност е ерозията на доверието – в резултат на непрозрачни системи, слаба киберсигурност и непоследователна връзка.
През 2026 година конкурентното преимущество няма да бъде единствено технологията или скоростта, а способността да се основава чувство за непоклатимост, сигурност и предвидимост.
Николай Тодоров е основен изпълнителен шеф на SiteGround. Професионалният му път в компанията стартира съвсем от самото ѝ учредяване. В продължение на над 20 години той заема основни функции, измежду които и тази на основен механически шеф, и има водещ принос за построяването на софтуерната платформа и стратегическото развиване на SiteGround. Под негово управление компанията се утвърждава като един от най-разпознаваемите и новаторски марки в световната IT промишленост.
Основана в България, SiteGround е световна софтуерна компания в областта на уеб хостинга и облачните услуги, която обслужва клиенти по целия свят. Компанията се отличава със лично създадена софтуерна платформа, фокус върху сигурността и продуктивността и дълготрайни партньорства с екосистеми като WordPress и Гугъл Cloud. SiteGround развива продуктите си посредством интернационалните екипи и оперира на пресечната точка сред инфраструктура, сигурност и доверие в цифровата стопанска система.
В този подтекст Profit.bg започва самодейността 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 – поредност от диалози с водещи мениджъри и специалисти, които гледат към бъдещето не през нереални прогнози, а през действителния опит на хората, ръководещи комплицирани организации и процеси в среда на стопански разтърсвания, геополитическо напрежение и ускорена софтуерна промяна.
Участниците в поредицата обрисуват основните опасности и благоприятни условия пред българската стопанска система, резултатите от влизането в еврозоната, ролята на работната мощ, технологиите и изкуствения разсъдък, както и изменящия се профил на потребителя.
Шест въпроса, заложени към разнообразни промишлености и водачи, построяват обща карта на 2026 година – фрагментирана, само че почтена.
Първото изявление в поредицата е с Николай Тодоров, основен изпълнителен шеф на SiteGround – световна софтуерна компания, оперираща на пресечната точка сред инфраструктура, сигурност и доверие.
Кой геополитически развой ще има най-силно отражение върху средата, в която оперира вашата организация през 2026 година?
Най-силното въздействие през 2026 година ще пристигна от фрагментацията на световната цифрова стопанска система, ускорена от развиването на изкуствения разсъдък и възходящата сензитивност към сигурността и поверителността на данните.
Данните и AI към този момент не са просто софтуерен актив – те са геополитически и стопански запас, което води до разнообразни регулаторни режими, условия за суверенитет на данните и все по-строг надзор върху метода, по който AI системите се образоват, взимат решения и употребяват информация.
За компании като нашата, които оперират световно в хостинг и SaaS промишлеността, това значи фундаментално преосмисляне на ролята ни – от снабдител на инфраструктура към снабдител на доверие и сигурност.
Клиентите към този момент не питат единствено за продуктивност и цена, а за това къде се съхраняват данните им, кой има достъп до тях, по какъв начин се пазят и дали AI решенията работят по метод, който е транспарантен, предвидим и предстоящ на надзор.
Паралелно с опциите, AI основава и нови опасности – от несъзнателно приключване на чувствителни данни и уязвимости в автоматизираните процеси, до потреблението на непрозрачни модели, които могат да взимат решения без ясно пояснение. Именно по тази причина нашият фокус е върху сигурност и дискретност по дизайн.
Работим с явен privacy-first и EU-first метод – строга сегрегация сред потребителски данни и AI модели, минимизиране на трансграничния трансфер на данни, мощни механизми за надзор на достъпа и създаване на AI системи, които могат да бъдат обяснявани, одитирани и при нужда изцяло изключвани.
Моят съвет към бизнеса в България е да не възприема регулациите, сигурността и AI като спирачка за нововъведения или като кратковременен тренд.
Те са новата основа на доверието в цифровата стопанска система. Компаниите, които влагат рано в отбрана на данните, ясно ръководство на риска и отговорно потребление на AI, ще бъдат освен по-устойчиви, само че и по-конкурентоспособни през идващите години.
Каква е вашата прогноза за българската стопанска система през 2026 година? Кои фактори виждате като най-определящи за резистентен напредък?
Очаквам сдържан, само че несиметричен напредък на българската стопанска система през 2026 година Сектори с висока добавена стойност – технологии, цифрови услуги и експортно насочени компании – ще продължат да се развиват, до момента в който бизнеси с по-ниска успеваемост ще бъдат под напън.
