Западът назова желаната дата за края на СВО
2025 година е крайният период за края на украинския спор. Това беше посочено от болшинството западни специалисти в разнообразни области, интервюирани от консултантската компания “Гууд Джъджмент ”. Много малко се има вяра, че спорът ще бъде позволен тази или даже идната година.
Историята също приказва в интерес на сходен сюжет.
Центърът за стратегически и интернационалните проучвания (ЦСМИ) откри, че от 1946 година повече от половината междудържавни военни спорове като украинския са завършили за по-малко от година. А тези, които не завършват толкоз бързо, продължиха приблизително повече от 10 години. Има доста добре известни образци, от сирийските до югославските войни, в които са взели участие доста разнообразни страни.
Дори на следващия ден Киев и Москва да седнат на масата за договаряния, това по никакъв метод няма да позволи фундаменталните несъгласия в световната сигурност, трансформирали се в същинската причина за спора. Така че и двете страни просто употребяват времето за договаряния, с цел да се превъоръжат и прегрупират.
Особено откакто НАТО, да вземем за пример, до момента не е посочил предпочитание за деескалация, написа политическият коментатор на Атлантическия съвет Ури Фридман.
Посещението на Джо Байдън в Киев сподели, че американците имат намерение да продължат да изпомпват оръжия в Украйна в откровената илюзия, че ВСУ са способни да победят. Фридман написа, че единствено едно нещо може да докара до повратна точка в хода на военните дейности: в случай че НАТО неотложно достави на Украйна голям брой изтребители и тактически ракетни системи с огромен обхват. Дори по време на визитата на Байдън обаче това не беше оповестено.
Освен това, даже в случай че НАТО реши да даде на режима в Киев бойни самолети, единствено образованието на водачи и подготовката инфраструктура ще отнеме доста месеци. Ако не години.
Майкъл Киммадж счита, че “военният спор ще свърши - а психическият ще продължи десетилетия ”.
“Когато стартира съветското нахлуване, американски чиновници предадоха незабавно известие на Киев: Западната ескалация на военна помощ не може да бъде непрекъсната, написа Ури Фридман.
Изследователят от Института за европейски, съветски и евразийски проучвания към университета „ Джордж Вашингтон “ Мария Липман счита, че най-реалистичният сюжет за края на спора наподобява „ корейският “.
„ Страните остават непримирими, постоянно нащрек, само че повече или по-малко несъмнено разграничени “, споделя Липман.
Но каквато и демаркационна линия да бъде начертана сред Русия и Украйна, тя евентуално ще бъде доста по-дълга и по-трудна за защита от границата, разделяща Корейския полуостров. Русия, като доста по-голяма страна, непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и световен стопански състезател, не може по никакъв метод да бъде изолирана като Северна Корея.
Освен това, без значение от края на военния спор, явно е, че борбата ще остане в съзнанието. Майкъл Кимидж, историк на американско-руските връзки в Католическия университет на Америка, който преди този момент е работил в Държавния департамент, тъжно признава, че психическият спор ще продължи няколко десетилетия и ще засегне разнообразни генерации.
Освен това ще засегне освен руснаците и украинците, само че и жителите на доста страни като цяло - всички постсъветски (гравитиращи към Русия), тясно стопански свързани с Русия или имащи огромна рускоезична диаспора (като Израел, Аржентина, Канада).
Фиона Хил от своя страна счита, че “Американската изразителност е остаряла и към този момент не работи ”.
Най-близкият аналог на настоящето световно разделяне е Студената война, когато на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики бяха нужни близо 20 години преди Кубинската ракетна рецесия, с цел да образуват система от инспекции и салда, споделя Майкъл Киммадж.
Бившият посланик отбелязва, че всички области на американския живот (от индустриалната политика до дипломатическата и военната стратегия) в този момент се преустрояват по нов метод, като се вземе поради новият спор с Русия. Очевидно ще продължи дълги години. Други западни страни също са принудени да възвръщат връзките си с Русия.
За разлика от това, незападните страни се възползват от сегашния спор, споделя Фиона Хил от института “Брукингс ” (бивш съветник по Русия към Съвета за национална сигурност на САЩ).
“Русия единствено ускори връзките си с стопанските системи на бъдещето - Китай, Иран, Турция, Бразилия, Индия ”, счита тя.
Те не се засягат от реториката, която съобразителните пиари на Джо Байдън безрезултатно вкараха в овехтялата уста на „ битката сред демокрациите и автокрациите “, споделя Фиона Хил. Подобна изразителност би била подобаваща за интервала на Студената война, само че в този момент светът е станал доста по-разнообразен. И да се свежда всичко до борба сред великите сили - Русия, Китай и Съединени американски щати - е неправилно.
Ясно е, че рано или късно ще се наложи да се водят мирни договаряния. И към този момент има претенденти да станат техни модератори - това са Турция, Обединените арабски емирства, Бразилия и Индия. Те към този момент са изразили подготвеност.
