Известните българи, които ни напуснаха през 2024 г., но винаги ще останат в историята и ще ги помним
2024 година се оказа " черна ". Взехме си последно довиждане с бележити българи като патриарх Неофит, режисьорът Николай Волев, писателят Алек Попов, публицистите Иван Гарелов и Маргарита Михнева.
Вижте с кои бележити българи се разделихме през годината.
Алек Попов
На 22 март 2024 година Българска академия на науките загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов. Той бе на 58 години, един от най-оригиналните и надарени модерни български белетристи. Многократно в разнообразни свои изявленията и беседи той заявяваше, че е публицист, който цялостен живот се труди на " равнищата на езика “. Затова и неговия главен инструмент е точно българският език. Алек Попов се интересуваше от развиването на нашия език, от неговото обогатяване и способността да показва и изобразява съответните пулсации на духа на времето. Книгите на Алек Попов се радваха на забележителен читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто да вземем за пример е казусът със сатиричния му разказ " Мисия Лондон “. Други знакови негови белетристични произведения са " Черната кутия “, " Мисия Туран “, " Митология на прехода “, " Спътник на радикалния мъдрец “, " Телесни бурени “.
Ангел Марин
Вицепрезидентът (2002 - 2012 г.) Ангел Марин умря на 18 март на 82 години. Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, сред 22 януари 2002 и 22 януари 2012 година в двата мандата на президента Георги Първанов. От 1965 година служи в ракетните войски на българската войска, като минава през всички длъжности. През 1991 година му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 година е командващ на зенитно-ракетните войски и артилерия на сухопътните войски. Ръководи формированието и след реорганизирането му в ръководство през август 1996 година до 16 март 1998 година, когато е освободен от длъжността и от военна работа, поради обществените си рецензии на политиката за присъединение на страната към НАТО.
Дойчин Василев
На 7 декември, 80-годишна възраст, умря един от най-известните български алпинисти Дойчин Василев. Той е участник в трите национални хималайски експедиции (Лхотце 1981, Еверест 1984 и Анапурна 1989) и има в кариерата си изкачвания на 5 осемхилядника, въпреки това на Шиша Пангма (8027 м) през 1999 година, дружно с доктор Карина Сълова, да не е прието от интернационалните статистики, защото двамата доближават централния купол (8008 м), а не основния връх (8027 м). Василев изкачи също по този начин Даулагири (8167 м) през 1995 година, Еверест (8848 м) през 1997 година, Макалу (8463 м) през 1998 година и Чо Ойю (8188 м) през 1999 г.
Иван Гарелов
Журналистът Иван Гарелов умря на 3 септември след дълготрайно лекуване в " Пирогов ". Той беше превозен по неотложност в неврореанимацията на университетската болница в средата на юли след черепно-мозъчна контузия след случай в курорта Свети Влас. Иван Гарелов става прочут като водещ на предаването " Панорама “ на Българска национална телевизия през 80-те и 90-те години на предишния век. В него той интервюира всички водещи български политици и интелектуалци през този интервал. Гарелов е утвърден ценител на Гърция и на българо-гръцките връзки. Той е интервюирал редица гръцки държавници, измежду които министър-председателите Константин Караманлис, Андреас Папандреу, Константинос Мицотакис, президентът на Кипър архиепископ Макариос, министърът на културата и световноизвестна певица и актриса Мелина Меркури и други Начело на " Панорама “ остава 21 години, при започване на новото хилядолетие минава в " Нова тв “, която по това време стана благосъстоятелност на гръцкия магнат Минос Кириаку. Гарелов е създател и на поредност документални филми, измежду които най-известен е филмът му за Камбоджа след успеха над алените кхмери. Българският ефирен екип е първият, който влиза в опустошената от геноцида на Пол Пот страна. На 18 юли 2024 година Гарелов претърпява тежък случай, като пада по стълбите в хотел " Палас “ в курортния комплекс " Свети Влас “, където работи върху новата си книга " За какво мечтаят дамите “. Вследствие на случая получава 2 тежки черепно-мозъчни контузии и кръвоизлив в мозъка и изпада в кома. Настанен е в реанимацията на " Пирогов “, където умира на 3 септември 2024 година
