България е втора в ЕС по най-силно засегнатата страна от горски пожари за 2024 г.
2024 година се трансформира в най-горещата година в Европа от началото на систематичните наблюдения през 1940 година По-високите температури и по-сухият климат, съчетани с по-чести засушавания и продължителни горещи талази, основават извънредно леснозапалими условия, изключително в Южна и Централна Европа, предизвестява Европейската организация за околна среда.
През тази година Португалия беше най-силно наранена от горски пожари в Европейския съюз, с повече от 450 кв. км унищожени гори – най-големият регистриран пожарен щет през 2024 година България заема второ място с изгорели 310,9 кв. км гори, следвана от Испания с 186,5 кв. км.
През 2024 година в България са регистрирани близо 600 горски пожара , които са засегнали към 83 000 декара гори. Това е доста нарастване по отношение на 2023 година, когато са били опожарени към 30 000 декара. Основните аргументи за тези произшествия включват високи летни температури, безконтролно изхвърляне на фасове, стъклени бутилки и нелегално изгаряне на боклуци.
През последните 15 години (2010–2024 г.) в България са регистрирани над 7 000 горски пожара, които са обхванали повече от 110 000 хектара (над 1,1 милиона декара) горски територии. Само през 2024 година броят на пожарите доближи близо 600, като изключително мощно наранени са регионите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар.
Пожарите стават все по-интензивни и мъчно контролируеми, а все по-често проникват и в предпазени естествени територии. Традиционно сезонът с най-голяма пожароопасност има два пика – пролетен и летен. В последно време обаче се следи отклоняване от тази норма, като забележителен брой пожари пораждат и в края на есента (ноември), както и през зимните месеци (декември, януари, февруари). Това удостоверява, че рискът от горски пожари е към този момент непрекъснат през цялата година.
Какво предизвиква горски пожари?
Европейската организация по околна среда пресмята, че човешкото държание и действия, като немарливост и палеж, са директно или индиректно причина за 95% от горските пожари в Европа.
Основните аргументи за възникването на горски пожари в България са свързани с човешка активност. Статистиката сочи, че 96% от пожарите са резултат от човешка интервенция – преднамерена или заради немарливост. Открояват се аргументи като: палене на стърнища и растителни останки, изхвърляне на фасове, повърхностно боравене с открит огън, съществуване на механически неизправности и тенденциозен палеж, сочи отчет на WWF.
Едва в 2–4% от случаите горските пожари пораждат по естествени аргументи , най-често в резултат на мълнии. С висока възможност над 80% от пожарите стартират отвън горските територии и по-късно се популяризират в тях. Особено в равнинните и хълмисти региони на България доста пожари започват от аграрни площи или пасища – да вземем за пример при изгаряне на стърнища, суха трева или други растителни останки, след което пламъците доближават и горските масиви.
Процентно систематизиране на аргументите за пожари:
Небрежност – 69%
Умишлени дейности – 21%
Естествени аргументи – 6%
Неизвестни – 4%
Щетите от горските пожари са съществени както от екологична, по този начин и от икономическа позиция. Преките загуби върху горските територии и инфраструктурата за интервала 2010–2024 година се правят оценка на към 14,5 милиона евро. Тази сума не включва разноските по възобновяване на засегнатите площи, нито разноските за гасене, които се поемат от Министерството на вътрешните работи, Министерството на защитата, регионалните администрации, общините и доброволците. Реалните вреди и загуби са доста по-големи от публично регистрираните.
Косвените вреди, свързани със загубата на екосистемни услуги, биоразнообразие и туристически запаси, са сложни за премерване, само че съгласно експертни оценки надвишават 100 милиона лв. годишно. Освен това пожари водят до загуби на реколти, умират голям брой диви и селскостопански животни, нанасят се вреди върху частна благосъстоятелност и здания, а най-тревожното – заплашват човешки животи. С настъпващите климатични промени мащабът и опустошенията от пожарите се чака да нарастват, което усилва рисковете за имуществото, здравето и живота на хората.
Анализите сочат, че липсва систематизирана и систематизирана обществена информация за пожарите в предпазените територии и в зоните от екологичната мрежа „ Натура 2000 “. Въпреки това се счита, че броят на пожарите в националните паркове и естествените резервати през последните 20–25 години е релативно невисок спрямо горските пожари в територии, стопанисвани от държавни структури като горските служби, държавните предприятия и общините. Експертите на WWF изясняват това с обстоятелството, че старите гори са по-разнообразни по състав и конструкция, което им придава по-голяма резистентност на естествени бедствия. Освен това тези гори са по-труднодостъпни и нормално ситуирани надалеч от аграрни земи и обитаеми места, откъдето се заражда над 80% от пожарите.
Как се възвръщат горите след пожари?
Горите, наранени или унищожени от пожари, се възвръщат по два съществени метода: естествено или посредством залесяване. Според закона у нас, в случай че в границите на три години се откри, че естественото обновяване е затруднено или невероятно, се подхваща изкуствено възобновяване посредством залесяване.
Средният разход за изкуствено обновяване на 1 декар е сред 1800 и 2000 лв..
Отговорност носи всеки от нас, по тази причина те призоваваме:
• НЕ пали огън
• НЕ хвърляй фасове и кибритени клечки
• НЕ пускай пиратки, китайски фенери или фойерверки
• НЕ изхвърляй стъклени бутилки или предмети, тъй като могат да имат резултат на лупа и да възпламенят сухи треви.
