Осем неочаквани сценарии за икономиката през 2025 година
2024 година може да донесе редица изненади на съветската и международната стопанска система, както приятни, по този начин и не толкоз. При избрани условия, считат специалистите, могат да се осъществен осем доста непредвидени сюжета. За какво приказваме и какви могат да бъдат събитията?
Първият вероятен потрес през 2024 г . е покачването на цените на петрола до 150 $ за барел и повече. „ Такъв сюжет е вероятен единствено при внезапно понижаване на предлагането на пазара. Търсенето не може да пораства толкоз бързо и да докара до дефицит на нефт. За да стане това, някой би трябвало коренно да понижи размерите на производството и износа “, споделя Игор Юшков, специалист от Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
Според него ОПЕК+ несъмнено няма да направи това сама. „ Това може да се случи по-скоро заради разширението на военния спор в Близкия изток, в който да бъде замесен да вземем за пример Иран. Това е сюжет за отчасти или цялостно затваряне на Ормузкия проток, през който тече повече от 20% от целия петрол. Вторият вид е да понижим доставките на нефт от Русия, в случай че западните страни прекалят със заплашването на купувачите на съветски нефт и се лишим от пазар за продажби. Или Съединени американски щати и Европейски Съюз ни лишат от флот за транспорт на нефт. Излизането на съветския нефт от международния пазар ще увеличи цените до 150 $ или повече за барел “, споделя специалистът.
Струва си да се разбере, че никой не се нуждае от подобен сюжет - нито производителите на нефт, нито купувачите. „ Всеки съответен участник на пазара схваща, че 150 $ за барел са доста, това е цената, на която търсенето ще бъде унищожено. Това бързо ще докара до срив в международната стопанска система и понижаване на потреблението “, изяснява Юшков. За Русия удобната цена за “Брент ” е от порядъка на 80-90 $ за барел, като се вземе поради отстъпката за съветската марка “Уралс ” от 7-10 $.
Вторият фрапантен сюжет е цялостно прекъсване на доставките на съветски газ за Европа, в това число на втечнения. Така може да стане или след въвеждане на западно ембарго против съветския газ, или блокиране на преноса от Украйна, или разрушение на транспортната инфраструктура, в това число на „ Турски поток “ в Черно море. Въпреки че последното е доста по-трудно за осъществяване от взривяването на “Северните потоци ” в Балтийско море, даже това в този момент не наподобява като сюжет с нулева възможност.
Юшков счита за много евентуален сюжета за цялостно прекъсване на доставките на съветски газ за Европа по две тръби – украинската и “Турски поток ”. Украйна към този момент блокира южния водопровод, а доставките минават единствено през северното му отклонение клон. Доставките за Европа през " Турски поток " бяха съвсем спрени през 2023 година, когато България възнамеряваше да вкара в допълнение мито върху преноса на съветски газ по " Турски поток " в размер на 111 $ за хиляда кубически метра.
„ Това беше опит да се блокира преноса на газ посредством въвеждане на бариерна директна ставка. В този случай съветският газ ставаше безценен и е неизгодно да се купува “, изяснява Юшков. Ситуацията беше избавена от Унгария, която не желае да губи съветски газ. Тя трябваше да заплаши, че ще блокира влизането на България в Шенген.
„ Мисля, че Съединени американски щати ще окажат напън върху Украйна да блокира преноса незабавно след края на отоплителния сезон. Щатите желаят дефинитивно да отстранен Русия от европейския пазар на тръбопроводен газ. Киев има публично съображение за блокиране на преноса - обвинявайки “Газпром ” в несъблюдение на договорните отговорности „ изпомпвай или заплати “, твърди Игор Юшков. Газпром изпомпва 42-43 милиона кубически метра дневно вместо 109 милиона кубически метра дневно по контракт и заплаща единствено за изпомпвания размер, защото самата Украйна блокира северния газопровод.