Илия Вълов
На 13 юли, на 62 години, ненадейно умря именитият вратар на " Ботев " (Враца) Илия Вълов. Играл е за тимовете на " Ботев " (Враца) (1981–1988, 1999–2001), ЦСКА (1988–1990), " Локомотив " (София) (1990), ФК " Берлин " (Германия) (1991), " Аустрия " (Виена, Австрия) (1991–1992, 8 мача в Макс Бундеслигата), " Добруджа " (1992 пролет), " Кършияка " (Измир, Турция) (1992–1994), " Денизли " (1994–1995) и " Алтай " (Измир) (1997). Има 253 мача в " А " група (180 за " Ботев " (Враца), 46 за ЦСКА, 15 за " Локо " (Сф) и 12 за " Добруджа " ). С тима на ЦСКА е първенец на България през 1989 и 1990 година, притежател на купата на Народна република България през 1989 година, на купата на Съветската войска през 1989 и 1990 т. и на суперкупата през 1989 година Шампион, притежател на купата и на суперкупата на Австрия през 1992 година с тима на " Аустрия " (Виена). За ЦСКА е изиграл 14 мача в евротурнирите (6 за КЕШ и 8 за КНК). Полуфиналист КНК през 1989 година Благодарение на него " армейците " се класират за полуфинала, откакто в реванша с холандския " Рода " (Керкраде). Вълов отчайва нападателите на домакините с невероятните си намеси. Той избавя две дузпи при осъществяването на 11-метровите удари и праща ЦСКА на полуфинал против " Барселона ". В него избавя дузпа, изпълнена от Гари Линекер. Има 34 мача за националния тим. Участва на СП-1986 в Мексико, само че не влиза в игра. Бивш старши треньор на " Ботев " (Враца), треньор на вратарите на Черно море и на ЦСКА (2006). Вълов е упражнявал и вратарите в " Литекс ".
Йоаникий Сливенският
Митрополит Йоаникий умря на 9 януари на 84-годишна възраст след дълготрайно боледуване. Светското име на митрополит Йоаникий е Иван Георгиев Неделчев. Роден е на 2 март 1939 година в село Пет могили, Сливенско. След довеждане докрай на главното си обучение, през есента на 1953 година е признат за възпитаник в Софийската духовна семинария, курсът на която приключва през 1958 година От септември 1960 година е студент в Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София, която приключва през 1964 година По време на своето следване там, на 1 април 1961 година, в мъглижкия манастир " Св. Николай " е постриган в монашество с името Йоаникий от Старозагорския митрополит Климент под духовното старчество на архимандрит Герасим (по-късно Браницки епископ). На 28 август същата година в храма " Успение Богородично " в Пазарджик е ръкоположен в йеродяконски чин от Главиницкия свещеник Стефан викарий на Пловдивския митрополит (по-късно Великотърновски митрополит). На 17 март 1963 година в параклиса на Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София е ръкоположен за йеромонах от тогавашния ректор Макариополски свещеник Николай. От 14 октомври 1964 година до 1966 година йеромонах Йоаникий е на богословска специализация в Московската духовна академия. След завръщането си в България, от 1 август 1966 година е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. По време на това негово служение на 24 ноември 1968 година, по решение на Светия синод в сливенския катедрален храм " Св. Димитър " е въведен в архимандритско достолепие от Сливенския митрополит Никодим. От края на 1968 година архимандрит Йоаникий е протосингел на Старозагорската митрополия. От 14 октомври 1970 година до 10 декември 1971 година той е на научна специализация в Старокатолическия богословски факултет в град Берн, Швейцария. От края на декември 1971 година наново е протосингел на Сливенската митрополия, която служба заема до април 1975 година Като подобен, на 20 април 1975 година в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " е хиротонисан в епископски ранг с купата " Велички " и е назначен за викарий на Сливенския митрополит Никодим, който пост заема до края на януари 1980 година На 23 март 1980 година е определен, а на 13 април същата година е и канонически одобрен за Сливенски митрополит.
