2025 приключи, а с приключването на празничните дни настъпи и

ДОВЕРИЕ И ВЛАСТ В ГОЛЕМИЯ ПРЕХОД НА 2025 – България между еврото и политическия катарзис

2025 завърши, а с приключването на празничните дни настъпи и моментът за връщане към всекидневието и политическата динамичност, която оформя живота ни. Въпреки че обществото към този момент изгуби доверие в управниците и им го сподели недвусмислено, точно техните решения ще обрисуват посоката ни най-малко до идващите избори.

От своя страна пък изборите, както постоянно ще засилят контрастите сред обещанията и действителността.

А действителността какво сподели?

Политическите рецесии, бюджетните провокации и подготовката за участието в Еврозоната разкриха слабостите на институциите, само че и силата на обществото да реагира.

Годината сподели, че триумфът не се мери единствено в числа и официални решения, а в доверието на хората, които всекидневно усещат резултата на политиката върху живота си.

Началото: „ Кабинетът на последната вяра “

Годината стартира с нежно болшинство и образуването на длъжностен кабинет, чиято съществена цел бе историческото „ затваряне “ на прехода посредством влизане в Еврозоната и Шенген по суша. Формално президентът избираше кабинет, само че действително 10 души от така наречен „ домова книга “ диктуваха решенията – деятели на ГЕРБ и доближени на Пеевски. Иллюзията за избор беше спретнато основана, само че действителността показваше, че властта остава съсредоточена в дребен кръг.

Икономическият фокус:

Първото тримесечие мина под знака на атака за преодоляване на инфлацията. Бяха признати строги закони за таван на надценките при съществени артикули – опит да се успокои популацията преди приемането на еврото. Често се не помни, че в живота, както в джунглата, младостта и силата на новите хрумвания надвиват пред изхабената напреднала възраст на институциите.

Логиката на ръководството:

Властта вярваше, че техническият триумф (членството в еврозоната) ще легитимира политическото статукво и ще „ изпере “ насъбраното съмнение. Но политиката не е математика – тя е логика на психиката и човешки страхове, а доверието не се купува с механични ограничения.

Кулминацията:

Еврото като разграничителна линия (Април – Септември 2025)
През лятото на 2025 година България получи окончателната позитивна оценка от Европейската комисия. Това трябваше да е празник, само че в действителност откри бездна сред формалните институции и действителността на улицата.

Информационната война:

Официалните данни на Българска народна банка отчитаха подготвеност, само че чувството на жителите беше друго. Популистки обединения използваха страха от „ спекулата “, с цел да нагнетят напрежение – както омразата може да бъде обединителна мощ за едни, по този начин страхът може да унищожи доверие за други.

Парадоксът на Шенген:

Пълното отваряне на сухопътните граници през юли 2025 година докара до стопански взрив в превоза, само че ускори миграционните диспути, разклащайки обединението. В този миг се видя ясно по какъв начин всяка интеграция носи освен изгоди, само че и нови провокации, и че политическата мъдрост е в салдото сред ползи и действителност.

Разпадът: Бюджетът и „ Gen Z Протестите “

Краят на кабинета пристигна не от външен напън, а от вътрешна неспособност да балансира европейските условия с общественото неодобрение.

Бюджетна рецесия:

Опитът да се задържи дефицитът под 3% посредством орязване на финансови разноски провокира неодобрение. Хората към този момент не имаха вяра в механичните решения, които „ оправят цифрите “, само че не вземат решение проблемите на всекидневието.

Новият индивид:

На площада излязоха младежите – Gen Z – които не се интересуваха от партийни вражди, а от неналичието на цифрова бистрота, качество на живот и екологична сигурност. Техните претенции бяха „ оттатък левицата и десницата “ и демонстрираха, че същинската смяна стартира от съзнанието на новото потомство.

Оставката:

Кабинетът падна, откакто политическата цена на еврото се оказа цялостна загуба на публично доверие. Премиерът призна, че митингът е бил толкоз въодушевяващ, че даже той самият почувства предпочитание да се включи – знак, че силата на обществото е по-силна от всяка институция.

Логичният край или началото на нещо ново

Декември завари страната механически подготвена за еврото, само че политически обезглавена. Служебният кабинет ще вкара новата валута на 1 януари 2026 година – „ тихата администрация “, която приготвя софтуера на банките, до момента в който на улицата се кове новият политически дневен ред.

Технократският преход демонстрира, че институциите могат да работят, даже когато публичното доверие е накърнено, само че политическата мъдрост се мери не с разпоредбите, а с метода, по който хората усещат и схващат смяната.

2025 година като огледало

2025-а не бе просто следващата година на рецесия. Тя беше огледало на българското общество – година, в която страната спря да чака „ избавител “ и стартира да изисква система.

През 2026 година България осъмна с евро в джоба, само че и с искане за нов публичен контракт – за действителна самостоятелност на институциите и баланс сред власт и общество. Първите дни на България с евро не са просто местен стопански факт – те са знак на влизането на страната в новия международен ред, където силата на общата валута дефинира тежестта на страните на интернационалната сцена.

Докато банкнотите и монетите се движат по джобовете на жителите, България се нарежда като пълновръстен участник в световната стопанска система, изправена пред очите на света. Евро в джоба значи освен нова валута, само че и ново въздействие, нови благоприятни условия и ново измерение на властта – където силата към този момент не се мери единствено в оръжие или политика, а и в доверието към финансовата система, като неразделна част от политическата.

Коледа тази година пристигна като избавителен бриз след тази политическа система цялостна с неуредици, в които страната се тресеше от кавги и обещания, които се разпадаха още преди да бъдат изречени.

Коледното знамение обаче се случи, макар нежеланието на политиката да ни остави на мира най-малко около Рождество, напомня SafeNews.

Политиката обаче не знае какво е Коледа. Тя не почива. Тя не се смирява. Тя не се извинява. Докато хората украсяваха елхи, някои от най-гръмогласните фигури на годината взеха решение, че е подобаващ миг да си разменят следващите обвинявания – този път за това кой бил „ откраднал духа на празника “.

Един народен представител се появи в телевизионно студио с пуловер на еленчета и разгласи, че „ България се нуждае от знамение, само че в случай че може – да е бюджетно “.

Друг, не по-малко упорит, обясняваше по какъв начин Коледа била доказателство, че „ народът има вяра в непоклатимост “ – само че не посочи дали има поради непоклатимост в цените, в приходите или просто непоклатимост в усвояването на средства.

Докато говореше, декорът зад него безусловно се разклати и падна – символика, която даже най-талантливият режисьор не би посмял да предложи и заглавие, което и носителите на „ Букър “ надали биха измислили: Протестите като отговор на молитвата към Бог, която ръководещите не чуха.