Основната жертва, несъмнено, ще бъде Европа. „ Европейците, несъмнено, няма да умрат или замръзнат. Основният риск е повишението на цените, което от своя страна ще докара до по-нататъшна деиндустриализация на европейската стопанска система. През 2022 година потреблението на газ от европейската промишленост към този момент е спаднало с 60 милиарда куб. м, през 2023 година ще намалее с още 30 милиарда куб. м, а през 2024 година ще има нов срив “, споделя специалистът.
Третият фрапантен сюжет е ескалацията на спора сред Съединени американски щати и Китай и прекъсването на енергийните доставки за Китай от юг (от Африка, Близкия изток и Австралия). „ Ако доставките на газ и нефт от юг бъдат прекъснати, това ще бъде колапс както за Китай, по този начин и за цялата международна стопанска система. Китай си остава международната фабрика, само че в случай че енергийните му доставки бъдат прекратени, целият свят ще остане без никакви артикули. Това е коренен сюжет, тъкмо като пряк спор сред Съединени американски щати и Китай. Но не е несъмнено, че Съединени американски щати намерено ще разгласят война, това може да е хибридна скица, когато Китай се намеси в някакъв спор и по-късно Съединени американски щати прекратят доставките “, твърди Игор Юшков.
Русия може даже да завоюва от този коренен сюжет, защото ще бъде подготвена да даде личен нефт и газ в огромни количества на Китай. Това незабавно би направило Пекин по-податлив на построяването на „ Силата на Сибир-2 “.
Според Юшков, в случай че се наложи, Русия разполага с ресурсна база от 150-200 милиарда кубически метра газ, които би могла да доставя годишно на Китай. Трябват ни единствено контракти и инфраструктура.
Четвъртият непредвиден сюжет, който също има последствия за стопанската система, е неочакваното преустановяване на СВО през 2024 година „ Това може да отвори прозорец на опция за възобновено съдействие с Европа. Най-лесният метод би бил да се върне търговията с въглища и нефт. Европейците могат да създадат това под знамето на грижата за климата и планетата: Русия внася нефт в Индия, а Европа от Близкия изток - и това са спомагателни излъчвания, тъй че какви наказания може да има, в случай че приказваме за запазване на планетата ”, аргументира се Юшков. Подобен позитивен сюжет обаче към този момент е малко евентуален, изключително като се има поради международната процедура, където глобите съвсем в никакъв случай не се отстраняват.
Замразяването на спора в Украйна обаче може да има обилни последствия за съветската стопанска система като цяло. „ Краят на горещата фаза на спора ще бъде „ дефлационен потрес “ за съветската стопанска система: доста стотици хиляди хора ще се върнат на пазара на труда, инфлацията ще се забави, Централната банка ще понижи лихвите под 10% от сегашните 16% “, отбелязва Фьодор Наумов, финансов пълководец.
Петият малко евентуален сюжет е ускореното въвеждане на изкуствения разсъдък (ИИ), в това число в Русия. “Голдман Сакс ” пресметна, че в Съединени американски щати 25% от всички работни задания могат да бъдат трансферирани към ИИ, а в някои области даже повече. Например, повече от 40% от счетоводната и правна работа и повече от 30% от работата на програмисти, дизайнери и публицисти.
„ Ако оценките за Съединени американски щати се трансферират в Русия, тогава всеобщото въвеждане на ИИ (базирано на огромни езикови модели) в нашата страна ще ни разреши да отстраняваме повече от 1 милион счетоводители, повече от 400 хиляди юристи, повече от 300 хиляди дизайнери, повече от 250 хиляди програмисти, повече от 150 хиляди.журналисти, както и хиляди блогъри, търговци и анализатори.
Общо единствено в изброените категории това са повече от 2 милиона души “, пресмята Фьодор Наумов. Освен това благодарение на ИИ управляващите ще се оправят със задачата да вкарат самостоятелно шофиране и да решат казуса с дефицита на таксиметрови водачи и водачи на камиони, прибавя той.
„ Всичко това ще докара до обстоятелството, че освен съкратените бели якички ще влязат на пазара на труда. “ Въвеждането на ИИ ще освободи стотици хиляди служащи и по този метод ще сътвори дефлационен потрес в Русия, което най-сетне ще понижи инфлацията до дълготрайната цел на Банката на Русия от 4% “, споделя Наумов.
