Психолог: Социалната изолация продължава да се задълбочава, светът е станал враждебен и недопускащ
2023г. остави мощен отпечатък върху обществото ни, а рецесиите – надълбоко персонално или групови, продължиха да чертаят разграничителни линии посред ни. Въпреки това даже в най-тежките моменти в нас действа инстинкт към основаване и живот, който надвива. Това показа пред TrafficNews Биляна Караджова- психолог и координатор на Контактния център за психическа поддръжка в Пловдив.
Прочетете още
Същият заработи към Секретариата на Областния съвет на БЧК в Пловдив. Бе разкрит в тежките времена на Covid пандемията. а от този момент до момента се е утвърдил като разпознаваема услуга и към този момент три години екип от психолози и психиатри дава безкористната си поддръжка при нелеките борби стотици хора.
В края на календарната година TrafficNews беседва с Биляна Караджова, с цел да разбере по какъв начин последните 12 месеца се отразиха на българина, какви биха болките, през които преминахме, и какви са уроците, които стоят пред него:
–Нека стартираме диалога с малко статистика – какъв брой души потърсиха Центъра за поддръжка тази година?
–Над 2300 индивида потърсиха и получиха помощ от 15-те психолога, които съветват към Контактния център на БЧКза психическа помощ и психосоциална поддръжка. Проведените консултативни диалози надвишават 3500. Най-често ни търсеха за психическа консултация. Не толкоз за приемане на някакъв тип информация обвързвана с услуги, които БЧК предлага. Основно хората, потърсили помощ, са в дейна възраст – сред 30 и 55 години. Но, също по този начин имаше и не дребен брой младежи – българи и от друга народност.
–Как се отрази 2023-а на работата Ви, наложи ли нова динамичност?
–Не тъкмо нова динамичност. Въпреки, че работата на Контактния център беше с много интензивни моменти. Различното през тази година, по отношение на миналата, беше че ние работихме интензивно с хора минали през контузията на огромни събития. Имам поради, че продължихме да работим с хора, потърпевши от наводнението в карловските села. Паралелно с това, работихме с украински жители, които са се открили на територията на България. Не единствено в Пловдив. Защото функционалността на Контактния център е да поема потребността от психическа помощ на всички хора, които са на територията на България.
Друга наклонност, която отличи тази година от миналата, е, че хората ни търсеха най-вече, с цел да получат психическа консултация. Всъщност с такава цел е основан и този център. Разбира се, че не отхвърляме и психосоциална помощ. Но от ден на ден телефон 080011466 е различим като телефон, точно за консултиране с психолог. Влияние оказва и фактът, че Контактният център към този момент има зад тила си няколко годишна история на битие.
Ако преди немалка част от позвъняванията бяха свързани с потребността да получат някакъв тип информация по отношение на помощ, която могат да получат от БЧК или по какъв начин да осъществят връзка с избрана институция, то в този момент целеустремено ни търсят за диалог с психолог.
Ние - психолозите, рефлектираме в отговор на декларираните потребности от хората, които се свързват с нас по разнообразни канали. Споделят, че стигат до нас посредством информативен материал, който са видели в интернет (социалните мрежи) или са разбрали от прочут в неофициален диалог. В това отношение доста оказват помощ и другите стратегии, по които работи Български Червен кръст – Пловдив. Особено измежду украинската общественост тук, в случай че мога да я нарека по този начин.
Възможностите, които предлага софтуерът на Контактния център разрешават да бъдем гъвкави и да преодоляваме компликацията на териториалната локация, че някой се намира в малко и отдалечено обитаемо място, където няма кабинет на психолог. Начините на консултиране при нас са по телефон, онлайн или присъствено – в кабинет за самостоятелни или групови съвещания, който се намира в постройката на БЧК-Пловдив.
–Кой случай, с който специалността Ви срещна през 2023г., се запечата най-силно в съзнанието Ви?
–Всеки случай, самичък по себе си, е с задоволителна значителност и съвестност. Мога да споделя наклонност, която засякохме в работата си тази година. Не единствено аз, само че и моите сътрудници. Едната е, проблем при подрастващите – младежите, на които им се постанова да свикнат да живеят в друга страна – друга от тяхната татковина. Имам поради Украйна. Трудно одобряват смяната. Трудно се приспособяват. При някои стига и до отвращение за акомодация - като техен метод да изразят митинг или протест към стресовата смяна в живота им. Желанието им е да се върнат в родината си. И ние се опитваме да оказваме помощ на тези младежи и на техните най-значими близки. За тях в действителност е травматично.