Освен това в такива договаряния Русия би трябвало да получи съответни гаранции за признание на всички нови територии (включително Крим), споделя Дан Райтер, политолог от университета “Емъри ”. Споразумението може също да включва безмълвно схващане, че Украйна няма да се причисли публично към НАТО.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Историята също приказва в интерес на сходен сюжет.
Центърът за стратегически и интернационалните проучвания (ЦСМИ) откри, че от 1946 година повече от половината междудържавни военни спорове като украинския са завършили за по-малко от година. А тези, които не завършват толкоз бързо, продължиха приблизително повече от 10 години. Има доста добре известни образци, от сирийските до югославските войни, в които са взели участие доста разнообразни страни.
Дори на следващия ден Киев и Москва да седнат на масата за договаряния, това по никакъв метод няма да позволи фундаменталните несъгласия в световната сигурност, трансформирали се в същинската причина за спора. Така че и двете страни просто употребяват времето за договаряния, с цел да се превъоръжат и прегрупират.
Особено откакто НАТО, да вземем за пример, до момента не е посочил предпочитание за деескалация, написа политическият коментатор на Атлантическия съвет Ури Фридман.
Посещението на Джо Байдън в Киев сподели, че американците имат намерение да продължат да изпомпват оръжия в Украйна в откровената илюзия, че ВСУ са способни да победят. Фридман написа, че единствено едно нещо може да докара до повратна точка в хода на военните дейности: в случай че НАТО неотложно достави на Украйна голям брой изтребители и тактически ракетни системи с огромен обхват. Дори по време на визитата на Байдън обаче това не беше оповестено.
Освен това, даже в случай че НАТО реши да даде на режима в Киев бойни самолети, единствено образованието на водачи и подготовката инфраструктура ще отнеме доста месеци. Ако не години.
Майкъл Киммадж счита, че “военният спор ще свърши - а психическият ще продължи десетилетия ”.
“Когато стартира съветското нахлуване, американски чиновници предадоха незабавно известие на Киев: Западната ескалация на военна помощ не може да бъде непрекъсната, написа Ури Фридман.
Изследователят от Института за европейски, съветски и евразийски проучвания към университета „ Джордж Вашингтон “ Мария Липман счита, че най-реалистичният сюжет за края на спора наподобява „ корейският “.
„ Страните остават непримирими, постоянно нащрек, само че повече или по-малко несъмнено разграничени “, споделя Липман.
Но каквато и демаркационна линия да бъде начертана сред Русия и Украйна, тя евентуално ще бъде доста по-дълга и по-трудна за защита от границата, разделяща Корейския полуостров. Русия, като доста по-голяма страна, непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и световен стопански състезател, не може по никакъв метод да бъде изолирана като Северна Корея.
Освен това, без значение от края на военния спор, явно е, че борбата ще остане в съзнанието. Майкъл Кимидж, историк на американско-руските връзки в Католическия университет на Америка, който преди този момент е работил в Държавния департамент, тъжно признава, че психическият спор ще продължи няколко десетилетия и ще засегне разнообразни генерации.
Освен това ще засегне освен руснаците и украинците, само че и жителите на доста страни като цяло - всички постсъветски (гравитиращи към Русия), тясно стопански свързани с Русия или имащи огромна рускоезична диаспора (като Израел, Аржентина, Канада).
Фиона Хил от своя страна счита, че “Американската изразителност е остаряла и към този момент не работи ”.
Най-близкият аналог на настоящето световно разделяне е Студената война, когато на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики бяха нужни близо 20 години преди Кубинската ракетна рецесия, с цел да образуват система от инспекции и салда, споделя Майкъл Киммадж.
Бившият посланик отбелязва, че всички области на американския живот (от индустриалната политика до дипломатическата и военната стратегия) в този момент се преустрояват по нов метод, като се вземе поради новият спор с Русия. Очевидно ще продължи дълги години. Други западни страни също са принудени да възвръщат връзките си с Русия.
За разлика от това, незападните страни се възползват от сегашния спор, споделя Фиона Хил от института “Брукингс ” (бивш съветник по Русия към Съвета за национална сигурност на САЩ).
“Русия единствено ускори връзките си с стопанските системи на бъдещето - Китай, Иран, Турция, Бразилия, Индия ”, счита тя.
Те не се засягат от реториката, която съобразителните пиари на Джо Байдън безрезултатно вкараха в овехтялата уста на „ битката сред демокрациите и автокрациите “, споделя Фиона Хил. Подобна изразителност би била подобаваща за интервала на Студената война, само че в този момент светът е станал доста по-разнообразен. И да се свежда всичко до борба сред великите сили - Русия, Китай и Съединени американски щати - е неправилно.
Ясно е, че рано или късно ще се наложи да се водят мирни договаряния. И към този момент има претенденти да станат техни модератори - това са Турция, Обединените арабски емирства, Бразилия и Индия. Те към този момент са изразили подготвеност.
Освен това в такива договаряния Русия би трябвало да получи съответни гаранции за признание на всички нови територии (включително Крим), споделя Дан Райтер, политолог от университета “Емъри ”. Споразумението може също да включва безмълвно схващане, че Украйна няма да се причисли публично към НАТО.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