Шестият непредвиден сюжет е продължение на високите лихви от Федералния запас и ЕЦБ през 2024 година, което ще предизвика криза в международната стопанска система. „ Инфлацията в Съединени американски щати се забавя и пазарите ценообразуват понижаване на лихвения % от ФР за март 2024 година, само че Съединени американски щати могат да поддържат строга парична политика до края на 2024 година, макар че това наподобява малко евентуално. Това усилва вероятността от дълбока криза в международната стопанска система и като разследване от това спад в търсенето на сила и цените на петрола. Пазарът на нефт може да се изправи пред евентуален остатък “, споделя Марина Никишова, основен икономист в “Зенитбанк ”.
Ако инфлацията се форсира, ЕЦБ също може да се върне към повишение на лихвите, което ще потопи еврозоната в дълбока криза. „ В същото време в разрастващите се страни повишението на главните лихвени проценти може да докара до обезценяване на националните валути - и това в допълнение ще форсира инфлацията в тези страни. Икономиките на Съединени американски щати и Европа към този момент се устоят, само че в този момент даже дребен „ черен лебед “ може да ги изпрати в рецесия “, сподели Никишова.
Глобалната рецесия не може да не засегне Русия. Това включва напън върху обменния курс на рублата и риска от спад в търсенето и цените на петрола, което по един или различен метод се отразява на бюджетните доходи.
Седмият шоков сюжет е световна дългова рецесия, когато цели страни не изпълнят отговорностите си. „ Нарастващите лихвени проценти по света доведоха до повишение на разноските за обслужване на дълга. В същото време световният дълг продължава да пораства. За пет години натоварването се е нараснало с 60 трилиона $, от които две трети от нарастването се пада на развитите страни - Съединени американски щати, Япония, Франция и Англия “, отбелязва основният икономист на “Зенитбанк ”.
Развиващите се страни също задлъжняват, изключително Китай, Индия, Бразилия и Мексико. „ Десетки разрастващи се страни са изложени на риск от несъблюдение на държавния си дълг. Има опасения, че на фона на избори, които ще се проведат допълнително от 50 страни, фискалната тежест и размерът на държавните заеми в Индия, Южна Африка, Пакистан и Съединени американски щати може да се усилят “, отбелязва Никишова. Проблемите с главните търговски сътрудници на Русия - Китай и Индия - също крият опасности за съветските доходи.
Осмият шоков сюжет е някаква изцяло непредвидима геополитическа рецесия, а може би даже повече от една. Тук може да има доста разновидности. „ Геополитическите опасности се състоят във вероятното разширение на географията на съществуващите спорове и появяването на нови. Опитът от 2022-2023 година демонстрира, че те могат да доведат до краткотрайни разстройства в системите за доставка на сила и храни, както и до ценови шокове, които могат да усложнят задачата на централните банки при избора сред рисковете от криза, висока инфлация и финансова непоклатимост “, отбелязва Олга Беленкая, началник на отдела за макроикономически разбори на финансовата група " Финам ". Тя показва по какъв начин през 2024 година предстоят над 70 избори в 40 страни по света, като за света и за Москва може би максимален интерес могат да съставляват изборите в Тайван (на 13 януари), в Русия (през март) и, несъмнено, в Съединените щати (през ноември).
Изборите в Тайван са значими в подтекста на очакванията на Китай за спокойно обединяване и рисковете от принудително завладяване на властта в Тайван или военна обсада, както и в подтекста на връзките на Китай със Съединени американски щати, отбелязва Беленкая.
„ Изборите в Съединени американски щати ще оформят бъдещата политика на най-голямата и най-мощна стопанска система в света за идващите четири години. За съветския пазар, в подтекста на на практика замразените връзки със Съединени американски щати, може да се засилят спекулациите по отношение на вероятно намаляване на позицията на новото политическо управление на Съединени американски щати във връзка с спора сред Русия и Украйна и връзките сред Съединени американски щати и Русия като цяло. Въпреки това, след несбъдналите се очаквания за възстановяване на руско-американските връзки заради успеха на Тръмп през 2016 година, този път би трябвало да има по-малко илюзии за фундаментални промени в връзките според от личността на президента на Съединени американски щати “, заключава Беленкая.