Друго, което ни изненада през тази година, какъв брой доста е публикувана измежду младежите, по този начин наречената, заучена беззащитност – „ желая, само че не мога “. Изпадат в изолираност, тъй като претърпяват себе си като неможещи да се оправят с работни отговорности, да вземем за пример, или с връзки с сътрудник / родители/ другари, до не можещи да се оправят с живота си сега. Приемат, че това е проблем на целия им живот. Фокусират се в него и се претърпяват в безпомощността на жертва. Трудно осмислят, че този проблем е единствено част от живота им, а не изпълва целия им живот.
–Какви бяха паниките на пловдивчани през тази година, поради които се обръщаха към вас за поддръжка?
–Невъзможност да се впишат в света към тях. Обърканост. Преживяване на неспособност или некадърност да се оправят. Фонова до мощна тревога за своето здраве и благоденствие и това на непосредствен или семейство. Усещане за самотност и неизбежност на самотност. Липса на обществена среда, която да припознаят като своя. Объркани връзки с сътрудник. Зависимости.… май изредих цяла палитра.
Но, знаете ли, главното и най-значимото е, че тези хора направиха най-смелата и значима крачка. Независимо, че не си даваха сметка за това. Но ние им го казвахме. И тази крачка е, че са осъзнали потребността и са имали смелостта и желанието да потърсят помощ.
–Въпреки компликациите, сигурно към Вас е имало и добви вести – споделете за тях.
–Това, че даже и в най-тежките си моменти, хората желаят да бъдат споделени. Независимо под каква форма го вършат.
Във всеки човек има инстинкт към опустошение и към основаване (живот). Това, че инстинктът към основаване и живот надвива.
–Промениха ли миналите 365 дни с нещо обществото ни?
–Всяка една минала година трансформира. Най-малкото, тъй като всички ние – първо като персони и след това, като общество ставаме с 365 дни по-опитни. Справили сме се с несъмнено количество повече провокации. Преодолели сме. Грешели сме. Всичко това е опит. Учене. Вярвам, че обществото ни носи мъдрост в себе си и ще си разреши да задвижи нужните процеси, които да бъдат в интерес на хората. Че ще може рационално, като Възрастен, да прави разграничаване сред частното и общностното.
–Вече нищо не ни дистанцира физически както при коронакризата, само че като че ли се появиха от ден на ден фактори, които ни отдалечават. Близки ли сме обществено, подготвени ли сме да се свързваме един с различен?
–Коронакризата остави дълготраен отпечатък върху живота на хората, освен във физически аспект – имам поради другите затруднения след боледуването, само че може би най-вече в прочувствен и нравствен проект. Не сме спрели да работим с хора, чийто живот се е преобърнал вследствие събитие, случило се по време на коронакризата. Сякаш тя беше катализатора, който предизвика и извади на повърхността – на поведенческо равнище потискани пристрастености, душевни премеждия и стремежи.
Социалната изолираност продължава да се задълбочава, въпреки сега да няма забележима външна причина за това. Трудността и паниката, че приказваш, а не си разбиран. Че от ден на ден не можеш да се впишеш в света към теб, тъй като нещо те прави прекомерно друг. Невъзможността да усетиш себе си. Да определиш ясно и отчетливо страстите си, които водят до тежки прекарвания и да определиш кое ги генерира. Да нямаш достъп до достоверния себе си – подобен, какъвто си се познавал и усещал. Да не знаеш кой си и какво искаш. Да ти е доста мъчно и да не можеш да поставиш своите значими граници. Да заявиш и отстоиш себе си като персона, без да влизаш в нахлуване към отсрещната персона или да се конфронтираш с нея. Всичко това води до загуба на еднаквост. До загуба ясното чувство кой си и по какъв начин си позициониран в този свят. А човек без еднаквост е нестабилен. Става подобен, какъвто другите желаят да бъде, само че не и самият той. И към този момент е попаднал във водовъртежа на голям брой вътрешни (в себе си) спорове. Започва конкуренция с нещо, което му е непостижимо, изтощава се прочувствено и се отхвърля от света. Защото светът към този момент е станал задоволително неприятелски и недопускащ.
–Какво пожелавате на хората за новата 2024 година?
–Пожелавам им преди всичко да се грижат и да обичат себе си. Това не значи нарцисизъм. Измеренията и деянията на егоизма са други. Пожелавам им да се учат и да могат здравословно да слагат своите граници. Да не се опасяват да изпитват усеща и страсти, и да не ги подлагат на подозрение, тъй като те са най-правилните за тях. Пожелавам им да претърпяват лекотата и свободата на достоверното си битие. Да не се опасяват от непосредственост, да обичат и да разрешават да бъдат обичани!