Ключовите фактори за резистентен напредък ще бъдат кадровият капацитет, равнището на цифровизация и способността на фирмите да употребяват AI по структуриран метод. Все по-ясно се вижда разликата сред организации, които просто употребяват AI принадлежности, и такива, които ги интегрират стратегически, с ясни правила за сигурност и отговорност.
Големият риск на локално равнище е така наречен shadow AI – всеобщо потребление на външни AI принадлежности без надзор, което основава съществени опасности за данните и репутацията на фирмите.
Как влизането на България в еврозоната ще повлияе на бранша, в който оперирате?
Влизането в еврозоната ще има позитивен, само че не автоматизиран резултат за софтуерния бранш. От една страна, ще улесни финансовите интервенции, ще увеличи доверието към българските компании и ще направи страната по-разбираема и предвидима за интернационалните сътрудници и клиенти.
От друга страна, това ще докара до по-висока конкуренция за гении и по-бърз растеж на разноските за труд. За компании като нашата това значи потребност от още по-ясно позициониране като шеф и вложение в дълготрайна стойност, а не краткосрочни оптимизации.
В подтекста на AI, еврозоната ще форсира търсенето на EU-based софтуерни снабдители, които могат да подсигуряват съблюдаване на европейските регулации и високи стандарти за отбрана на данните.
Кои софтуерни пробиви очаквате да имат максимален резултат върху вашата промишленост и работния развой през 2026 година?
Изкуственият разсъдък ще бъде основният катализатор, само че не като независима функционалност или „ вълшебен пласт “, а като надълбоко вградена част от инфраструктурата на бизнеса.
През 2026 година фокусът ще се измести от въпроса „ какво може AI “ към доста по-зрелия и сложен въпрос „ къде би трябвало и къде не би трябвало да се употребява “.
Ще забележим сериозен прогрес при самостоятелните AI сътрудници, само че редом с това ще нараства и потребността от human-in-the-loop модели, които да подсигуряват надзор, проследимост и ясна отговорност.
Ключова роля ще имат AI observability, киберсигурността и регулациите – не като допълнение, а като наложителен стандарт.
Какви умения, модели на работа и HR трендове ще бъдат решаващи през 2026 година?
Ключовото умеене през 2026 година няма да бъде писането на prompts, а по-широката цифрова и организационна просветеност – разбирането на опциите и рестриктивните мерки на технологиите, умеенето за сериозно мислене и способността да се работи решително в среда на непрекъсната смяна.
В изискванията на световна неустановеност хората ще търсят работодатели, които могат да предложат непоклатимост, предвидимост и ясна посока. През 2026 година доверието сред шеф и чиновник ще бъде основен актив.
Какъв ще бъде потребителят на 2026 година?
Потребителят на 2026 година ще бъде доста по-информиран, по-критичен и по-взискателен. Доверието няма да се печели с маркетинг, а с бистрота, поредност и доказуема стойност във времето.
Персонализацията ще бъде ценена единствено когато е ясно по какъв начин се реализира и по какъв начин се употребяват данните. Брандовете, които намерено изясняват ролята на AI и границите му, ще имат стабилно преимущество.
В резюме - една огромна опция и една огромна опасност за бизнеса през 2026 година? Къде е шансът за растеж и къде е скритият риск, който водачите не трябва да подценяват?
Голямата опция е построяването на доверие посредством отговорно и транспарантно потребление на AI.
Голямата опасност е ерозията на доверието – в резултат на непрозрачни системи, слаба киберсигурност и непоследователна връзка.
През 2026 година конкурентното преимущество няма да бъде единствено технологията или скоростта, а способността да се основава чувство за непоклатимост, сигурност и предвидимост.
Николай Тодоров е основен изпълнителен шеф на SiteGround. Професионалният му път в компанията стартира съвсем от самото ѝ учредяване. В продължение на над 20 години той заема основни функции, измежду които и тази на основен механически шеф, и има водещ принос за построяването на софтуерната платформа и стратегическото развиване на SiteGround. Под негово управление компанията се утвърждава като един от най-разпознаваемите и новаторски марки в световната IT промишленост.
Основана в България, SiteGround е световна софтуерна компания в областта на уеб хостинга и облачните услуги, която обслужва клиенти по целия свят. Компанията се отличава със лично създадена софтуерна платформа, фокус върху сигурността и продуктивността и дълготрайни партньорства с екосистеми като WordPress и Гугъл Cloud. SiteGround развива продуктите си посредством интернационалните екипи и оперира на пресечната точка сред инфраструктура, сигурност и доверие в цифровата стопанска система.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