Превод: В. Сергеев
Първият вероятен потрес през 2024 г . е покачването на цените на петрола до 150 $ за барел и повече. „ Такъв сюжет е вероятен единствено при внезапно понижаване на предлагането на пазара. Търсенето не може да пораства толкоз бързо и да докара до дефицит на нефт. За да стане това, някой би трябвало коренно да понижи размерите на производството и износа “, споделя Игор Юшков, специалист от Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
Според него ОПЕК+ несъмнено няма да направи това сама. „ Това може да се случи по-скоро заради разширението на военния спор в Близкия изток, в който да бъде замесен да вземем за пример Иран. Това е сюжет за отчасти или цялостно затваряне на Ормузкия проток, през който тече повече от 20% от целия петрол. Вторият вид е да понижим доставките на нефт от Русия, в случай че западните страни прекалят със заплашването на купувачите на съветски нефт и се лишим от пазар за продажби. Или Съединени американски щати и Европейски Съюз ни лишат от флот за транспорт на нефт. Излизането на съветския нефт от международния пазар ще увеличи цените до 150 $ или повече за барел “, споделя специалистът.
Струва си да се разбере, че никой не се нуждае от подобен сюжет - нито производителите на нефт, нито купувачите. „ Всеки съответен участник на пазара схваща, че 150 $ за барел са доста, това е цената, на която търсенето ще бъде унищожено. Това бързо ще докара до срив в международната стопанска система и понижаване на потреблението “, изяснява Юшков. За Русия удобната цена за “Брент ” е от порядъка на 80-90 $ за барел, като се вземе поради отстъпката за съветската марка “Уралс ” от 7-10 $.
Вторият фрапантен сюжет е цялостно прекъсване на доставките на съветски газ за Европа, в това число на втечнения. Така може да стане или след въвеждане на западно ембарго против съветския газ, или блокиране на преноса от Украйна, или разрушение на транспортната инфраструктура, в това число на „ Турски поток “ в Черно море. Въпреки че последното е доста по-трудно за осъществяване от взривяването на “Северните потоци ” в Балтийско море, даже това в този момент не наподобява като сюжет с нулева възможност.
Юшков счита за много евентуален сюжета за цялостно прекъсване на доставките на съветски газ за Европа по две тръби – украинската и “Турски поток ”. Украйна към този момент блокира южния водопровод, а доставките минават единствено през северното му отклонение клон. Доставките за Европа през " Турски поток " бяха съвсем спрени през 2023 година, когато България възнамеряваше да вкара в допълнение мито върху преноса на съветски газ по " Турски поток " в размер на 111 $ за хиляда кубически метра.
„ Това беше опит да се блокира преноса на газ посредством въвеждане на бариерна директна ставка. В този случай съветският газ ставаше безценен и е неизгодно да се купува “, изяснява Юшков. Ситуацията беше избавена от Унгария, която не желае да губи съветски газ. Тя трябваше да заплаши, че ще блокира влизането на България в Шенген.
„ Мисля, че Съединени американски щати ще окажат напън върху Украйна да блокира преноса незабавно след края на отоплителния сезон. Щатите желаят дефинитивно да отстранен Русия от европейския пазар на тръбопроводен газ. Киев има публично съображение за блокиране на преноса - обвинявайки “Газпром ” в несъблюдение на договорните отговорности „ изпомпвай или заплати “, твърди Игор Юшков. Газпром изпомпва 42-43 милиона кубически метра дневно вместо 109 милиона кубически метра дневно по контракт и заплаща единствено за изпомпвания размер, защото самата Украйна блокира северния газопровод.
Основната жертва, несъмнено, ще бъде Европа. „ Европейците, несъмнено, няма да умрат или замръзнат. Основният риск е повишението на цените, което от своя страна ще докара до по-нататъшна деиндустриализация на европейската стопанска система. През 2022 година потреблението на газ от европейската промишленост към този момент е спаднало с 60 милиарда куб. м, през 2023 година ще намалее с още 30 милиарда куб. м, а през 2024 година ще има нов срив “, споделя специалистът.