Кирил Маричков
На 11 октомври при безразсъден случай умря именитият Кирил Маричков, дни преди да навърши 80 години. Музикантът падна при качването си на сцената преди концерт на " Фондацията " в село Селановци. На място е била извикана кола за спешна помощ. Музикантът е бил с тежка черепно-мозъчна контузия. 79-годишният Маричков е умрял в колата за спешна помощ на път за болничното заведение в Оряхово. Кирил Маричков е потомък на видния български бунтовник и политик Георги Странски. Внук е на видния проектант Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков (1919 – 2000), учи право и дипломация изначало в Сорбоната в Париж, след това в Лозана. Майка му, Ирина Левиева (1922 – 1997), е художничка. Първите стъпки на Маричков на музикалното занятие са рок групировката " Бъндараците “. Там свири на бас китара, а през 1967 година, откакто Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците. През 1997 година продуцира първия си независим албум, " Зодия Щурец “, като песните са напълно по негова музика. През 1999 година написа музиката и извършва песента " Моят свят “ (м. и ар. К. Маричков, т. Иван Андонов) към сериала " Дунав мост “, която е считана за един от най-големите му шлагери като независим артист. Това е и единственият текст на режисьора Иван Андонов, писан за ария. Следва вторият му солов албум " Искам да кажа “, на който още веднъж е продуцент и композитор. През 2002 година записва песента " Обичам те вечно “ (м. и ар. К. Маричков, т. Ал. Петров), която се трансформира в огромен шлагер – с изключение на независимо, я записва и в дует с Белослава. От 2013 година до гибелта си е член на супергрупата " Фондацията “. През 2019 година продуцира и издава последния си солов албум " 75 “, като музиката е напълно негова. През 2010 година е почетен с медал " Св. св. Кирил и Методий “ първа степен за изключително огромните му заслуги в региона на културата и изкуството. През 2020 година получава и най-високото държавно отличие – медал " Стара планина “ I степен.
Маргарита Михнева
На 16 декември, на 72-годишна възраст, умря известната тв журналистка Маргарита Михнева. Тя издъхна в клиника в Ценева, Швейцария, след борба с рак. Тя беше един от първите проверяващи публицисти в България. От 1992 до 1999 година прави рубриката си " Конфликти " по Българска национална телевизия. Уволняват я от националната телевизия и отива в bTV, дружно с рубриката си, само че след към година я смъкват от екрана. След това е водеща на предаването " Пуканки " по Нова телевизия.
Патриарх Неофит
На 13 март, на 78 години, умря Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. Българският патриарх бе признат в болница в края на 2023 година поради белодробно заболяване. Негово Светейшество Неофит е роден на 15 октомври 1945 година в София със светското име Симеон Димитров. След довеждане докрай на междинното си обучение е признат за възпитаник в Софийската духовна семенария, която приключва през 1965 година От септември 1967 година е студент в Духовната академия " Св. Климент Охридски “ в София, която приключва през 1971 година От есента на 1971 до 1973 година той е на богословска специализация в катедрата по " Църковно пение " при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 година е назначен за учител по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия " Св. Климент Охридски “ в София. През 1975 година е постриган за духовник в Троянския манастир с името Неофит от патриарх Максим. През 1977 година в столичния катедрален храм " Св. Неделя “ е възведен в архимандритско достолепие. От декември 1985 година е протосингел на софийската митрополия и като подобен на 8 декември е хоротонисан в епископски ранг с купата Левкийски. От декември 1989 година свещеник Неофит е ректор на Духовната академия " Св. Климент Охридски “ в София, а на 26 юли 1991 година е определен и за пръв декан на възобновения Богословски факултет при Софийския университет " Св. Климент Охридски “. Този пост той заема до януари 1992 година През същата година е назначен за основен секретар на Св. Синод и ръководител на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски “. През 1994 година е определен за Доростолски и Червенски митрополит. През 2008 година става " лекар хонорис идея “ на Софийския университет. Званието е връчено за повсеместен принос в развиването на духовността в СУ и за дейното му присъединяване. През 2010 година е почетен от президента с медал " Св. Кирил и Методий " – огърлие " за изключително значимите му заслуги за развиването на Духовната академия " Св. Климент Охридски ", за приноса му за развиване на научно-просветителските връзки и взаимоотношения сред източните и западните християни и във връзка неговата 65-годишнина ". На 24 февруари 2013 година, неделя, на Патриаршески изборен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е определен за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е осъществена още същия ден в " Св. Александър Невски “.