Прочетете още
Същият заработи към Секретариата на Областния съвет на БЧК в Пловдив. Бе разкрит в тежките времена на Covid пандемията. а от този момент до момента се е утвърдил като разпознаваема услуга и към този момент три години екип от психолози и психиатри дава безкористната си поддръжка при нелеките борби стотици хора.
В края на календарната година TrafficNews беседва с Биляна Караджова, с цел да разбере по какъв начин последните 12 месеца се отразиха на българина, какви биха болките, през които преминахме, и какви са уроците, които стоят пред него:
–Нека стартираме диалога с малко статистика – какъв брой души потърсиха Центъра за поддръжка тази година?
–Над 2300 индивида потърсиха и получиха помощ от 15-те психолога, които съветват към Контактния център на БЧКза психическа помощ и психосоциална поддръжка. Проведените консултативни диалози надвишават 3500. Най-често ни търсеха за психическа консултация. Не толкоз за приемане на някакъв тип информация обвързвана с услуги, които БЧК предлага. Основно хората, потърсили помощ, са в дейна възраст – сред 30 и 55 години. Но, също по този начин имаше и не дребен брой младежи – българи и от друга народност.
–Как се отрази 2023-а на работата Ви, наложи ли нова динамичност?
–Не тъкмо нова динамичност. Въпреки, че работата на Контактния център беше с много интензивни моменти. Различното през тази година, по отношение на миналата, беше че ние работихме интензивно с хора минали през контузията на огромни събития. Имам поради, че продължихме да работим с хора, потърпевши от наводнението в карловските села. Паралелно с това, работихме с украински жители, които са се открили на територията на България. Не единствено в Пловдив. Защото функционалността на Контактния център е да поема потребността от психическа помощ на всички хора, които са на територията на България.
Друга наклонност, която отличи тази година от миналата, е, че хората ни търсеха най-вече, с цел да получат психическа консултация. Всъщност с такава цел е основан и този център. Разбира се, че не отхвърляме и психосоциална помощ. Но от ден на ден телефон 080011466 е различим като телефон, точно за консултиране с психолог. Влияние оказва и фактът, че Контактният център към този момент има зад тила си няколко годишна история на битие.
Ако преди немалка част от позвъняванията бяха свързани с потребността да получат някакъв тип информация по отношение на помощ, която могат да получат от БЧК или по какъв начин да осъществят връзка с избрана институция, то в този момент целеустремено ни търсят за диалог с психолог.
Ние - психолозите, рефлектираме в отговор на декларираните потребности от хората, които се свързват с нас по разнообразни канали. Споделят, че стигат до нас посредством информативен материал, който са видели в интернет (социалните мрежи) или са разбрали от прочут в неофициален диалог. В това отношение доста оказват помощ и другите стратегии, по които работи Български Червен кръст – Пловдив. Особено измежду украинската общественост тук, в случай че мога да я нарека по този начин.
Възможностите, които предлага софтуерът на Контактния център разрешават да бъдем гъвкави и да преодоляваме компликацията на териториалната локация, че някой се намира в малко и отдалечено обитаемо място, където няма кабинет на психолог. Начините на консултиране при нас са по телефон, онлайн или присъствено – в кабинет за самостоятелни или групови съвещания, който се намира в постройката на БЧК-Пловдив.
–Кой случай, с който специалността Ви срещна през 2023г., се запечата най-силно в съзнанието Ви?
–Всеки случай, самичък по себе си, е с задоволителна значителност и съвестност. Мога да споделя наклонност, която засякохме в работата си тази година. Не единствено аз, само че и моите сътрудници. Едната е, проблем при подрастващите – младежите, на които им се постанова да свикнат да живеят в друга страна – друга от тяхната татковина. Имам поради Украйна. Трудно одобряват смяната. Трудно се приспособяват. При някои стига и до отвращение за акомодация - като техен метод да изразят митинг или протест към стресовата смяна в живота им. Желанието им е да се върнат в родината си. И ние се опитваме да оказваме помощ на тези младежи и на техните най-значими близки. За тях в действителност е травматично.