• Припомняме и, че умишеното палене на стърнища и полета в България е нелегално!
През тази година Португалия беше най-силно наранена от горски пожари в Европейския съюз, с повече от 450 кв. км унищожени гори – най-големият регистриран пожарен щет през 2024 година България заема второ място с изгорели 310,9 кв. км гори, следвана от Испания с 186,5 кв. км.
През 2024 година в България са регистрирани близо 600 горски пожара , които са засегнали към 83 000 декара гори. Това е доста нарастване по отношение на 2023 година, когато са били опожарени към 30 000 декара. Основните аргументи за тези произшествия включват високи летни температури, безконтролно изхвърляне на фасове, стъклени бутилки и нелегално изгаряне на боклуци.
През последните 15 години (2010–2024 г.) в България са регистрирани над 7 000 горски пожара, които са обхванали повече от 110 000 хектара (над 1,1 милиона декара) горски територии. Само през 2024 година броят на пожарите доближи близо 600, като изключително мощно наранени са регионите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар.
Пожарите стават все по-интензивни и мъчно контролируеми, а все по-често проникват и в предпазени естествени територии. Традиционно сезонът с най-голяма пожароопасност има два пика – пролетен и летен. В последно време обаче се следи отклоняване от тази норма, като забележителен брой пожари пораждат и в края на есента (ноември), както и през зимните месеци (декември, януари, февруари). Това удостоверява, че рискът от горски пожари е към този момент непрекъснат през цялата година.
Какво предизвиква горски пожари?
Европейската организация по околна среда пресмята, че човешкото държание и действия, като немарливост и палеж, са директно или индиректно причина за 95% от горските пожари в Европа.
Основните аргументи за възникването на горски пожари в България са свързани с човешка активност. Статистиката сочи, че 96% от пожарите са резултат от човешка интервенция – преднамерена или заради немарливост. Открояват се аргументи като: палене на стърнища и растителни останки, изхвърляне на фасове, повърхностно боравене с открит огън, съществуване на механически неизправности и тенденциозен палеж, сочи отчет на WWF.
Едва в 2–4% от случаите горските пожари пораждат по естествени аргументи , най-често в резултат на мълнии. С висока възможност над 80% от пожарите стартират отвън горските територии и по-късно се популяризират в тях. Особено в равнинните и хълмисти региони на България доста пожари започват от аграрни площи или пасища – да вземем за пример при изгаряне на стърнища, суха трева или други растителни останки, след което пламъците доближават и горските масиви.
Процентно систематизиране на аргументите за пожари:
Небрежност – 69%
Умишлени дейности – 21%
Естествени аргументи – 6%
Неизвестни – 4%
Щетите от горските пожари са съществени както от екологична, по този начин и от икономическа позиция. Преките загуби върху горските територии и инфраструктурата за интервала 2010–2024 година се правят оценка на към 14,5 милиона евро. Тази сума не включва разноските по възобновяване на засегнатите площи, нито разноските за гасене, които се поемат от Министерството на вътрешните работи, Министерството на защитата, регионалните администрации, общините и доброволците. Реалните вреди и загуби са доста по-големи от публично регистрираните.
Косвените вреди, свързани със загубата на екосистемни услуги, биоразнообразие и туристически запаси, са сложни за премерване, само че съгласно експертни оценки надвишават 100 милиона лв. годишно. Освен това пожари водят до загуби на реколти, умират голям брой диви и селскостопански животни, нанасят се вреди върху частна благосъстоятелност и здания, а най-тревожното – заплашват човешки животи. С настъпващите климатични промени мащабът и опустошенията от пожарите се чака да нарастват, което усилва рисковете за имуществото, здравето и живота на хората.
Анализите сочат, че липсва систематизирана и систематизирана обществена информация за пожарите в предпазените територии и в зоните от екологичната мрежа „ Натура 2000 “. Въпреки това се счита, че броят на пожарите в националните паркове и естествените резервати през последните 20–25 години е релативно невисок спрямо горските пожари в територии, стопанисвани от държавни структури като горските служби, държавните предприятия и общините. Експертите на WWF изясняват това с обстоятелството, че старите гори са по-разнообразни по състав и конструкция, което им придава по-голяма резистентност на естествени бедствия. Освен това тези гори са по-труднодостъпни и нормално ситуирани надалеч от аграрни земи и обитаеми места, откъдето се заражда над 80% от пожарите.
Как се възвръщат горите след пожари?
Горите, наранени или унищожени от пожари, се възвръщат по два съществени метода: естествено или посредством залесяване. Според закона у нас, в случай че в границите на три години се откри, че естественото обновяване е затруднено или невероятно, се подхваща изкуствено възобновяване посредством залесяване.
Средният разход за изкуствено обновяване на 1 декар е сред 1800 и 2000 лв..
Отговорност носи всеки от нас, по тази причина те призоваваме:
• НЕ пали огън
• НЕ хвърляй фасове и кибритени клечки
• НЕ пускай пиратки, китайски фенери или фойерверки
• НЕ изхвърляй стъклени бутилки или предмети, тъй като могат да имат резултат на лупа и да възпламенят сухи треви.
• Припомняме и, че умишеното палене на стърнища и полета в България е нелегално!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