Николай Волев
Николай Волев умря при безразсъден случай на 15 октомври на 78-годишна възраст. Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми като " Господин за един ден ", " Да обичаш напук " и " Маргарит и Маргарита " падна от прозорец на таванско помещение. През 1968 година бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, отпътува за Англия, където приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение, в класа на Майк Лий (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 година работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 година е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми " Бояна филм “. От 1991 година работи на свободна процедура. Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са " Цимент “ (1980), за който получава премията на рецензията на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм " Грънци “ (1983) е почетен през 1984 година с премията " Сребърен змей “ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша. През 1987 година за документалния си филм " Дом № 8 " (1986) получава основната премия на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и премията на интернационалната кинокритика на ФИПРЕССИ, премията на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и премията на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 година През 1993 година излиза документалния му филм " Вестникарската война ", а през 1999 година – документалните му филми " За смъртното наказване “, " Бърза помощ “, " Зимна приказка “, " Вечният ухажор “ и " Кремиковци – фотография за спомен “. Всичките му игрални филми са удостоени с голям брой български и интернационалните награди. Първият му игрален филм е " Двойникът " (1980), за който същата година получава премията за най-хубав дебют на Съюза на българските кино дейци. Следват " Господин за един ден " (1983), за който получава премията за най-хубав комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 година, " Да обичаш напук " (1986), за който същата година получава специфичната премия на журито и премия " Дон Кихот “ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специфичната премия на журито, премия за операторска работа, премия на кинокритиката и премия на феновете – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за постановка на Съюза на българските кино дейци. През 1989 година за " Маргарит и Маргарита " (1989) получава премията за най-хубав филм на Съюза на българските кино дейци. През 1994 година за кино лентата " Козият рог " (1994), на който е сценарист, получава " Златна роза “ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 година излиза игралният му филм " Огледалото на дявола “. Последният му игрален филм е " Извън пътя “ (2017).
Николай Ишков
Актьорът и някогашен футболен президент на Спартак (Варна) Николай Ишков умря на 29 януари на 61-годишна възраст. Ишков е роден на 27 февруари 1962 година във Варна. Завършва ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов “ през 1987 година в класа на доцент Богдан Сърчаджиев със компетентност " Актьорско майсторство за куклен спектакъл “. Между 1987 и 1989 година е артист във Вариететен спектакъл - Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 година е продуцент, лицензиран към Националния кино център. През последните години взе участие в редица известни родни сериали като " Връзки ", " Съни бийч " и " Под прикритие ". В началото на века дълги години той бе президент на футболния Спартак Варна. В интервала 2014 – 2017 година е шеф на Зала " Арена Армеец София “.
Петя Ставрева
На 6 май, след малко боледуване, умря Петя Ставрева, някогашна депутатка от ПП-ДБ в 49-ото Народно заседание и ръководител на Политическа партия Обединени земеделци. Петя Ставрева е ръководител на Политическа партия " Обединени земеделци " от 26 март 2011 година. От 2007 до 2009 година тя е член на Европейския парламент от Европейската национална партия (EНП). Работи в Комисиите по земеделие и развиване на селските региони, по бюджетен надзор и по тъждество на половете. През 2008 година тя инициира основаването на Обществен съвет за цивилен мониторинг върху усвояването на средства от европейските фондове в земеделието. От 2009 година е ръководител на българо-френски комитет за побратимяване. През 2016 година тя е определена за ръководител на съдружие " Балканска земеделска камара ". Като специалист по Обща селскостопанска политика на Европейски Съюз тя взе участие в интернационалните организации и планове. От 2001 година тя завежда " Връзки с обществеността " на Земеделския юношески съюз към Български земеделски народен съюз – Народен съюз. От 2004 година е ръководител на регионалното настоятелство на Земеделския юношески съюз, София-град. От 2002 година до 2005 година е районен координатор за България на интернационална организация на младите аграрни производители. От 2005 година е ръководител на Управителния съвет на съдружие " Младежки начинания 2004 ". През 2006 година е определена за член на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз – Народен съюз, секретар по интернационалните въпроси. Има магистърска степен по публицистика и всеобщи връзки от Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и магистърска степен по " Агробизнес " от Аграрен университет – Пловдив. Има специализация по политическа връзка в Институт " Роберт Шуман ", Будапеща, както и специализация по политически мениджмънт в Нов български университет. Почива на 47 години.
Румен Иванов
Нa ноември, на 51-годишна възраст умря някогашният нападател на Ботев (Пловдив), Етър и Левски Румен Иванов. Започва кариерата си в Металик (Сопот). След това играе за Етър, Ботев (Пловдив), Левски (София), Родопа, швейцарските Йънг Бойс, Аарау и Баден, Валдхоф (Манхайм, Германия) и за три месеца в Малайзия (през есента на 2005 г.). Той е бронзов медалист с Ботев (Пд) през 1995 година Голмайстор на швейцарската Чалъндж Лига през 1998 година с 24 гола за Йънг Бойс. В евротурнирите има 6 мача и 1 гол - 2 мача за Етър в КЕШ и 4 мача с 1 гол за Ботев в УЕФА (разписва се при равенството 1:1 против Севиля на 26 септември 1995 година на стадион " Христо Ботев " ). За националния тим има 1 мач.