Третият фрапантен сюжет е ескалацията на спора сред Съединени американски щати и Китай и прекъсването на енергийните доставки за Китай от юг (от Африка, Близкия изток и Австралия). „ Ако доставките на газ и нефт от юг бъдат прекъснати, това ще бъде колапс както за Китай, по този начин и за цялата международна стопанска система. Китай си остава международната фабрика, само че в случай че енергийните му доставки бъдат прекратени, целият свят ще остане без никакви артикули. Това е коренен сюжет, тъкмо като пряк спор сред Съединени американски щати и Китай. Но не е несъмнено, че Съединени американски щати намерено ще разгласят война, това може да е хибридна скица, когато Китай се намеси в някакъв спор и по-късно Съединени американски щати прекратят доставките “, твърди Игор Юшков.
Русия може даже да завоюва от този коренен сюжет, защото ще бъде подготвена да даде личен нефт и газ в огромни количества на Китай. Това незабавно би направило Пекин по-податлив на построяването на „ Силата на Сибир-2 “.
Според Юшков, в случай че се наложи, Русия разполага с ресурсна база от 150-200 милиарда кубически метра газ, които би могла да доставя годишно на Китай. Трябват ни единствено контракти и инфраструктура.
Четвъртият непредвиден сюжет, който също има последствия за стопанската система, е неочакваното преустановяване на СВО през 2024 година „ Това може да отвори прозорец на опция за възобновено съдействие с Европа. Най-лесният метод би бил да се върне търговията с въглища и нефт. Европейците могат да създадат това под знамето на грижата за климата и планетата: Русия внася нефт в Индия, а Европа от Близкия изток - и това са спомагателни излъчвания, тъй че какви наказания може да има, в случай че приказваме за запазване на планетата ”, аргументира се Юшков. Подобен позитивен сюжет обаче към този момент е малко евентуален, изключително като се има поради международната процедура, където глобите съвсем в никакъв случай не се отстраняват.
Замразяването на спора в Украйна обаче може да има обилни последствия за съветската стопанска система като цяло. „ Краят на горещата фаза на спора ще бъде „ дефлационен потрес “ за съветската стопанска система: доста стотици хиляди хора ще се върнат на пазара на труда, инфлацията ще се забави, Централната банка ще понижи лихвите под 10% от сегашните 16% “, отбелязва Фьодор Наумов, финансов пълководец.
Петият малко евентуален сюжет е ускореното въвеждане на изкуствения разсъдък (ИИ), в това число в Русия. “Голдман Сакс ” пресметна, че в Съединени американски щати 25% от всички работни задания могат да бъдат трансферирани към ИИ, а в някои области даже повече. Например, повече от 40% от счетоводната и правна работа и повече от 30% от работата на програмисти, дизайнери и публицисти.
„ Ако оценките за Съединени американски щати се трансферират в Русия, тогава всеобщото въвеждане на ИИ (базирано на огромни езикови модели) в нашата страна ще ни разреши да отстраняваме повече от 1 милион счетоводители, повече от 400 хиляди юристи, повече от 300 хиляди дизайнери, повече от 250 хиляди програмисти, повече от 150 хиляди.журналисти, както и хиляди блогъри, търговци и анализатори.
Общо единствено в изброените категории това са повече от 2 милиона души “, пресмята Фьодор Наумов. Освен това благодарение на ИИ управляващите ще се оправят със задачата да вкарат самостоятелно шофиране и да решат казуса с дефицита на таксиметрови водачи и водачи на камиони, прибавя той.
„ Всичко това ще докара до обстоятелството, че освен съкратените бели якички ще влязат на пазара на труда. “ Въвеждането на ИИ ще освободи стотици хиляди служащи и по този метод ще сътвори дефлационен потрес в Русия, което най-сетне ще понижи инфлацията до дълготрайната цел на Банката на Русия от 4% “, споделя Наумов.