Друго, което ни изненада през тази година, какъв брой доста е публикувана измежду младежите, по този начин наречената, заучена беззащитност – „ желая, само че не мога “. Изпадат в изолираност, тъй като претърпяват себе си като неможещи да се оправят с работни отговорности, да вземем за пример, или с връзки с сътрудник / родители/ другари, до не можещи да се оправят с живота си сега. Приемат, че това е проблем на целия им живот. Фокусират се в него и се претърпяват в безпомощността на жертва. Трудно осмислят, че този проблем е единствено част от живота им, а не изпълва целия им живот.
–Какви бяха паниките на пловдивчани през тази година, поради които се обръщаха към вас за поддръжка?
–Невъзможност да се впишат в света към тях. Обърканост. Преживяване на неспособност или некадърност да се оправят. Фонова до мощна тревога за своето здраве и благоденствие и това на непосредствен или семейство. Усещане за самотност и неизбежност на самотност. Липса на обществена среда, която да припознаят като своя. Объркани връзки с сътрудник. Зависимости.… май изредих цяла палитра.
Но, знаете ли, главното и най-значимото е, че тези хора направиха най-смелата и значима крачка. Независимо, че не си даваха сметка за това. Но ние им го казвахме. И тази крачка е, че са осъзнали потребността и са имали смелостта и желанието да потърсят помощ.
–Въпреки компликациите, сигурно към Вас е имало и добви вести – споделете за тях.
–Това, че даже и в най-тежките си моменти, хората желаят да бъдат споделени. Независимо под каква форма го вършат.
Във всеки човек има инстинкт към опустошение и към основаване (живот). Това, че инстинктът към основаване и живот надвива.
–Промениха ли миналите 365 дни с нещо обществото ни?
–Всяка една минала година трансформира. Най-малкото, тъй като всички ние – първо като персони и след това, като общество ставаме с 365 дни по-опитни. Справили сме се с несъмнено количество повече провокации. Преодолели сме. Грешели сме. Всичко това е опит. Учене. Вярвам, че обществото ни носи мъдрост в себе си и ще си разреши да задвижи нужните процеси, които да бъдат в интерес на хората. Че ще може рационално, като Възрастен, да прави разграничаване сред частното и общностното.
–Вече нищо не ни дистанцира физически както при коронакризата, само че като че ли се появиха от ден на ден фактори, които ни отдалечават. Близки ли сме обществено, подготвени ли сме да се свързваме един с различен?
–Коронакризата остави дълготраен отпечатък върху живота на хората, освен във физически аспект – имам поради другите затруднения след боледуването, само че може би най-вече в прочувствен и нравствен проект. Не сме спрели да работим с хора, чийто живот се е преобърнал вследствие събитие, случило се по време на коронакризата. Сякаш тя беше катализатора, който предизвика и извади на повърхността – на поведенческо равнище потискани пристрастености, душевни премеждия и стремежи.
Социалната изолираност продължава да се задълбочава, въпреки сега да няма забележима външна причина за това. Трудността и паниката, че приказваш, а не си разбиран. Че от ден на ден не можеш да се впишеш в света към теб, тъй като нещо те прави прекомерно друг. Невъзможността да усетиш себе си. Да определиш ясно и отчетливо страстите си, които водят до тежки прекарвания и да определиш кое ги генерира. Да нямаш достъп до достоверния себе си – подобен, какъвто си се познавал и усещал. Да не знаеш кой си и какво искаш. Да ти е доста мъчно и да не можеш да поставиш своите значими граници. Да заявиш и отстоиш себе си като персона, без да влизаш в нахлуване към отсрещната персона или да се конфронтираш с нея. Всичко това води до загуба на еднаквост. До загуба ясното чувство кой си и по какъв начин си позициониран в този свят. А човек без еднаквост е нестабилен. Става подобен, какъвто другите желаят да бъде, само че не и самият той. И към този момент е попаднал във водовъртежа на голям брой вътрешни (в себе си) спорове. Започва конкуренция с нещо, което му е непостижимо, изтощава се прочувствено и се отхвърля от света. Защото светът към този момент е станал задоволително неприятелски и недопускащ.
–Какво пожелавате на хората за новата 2024 година?
–Пожелавам им преди всичко да се грижат и да обичат себе си. Това не значи нарцисизъм. Измеренията и деянията на егоизма са други. Пожелавам им да се учат и да могат здравословно да слагат своите граници. Да не се опасяват да изпитват усеща и страсти, и да не ги подлагат на подозрение, тъй като те са най-правилните за тях. Пожелавам им да претърпяват лекотата и свободата на достоверното си битие. Да не се опасяват от непосредственост, да обичат и да разрешават да бъдат обичани!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