източник: Dnes.bg
Вижте с кои бележити българи се разделихме през годината.
Алек Попов
На 22 март 2024 година Българска академия на науките загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов. Той бе на 58 години, един от най-оригиналните и надарени модерни български белетристи. Многократно в разнообразни свои изявленията и беседи той заявяваше, че е публицист, който цялостен живот се труди на " равнищата на езика “. Затова и неговия главен инструмент е точно българският език. Алек Попов се интересуваше от развиването на нашия език, от неговото обогатяване и способността да показва и изобразява съответните пулсации на духа на времето. Книгите на Алек Попов се радваха на забележителен читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто да вземем за пример е казусът със сатиричния му разказ " Мисия Лондон “. Други знакови негови белетристични произведения са " Черната кутия “, " Мисия Туран “, " Митология на прехода “, " Спътник на радикалния мъдрец “, " Телесни бурени “.
Ангел Марин
Вицепрезидентът (2002 - 2012 г.) Ангел Марин умря на 18 март на 82 години. Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, сред 22 януари 2002 и 22 януари 2012 година в двата мандата на президента Георги Първанов. От 1965 година служи в ракетните войски на българската войска, като минава през всички длъжности. През 1991 година му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 година е командващ на зенитно-ракетните войски и артилерия на сухопътните войски. Ръководи формированието и след реорганизирането му в ръководство през август 1996 година до 16 март 1998 година, когато е освободен от длъжността и от военна работа, поради обществените си рецензии на политиката за присъединение на страната към НАТО.
Дойчин Василев
На 7 декември, 80-годишна възраст, умря един от най-известните български алпинисти Дойчин Василев. Той е участник в трите национални хималайски експедиции (Лхотце 1981, Еверест 1984 и Анапурна 1989) и има в кариерата си изкачвания на 5 осемхилядника, въпреки това на Шиша Пангма (8027 м) през 1999 година, дружно с доктор Карина Сълова, да не е прието от интернационалните статистики, защото двамата доближават централния купол (8008 м), а не основния връх (8027 м). Василев изкачи също по този начин Даулагири (8167 м) през 1995 година, Еверест (8848 м) през 1997 година, Макалу (8463 м) през 1998 година и Чо Ойю (8188 м) през 1999 г.
Иван Гарелов
Журналистът Иван Гарелов умря на 3 септември след дълготрайно лекуване в " Пирогов ". Той беше превозен по неотложност в неврореанимацията на университетската болница в средата на юли след черепно-мозъчна контузия след случай в курорта Свети Влас. Иван Гарелов става прочут като водещ на предаването " Панорама “ на Българска национална телевизия през 80-те и 90-те години на предишния век. В него той интервюира всички водещи български политици и интелектуалци през този интервал. Гарелов е утвърден ценител на Гърция и на българо-гръцките връзки. Той е интервюирал редица гръцки държавници, измежду които министър-председателите Константин Караманлис, Андреас Папандреу, Константинос Мицотакис, президентът на Кипър архиепископ Макариос, министърът на културата и световноизвестна певица и актриса Мелина Меркури и други Начело на " Панорама “ остава 21 години, при започване на новото хилядолетие минава в " Нова тв “, която по това време стана благосъстоятелност на гръцкия магнат Минос Кириаку. Гарелов е създател и на поредност документални филми, измежду които най-известен е филмът му за Камбоджа след успеха над алените кхмери. Българският ефирен екип е първият, който влиза в опустошената от геноцида на Пол Пот страна. На 18 юли 2024 година Гарелов претърпява тежък случай, като пада по стълбите в хотел " Палас “ в курортния комплекс " Свети Влас “, където работи върху новата си книга " За какво мечтаят дамите “. Вследствие на случая получава 2 тежки черепно-мозъчни контузии и кръвоизлив в мозъка и изпада в кома. Настанен е в реанимацията на " Пирогов “, където умира на 3 септември 2024 година