Шестият непредвиден сюжет е продължение на високите лихви от Федералния запас и ЕЦБ през 2024 година, което ще предизвика криза в международната стопанска система. „ Инфлацията в Съединени американски щати се забавя и пазарите ценообразуват понижаване на лихвения % от ФР за март 2024 година, само че Съединени американски щати могат да поддържат строга парична политика до края на 2024 година, макар че това наподобява малко евентуално. Това усилва вероятността от дълбока криза в международната стопанска система и като разследване от това спад в търсенето на сила и цените на петрола. Пазарът на нефт може да се изправи пред евентуален остатък “, споделя Марина Никишова, основен икономист в “Зенитбанк ”.
Ако инфлацията се форсира, ЕЦБ също може да се върне към повишение на лихвите, което ще потопи еврозоната в дълбока криза. „ В същото време в разрастващите се страни повишението на главните лихвени проценти може да докара до обезценяване на националните валути - и това в допълнение ще форсира инфлацията в тези страни. Икономиките на Съединени американски щати и Европа към този момент се устоят, само че в този момент даже дребен „ черен лебед “ може да ги изпрати в рецесия “, сподели Никишова.
Глобалната рецесия не може да не засегне Русия. Това включва напън върху обменния курс на рублата и риска от спад в търсенето и цените на петрола, което по един или различен метод се отразява на бюджетните доходи.
Седмият шоков сюжет е световна дългова рецесия, когато цели страни не изпълнят отговорностите си. „ Нарастващите лихвени проценти по света доведоха до повишение на разноските за обслужване на дълга. В същото време световният дълг продължава да пораства. За пет години натоварването се е нараснало с 60 трилиона $, от които две трети от нарастването се пада на развитите страни - Съединени американски щати, Япония, Франция и Англия “, отбелязва основният икономист на “Зенитбанк ”.
Развиващите се страни също задлъжняват, изключително Китай, Индия, Бразилия и Мексико. „ Десетки разрастващи се страни са изложени на риск от несъблюдение на държавния си дълг. Има опасения, че на фона на избори, които ще се проведат допълнително от 50 страни, фискалната тежест и размерът на държавните заеми в Индия, Южна Африка, Пакистан и Съединени американски щати може да се усилят “, отбелязва Никишова. Проблемите с главните търговски сътрудници на Русия - Китай и Индия - също крият опасности за съветските доходи.
Осмият шоков сюжет е някаква изцяло непредвидима геополитическа рецесия, а може би даже повече от една. Тук може да има доста разновидности. „ Геополитическите опасности се състоят във вероятното разширение на географията на съществуващите спорове и появяването на нови. Опитът от 2022-2023 година демонстрира, че те могат да доведат до краткотрайни разстройства в системите за доставка на сила и храни, както и до ценови шокове, които могат да усложнят задачата на централните банки при избора сред рисковете от криза, висока инфлация и финансова непоклатимост “, отбелязва Олга Беленкая, началник на отдела за макроикономически разбори на финансовата група " Финам ". Тя показва по какъв начин през 2024 година предстоят над 70 избори в 40 страни по света, като за света и за Москва може би максимален интерес могат да съставляват изборите в Тайван (на 13 януари), в Русия (през март) и, несъмнено, в Съединените щати (през ноември).
Изборите в Тайван са значими в подтекста на очакванията на Китай за спокойно обединяване и рисковете от принудително завладяване на властта в Тайван или военна обсада, както и в подтекста на връзките на Китай със Съединени американски щати, отбелязва Беленкая.
„ Изборите в Съединени американски щати ще оформят бъдещата политика на най-голямата и най-мощна стопанска система в света за идващите четири години. За съветския пазар, в подтекста на на практика замразените връзки със Съединени американски щати, може да се засилят спекулациите по отношение на вероятно намаляване на позицията на новото политическо управление на Съединени американски щати във връзка с спора сред Русия и Украйна и връзките сред Съединени американски щати и Русия като цяло. Въпреки това, след несбъдналите се очаквания за възстановяване на руско-американските връзки заради успеха на Тръмп през 2016 година, този път би трябвало да има по-малко илюзии за фундаментални промени в връзките според от личността на президента на Съединени американски щати “, заключава Беленкая.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