Илия Вълов
На 13 юли, на 62 години, ненадейно умря именитият вратар на " Ботев " (Враца) Илия Вълов. Играл е за тимовете на " Ботев " (Враца) (1981–1988, 1999–2001), ЦСКА (1988–1990), " Локомотив " (София) (1990), ФК " Берлин " (Германия) (1991), " Аустрия " (Виена, Австрия) (1991–1992, 8 мача в Макс Бундеслигата), " Добруджа " (1992 пролет), " Кършияка " (Измир, Турция) (1992–1994), " Денизли " (1994–1995) и " Алтай " (Измир) (1997). Има 253 мача в " А " група (180 за " Ботев " (Враца), 46 за ЦСКА, 15 за " Локо " (Сф) и 12 за " Добруджа " ). С тима на ЦСКА е първенец на България през 1989 и 1990 година, притежател на купата на Народна република България през 1989 година, на купата на Съветската войска през 1989 и 1990 т. и на суперкупата през 1989 година Шампион, притежател на купата и на суперкупата на Австрия през 1992 година с тима на " Аустрия " (Виена). За ЦСКА е изиграл 14 мача в евротурнирите (6 за КЕШ и 8 за КНК). Полуфиналист КНК през 1989 година Благодарение на него " армейците " се класират за полуфинала, откакто в реванша с холандския " Рода " (Керкраде). Вълов отчайва нападателите на домакините с невероятните си намеси. Той избавя две дузпи при осъществяването на 11-метровите удари и праща ЦСКА на полуфинал против " Барселона ". В него избавя дузпа, изпълнена от Гари Линекер. Има 34 мача за националния тим. Участва на СП-1986 в Мексико, само че не влиза в игра. Бивш старши треньор на " Ботев " (Враца), треньор на вратарите на Черно море и на ЦСКА (2006). Вълов е упражнявал и вратарите в " Литекс ".
Йоаникий Сливенският
Митрополит Йоаникий умря на 9 януари на 84-годишна възраст след дълготрайно боледуване. Светското име на митрополит Йоаникий е Иван Георгиев Неделчев. Роден е на 2 март 1939 година в село Пет могили, Сливенско. След довеждане докрай на главното си обучение, през есента на 1953 година е признат за възпитаник в Софийската духовна семинария, курсът на която приключва през 1958 година От септември 1960 година е студент в Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София, която приключва през 1964 година По време на своето следване там, на 1 април 1961 година, в мъглижкия манастир " Св. Николай " е постриган в монашество с името Йоаникий от Старозагорския митрополит Климент под духовното старчество на архимандрит Герасим (по-късно Браницки епископ). На 28 август същата година в храма " Успение Богородично " в Пазарджик е ръкоположен в йеродяконски чин от Главиницкия свещеник Стефан викарий на Пловдивския митрополит (по-късно Великотърновски митрополит). На 17 март 1963 година в параклиса на Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София е ръкоположен за йеромонах от тогавашния ректор Макариополски свещеник Николай. От 14 октомври 1964 година до 1966 година йеромонах Йоаникий е на богословска специализация в Московската духовна академия. След завръщането си в България, от 1 август 1966 година е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. По време на това негово служение на 24 ноември 1968 година, по решение на Светия синод в сливенския катедрален храм " Св. Димитър " е въведен в архимандритско достолепие от Сливенския митрополит Никодим. От края на 1968 година архимандрит Йоаникий е протосингел на Старозагорската митрополия. От 14 октомври 1970 година до 10 декември 1971 година той е на научна специализация в Старокатолическия богословски факултет в град Берн, Швейцария. От края на декември 1971 година наново е протосингел на Сливенската митрополия, която служба заема до април 1975 година Като подобен, на 20 април 1975 година в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " е хиротонисан в епископски ранг с купата " Велички " и е назначен за викарий на Сливенския митрополит Никодим, който пост заема до края на януари 1980 година На 23 март 1980 година е определен, а на 13 април същата година е и канонически одобрен за Сливенски митрополит.
Кирил Маричков
На 11 октомври при безразсъден случай умря именитият Кирил Маричков, дни преди да навърши 80 години. Музикантът падна при качването си на сцената преди концерт на " Фондацията " в село Селановци. На място е била извикана кола за спешна помощ. Музикантът е бил с тежка черепно-мозъчна контузия. 79-годишният Маричков е умрял в колата за спешна помощ на път за болничното заведение в Оряхово. Кирил Маричков е потомък на видния български бунтовник и политик Георги Странски. Внук е на видния проектант Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков (1919 – 2000), учи право и дипломация изначало в Сорбоната в Париж, след това в Лозана. Майка му, Ирина Левиева (1922 – 1997), е художничка. Първите стъпки на Маричков на музикалното занятие са рок групировката " Бъндараците “. Там свири на бас китара, а през 1967 година, откакто Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците. През 1997 година продуцира първия си независим албум, " Зодия Щурец “, като песните са напълно по негова музика. През 1999 година написа музиката и извършва песента " Моят свят “ (м. и ар. К. Маричков, т. Иван Андонов) към сериала " Дунав мост “, която е считана за един от най-големите му шлагери като независим артист. Това е и единственият текст на режисьора Иван Андонов, писан за ария. Следва вторият му солов албум " Искам да кажа “, на който още веднъж е продуцент и композитор. През 2002 година записва песента " Обичам те вечно “ (м. и ар. К. Маричков, т. Ал. Петров), която се трансформира в огромен шлагер – с изключение на независимо, я записва и в дует с Белослава. От 2013 година до гибелта си е член на супергрупата " Фондацията “. През 2019 година продуцира и издава последния си солов албум " 75 “, като музиката е напълно негова. През 2010 година е почетен с медал " Св. св. Кирил и Методий “ първа степен за изключително огромните му заслуги в региона на културата и изкуството. През 2020 година получава и най-високото държавно отличие – медал " Стара планина “ I степен.
Маргарита Михнева
На 16 декември, на 72-годишна възраст, умря известната тв журналистка Маргарита Михнева. Тя издъхна в клиника в Ценева, Швейцария, след борба с рак. Тя беше един от първите проверяващи публицисти в България. От 1992 до 1999 година прави рубриката си " Конфликти " по Българска национална телевизия. Уволняват я от националната телевизия и отива в bTV, дружно с рубриката си, само че след към година я смъкват от екрана. След това е водеща на предаването " Пуканки " по Нова телевизия.
Патриарх Неофит
На 13 март, на 78 години, умря Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. Българският патриарх бе признат в болница в края на 2023 година поради белодробно заболяване. Негово Светейшество Неофит е роден на 15 октомври 1945 година в София със светското име Симеон Димитров. След довеждане докрай на междинното си обучение е признат за възпитаник в Софийската духовна семенария, която приключва през 1965 година От септември 1967 година е студент в Духовната академия " Св. Климент Охридски “ в София, която приключва през 1971 година От есента на 1971 до 1973 година той е на богословска специализация в катедрата по " Църковно пение " при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 година е назначен за учител по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия " Св. Климент Охридски “ в София. През 1975 година е постриган за духовник в Троянския манастир с името Неофит от патриарх Максим. През 1977 година в столичния катедрален храм " Св. Неделя “ е възведен в архимандритско достолепие. От декември 1985 година е протосингел на софийската митрополия и като подобен на 8 декември е хоротонисан в епископски ранг с купата Левкийски. От декември 1989 година свещеник Неофит е ректор на Духовната академия " Св. Климент Охридски “ в София, а на 26 юли 1991 година е определен и за пръв декан на възобновения Богословски факултет при Софийския университет " Св. Климент Охридски “. Този пост той заема до януари 1992 година През същата година е назначен за основен секретар на Св. Синод и ръководител на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски “. През 1994 година е определен за Доростолски и Червенски митрополит. През 2008 година става " лекар хонорис идея “ на Софийския университет. Званието е връчено за повсеместен принос в развиването на духовността в СУ и за дейното му присъединяване. През 2010 година е почетен от президента с медал " Св. Кирил и Методий " – огърлие " за изключително значимите му заслуги за развиването на Духовната академия " Св. Климент Охридски ", за приноса му за развиване на научно-просветителските връзки и взаимоотношения сред източните и западните християни и във връзка неговата 65-годишнина ". На 24 февруари 2013 година, неделя, на Патриаршески изборен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е определен за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е осъществена още същия ден в " Св. Александър Невски “.
Николай Волев
Николай Волев умря при безразсъден случай на 15 октомври на 78-годишна възраст. Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми като " Господин за един ден ", " Да обичаш напук " и " Маргарит и Маргарита " падна от прозорец на таванско помещение. През 1968 година бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, отпътува за Англия, където приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение, в класа на Майк Лий (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 година работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 година е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми " Бояна филм “. От 1991 година работи на свободна процедура. Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са " Цимент “ (1980), за който получава премията на рецензията на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм " Грънци “ (1983) е почетен през 1984 година с премията " Сребърен змей “ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша. През 1987 година за документалния си филм " Дом № 8 " (1986) получава основната премия на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и премията на интернационалната кинокритика на ФИПРЕССИ, премията на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и премията на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 година През 1993 година излиза документалния му филм " Вестникарската война ", а през 1999 година – документалните му филми " За смъртното наказване “, " Бърза помощ “, " Зимна приказка “, " Вечният ухажор “ и " Кремиковци – фотография за спомен “. Всичките му игрални филми са удостоени с голям брой български и интернационалните награди. Първият му игрален филм е " Двойникът " (1980), за който същата година получава премията за най-хубав дебют на Съюза на българските кино дейци. Следват " Господин за един ден " (1983), за който получава премията за най-хубав комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 година, " Да обичаш напук " (1986), за който същата година получава специфичната премия на журито и премия " Дон Кихот “ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специфичната премия на журито, премия за операторска работа, премия на кинокритиката и премия на феновете – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за постановка на Съюза на българските кино дейци. През 1989 година за " Маргарит и Маргарита " (1989) получава премията за най-хубав филм на Съюза на българските кино дейци. През 1994 година за кино лентата " Козият рог " (1994), на който е сценарист, получава " Златна роза “ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 година излиза игралният му филм " Огледалото на дявола “. Последният му игрален филм е " Извън пътя “ (2017).
Николай Ишков
Актьорът и някогашен футболен президент на Спартак (Варна) Николай Ишков умря на 29 януари на 61-годишна възраст. Ишков е роден на 27 февруари 1962 година във Варна. Завършва ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов “ през 1987 година в класа на доцент Богдан Сърчаджиев със компетентност " Актьорско майсторство за куклен спектакъл “. Между 1987 и 1989 година е артист във Вариететен спектакъл - Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 година е продуцент, лицензиран към Националния кино център. През последните години взе участие в редица известни родни сериали като " Връзки ", " Съни бийч " и " Под прикритие ". В началото на века дълги години той бе президент на футболния Спартак Варна. В интервала 2014 – 2017 година е шеф на Зала " Арена Армеец София “.
Петя Ставрева
На 6 май, след малко боледуване, умря Петя Ставрева, някогашна депутатка от ПП-ДБ в 49-ото Народно заседание и ръководител на Политическа партия Обединени земеделци. Петя Ставрева е ръководител на Политическа партия " Обединени земеделци " от 26 март 2011 година. От 2007 до 2009 година тя е член на Европейския парламент от Европейската национална партия (EНП). Работи в Комисиите по земеделие и развиване на селските региони, по бюджетен надзор и по тъждество на половете. През 2008 година тя инициира основаването на Обществен съвет за цивилен мониторинг върху усвояването на средства от европейските фондове в земеделието. От 2009 година е ръководител на българо-френски комитет за побратимяване. През 2016 година тя е определена за ръководител на съдружие " Балканска земеделска камара ". Като специалист по Обща селскостопанска политика на Европейски Съюз тя взе участие в интернационалните организации и планове. От 2001 година тя завежда " Връзки с обществеността " на Земеделския юношески съюз към Български земеделски народен съюз – Народен съюз. От 2004 година е ръководител на регионалното настоятелство на Земеделския юношески съюз, София-град. От 2002 година до 2005 година е районен координатор за България на интернационална организация на младите аграрни производители. От 2005 година е ръководител на Управителния съвет на съдружие " Младежки начинания 2004 ". През 2006 година е определена за член на Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз – Народен съюз, секретар по интернационалните въпроси. Има магистърска степен по публицистика и всеобщи връзки от Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и магистърска степен по " Агробизнес " от Аграрен университет – Пловдив. Има специализация по политическа връзка в Институт " Роберт Шуман ", Будапеща, както и специализация по политически мениджмънт в Нов български университет. Почива на 47 години.
Румен Иванов
Нa ноември, на 51-годишна възраст умря някогашният нападател на Ботев (Пловдив), Етър и Левски Румен Иванов. Започва кариерата си в Металик (Сопот). След това играе за Етър, Ботев (Пловдив), Левски (София), Родопа, швейцарските Йънг Бойс, Аарау и Баден, Валдхоф (Манхайм, Германия) и за три месеца в Малайзия (през есента на 2005 г.). Той е бронзов медалист с Ботев (Пд) през 1995 година Голмайстор на швейцарската Чалъндж Лига през 1998 година с 24 гола за Йънг Бойс. В евротурнирите има 6 мача и 1 гол - 2 мача за Етър в КЕШ и 4 мача с 1 гол за Ботев в УЕФА (разписва се при равенството 1:1 против Севиля на 26 септември 1995 година на стадион " Христо Ботев " ). За националния тим има 1 мач.
източник: Dnes.bg
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