2022 година бе страхотна за Илия Груев! Той се утвърди

2022 година бе страхотна за Илия Груев! Той се утвърди в първия състав на Вердер Бремен и играе съвсем всяка седмица в Първа Бундеслига.

Той започва сезона като запаса, само че съумя да завоюва титулярното си място.

С бременци синът на някогашния национал Илия Груев-старши съумя да се пребори за връщане в Бундеслигата, като означи първия си гол при мъжете. В немския хайлайф полузащитникът започва сезона като запаса. При дадените му шансове обаче убеди треньора Оле Вернер, че мястото му е измежду титулярите.

В първия дял от Бундеслигата Груев-младши записа присъединяване в 13 от 15-те мача на “Вердер ”. В 9 от тях бе титуляр и игра общо на 3 позиции. Заради това в Германия го нарекоха универсално оръжие. Бе на терена и 120 мин при отпадането от “Падерборн ” в шампионата за купата, като означи при дузпите.

С представянето си българското момче концентрира вниманието на експерти и медии върху себе си. Превърна се във футболиста на “Вердер ” с максимален скок на трансферната цена – от 1 на 3 млн. евро.

Всичко това бе съчетано с дебют за мъжкия народен тим на България и доста солидно показване в 4-те мача за него.

За случилото се през 2022-а 22-годишният Груев, който е единственият българин, играещ постоянно в състезание от топ 4 на Европа, приказва в обстойно изявление за “24 часа ”. В него той показа също какви са задачите му, а също по този начин и каква е ролята на татко му в неговия футболен път, а и какви странични ползи има и кое го вълнува.

– Илия, преди една година бе пробил в състава на “Вердер ”, който не беше в добра позиция за връщане в Бундеслигата. Ти също не може да се каже, че бе корав титуляр. 12 месеца по-късно отборът ти е в Бундеслигата, а ти се трансформира в една от главните фигури през първия дял на сезона. Каква равносметка можеш да направиш за миналата 2022 година?

– Беше хубава година. Разви се в действителност доста турбулентно за нас в Бремен. Бяхме 8-и преди втория дял на II бундеслига. Може би не чакахме нещата да се получат по този начин, както се развиха. Стана ужасно, че успяхме да се върнем в Бундеслигата и да го отпразнуваме с почитателите у дома. За мен беше хубаво, че натрупах игрова процедура във ІІ II лига. Когато за треньор пристигна Оле Вернер, не бях толкоз постоянно на терена, само че след това това се промени.

През лятото подписах нов контракт. Стартирахме добре сезона в Бундеслигата, което беше доста значимо. “Вердер ” е доста огромен тим и заслужава да е в Бундеслигата.

Ние показахме това, тъй като има и различен образец като “Шалке 04 ”, който стана първенец във Втора бундеслига, само че в този момент не се движи добре. Аз записах първите същински мачове в Бундеслигата като титуляр. За мен това беше доста добре и годината несъмнено бе доста хубава.

Тук би трябвало да прибавя и дебюта си за мъжкия народен тим на България. Записах 4 мача, което е доста значимо за моето развиване.

Играя в мачове на високо ниво и това със сигурност ми носи друго самочувствие

Трупам опит, който също е от значително значение. Аз по тази причина работя всеки ден от доста години – с цел да се случват тези неща.

– Чисто времево нещата при теб се случиха бързо – от недотам сигурен титуляр във Втора бундеслига напролет до съществена фигура в Бундеслигата през есента. Кое съгласно теб задейства този развой?

– През първите 2 година в мъжкия състав на “Вердер ” изобщо не играех. Работих крепко, давах газ в тренировките и си чаках шанса. При Маркус Анфанг през есента на 2021 година го получих. Играх в 9 мача по 90 мин. Това чаках, с цел да покажа какво мога, и да се развъртвам положително.

Във футбола от време на време в действителност доста бързо се случват нещата. На 21-22 година правиш няколко мача на положително равнище в Германия, започваш да се налагаш в състава, идва и повиквателна за националния отбор. Може обаче да се получи и противоположното. Трябва да използваш момента, с цел да се представиш по най-хубавия метод.

– А от кое си най-доволен и надлежно кое те ядоса най-вече през тези 12 месеца?

– Ядосвах се, че не играех постоянно. (Смее се.) Най-доволен съм от това, че в този момент в Бундеслигата съумях да играя на едно положително равнище и да покажа неизменност.

– Как ти се отразява медийното внимание, което много се ускори през 2022-а предвид на развиването ти? Започна да набира скорост във връзка на това, че не бе преподписал с “Вердер ”. Доколко бе евентуално да смениш тима през лятото? Доста интензивно се пишеше за интерес на “Аякс ”.

– Във футбола постоянно има късмет за смяна. С моя управител обсъждаме деликатно кое е най-хубавото за мен. Беше ясно, че това е да играя в Първа бундеслига в Германия, а най-добри шансове за това имам във  “Вердер ”

Затова и желаех да продължа контракта си и не съм се занимавал доста с други разновидности.

– От “Вердер ” също дадоха да се разбере, че е извънредно значимо да те задържат. Поне в профил наподобява, че имаш доста здрава взаимна връзка с клуба, в който си израснал и караш в него към този момент 8-а година.

– Още като дете бях почитател на “Вердер ”. На леглото си имах стикери и спях на възглавница с логото на клуба. Когато дойдох в Бремен на 15 година, всичко доста ми хареса. Това си е моят тим. 8 година във футбола са доста дълго време.

Така че аз знам какво имам в лицето на клуба, както и клубът знае какво има в мое лице. За един тим от подобен сан е доста значимо да може да покаже, че е отгледал в школата си момче, което играе в първия му тим, какъвто е казусът с мен. Аз пък съм признателен, че ми бе даден късмет да пробия.

– Започна сезона в Бундеслигата като запаса. Как съумя да влезеш в титулярния състав и да се настаниш трайно в него?

– Въпреки че не стартирах, треньорът Оле Вернер ме пускаше постоянно за по 10, 20, 30 мин като запаса. Смятам, че съумях да употребявам добре точно тези неголеми престои на терена. Може би съумях да накарам треньора да се замисли дали не е по-добре да започвам мачовете.

Когато тренираш и играеш добре и си непрекъснат, мисля, че е въпрос на време да получиш своя късмет за титуляр.

Трябва, несъмнено, да имаш и малко шанс. Във футбола постоянно е значим. Кристиан Грос, с който сме съперници за поста опорен халф във “Вердер ”, само че другояче се разбираме супер, се разболя. Заради това започнах титуляр против “Щутгарт ”, направих добър мач.

После по този начин се развиха нещата, че получавах от ден на ден време на терена. Започнах да играя постоянно. Същото се случи и в националния тим. Това оказва помощ за развиването ми, тъй като влязох в един доста прекрасен темп.

– За доста хора наподобява маловажно, като прочетат, че си играл 10 мин в края.

– Ще дам образец с мача в Дортмунд. Падахме с 0:2 от “Борусия ” докъм 80-ата мин. Оле Вернер пусна мен и още 2 момчета. Стигнахме до поврат с 3:2. Това сигурно кара треньора да се замисли какво да предприеме за идващия мач. А и подобен процес като в Дортмунд дава доста позитивен заряд на тима.

– Именно като тим, в който няма доста ярки характерности, “Вердер ” реализира чудесни резултати за отбор, приближаващ от Втора лига. Със сигурност и това има принос за твоя професионален скок.

– Да, несъмнено това е доста значимо за мен и за позицията, на която нормално играя – пред отбраната. Добре е, че демонстрираме непоклатимост. Това дава и хубаво самочувствие. Печелим мачове, губим някои или вършим равенства, само че не позволяваме отрицателни серии, които биха внесли напрежение. За млад футболист като мен това е добре. А и колкото си по-нагоре в класирането, толкоз вниманието към теб е по-голямо.

– Спомена може би 2 пъти думата “самочувствие ”. На 22 година играеш първи сезон в Бундеслигата. Впечатлението е, че излъчваш самочувствие на футболист с опит, по какъв начин го постигаш?

– По принцип съм спокоен преди мач, не се тормозя. Гледам да го демонстрирам и на терена. Просто съм подобен вид, не се вълнувам. Старая се да съм съсредоточен и фокусиран. Чувам, че   на хората прави впечатление моето излъчване, което ме радва.

Такъв ми е характерът. Самочувствието е доста значимо качество. Има моменти, в които нещата не вървят. Самочувствието значи религия в това, което можеш, и тъкмо в такива мигове го показваш. Със самочувствието обаче би трябвало и да се внимава, с цел да не отидеш към надменност.

Затова то би трябвало да е здравословно. Наистина ме радва, че хората виждат такова нещо у мен. А и самочувствието идва от минутите на терена. Виждаш, че можеш да покажеш това, което умееш. Както и от положителните резултати.

– Нарекоха те универсално оръжие, откакто игра като опорен и нападателен халф, а влезе и в ролята на централен бранител. Как се напасваш при смяна на постове?

– Преди мача в Леверкузен треньорът ме викна на диалог. Преди това играех единствено пред отбраната.

Каза ми, че “Байер ” е добър тим, който атакува, и по тази причина счита да ме пусне като нападателен халф, който обаче играе малко по-дефанзивно, с цел да търсим надзор върху топката. Израдвах се, че в подобен мач ще ме пуснат на позиция, на която в никакъв случай не съм работил във “Вердер ”. Получи се доста добре. В идващите мачове играх още веднъж на този пост, постигнахме положителни резултати.

Във Фрайбург се наложи да играя централен бранител след аления картон на Марко Фридъл. Действах в средата на тройката централни. Наистина доста се зарадвах, че мога да играя на 3 различни позиции в Бундеслигата.

Преди това не знаех дали е по този начин. То никой не знаеше, само че обстановките го демонстрираха. Хубаво е, че мога да оказвам помощ на тима по друг метод. Напасвам се, защото за мен най-важното е треньорът да ме пуска в игра. Ако реши да съм ляв бек, подобен ще играя. Иначе това с универсалното оръжие беше готино и ми хареса.

– Мачът с “Байерн ”, загубен с 1:6, пристигна отрезвяващо. Превъзходството в дадени моменти бе шокиращо. Как го видя ти от вътрешната страна?

– Бях доста отчаян. С всеки в тима бе по този начин, тъй като никой не се показа добре. “Байерн ” е на друго равнище и никой тим в Германия не може да се съпоставя с него. Когато изискат, играчите му демонстрират такова движение и тайминг, каквото не бях виждал до момента на терена.

Например топката минава през трима индивида. Когато тя е у първия, третият към този момент знае къде след 10 сек да я чака в оптимално движение. Едно е да видиш такова нещо по малкия екран, а напълно друго да му станеш директен очевидец. Много е мъчно да противодействаш.

Освен че са бързи като придвижване, играчите на “Байерн ” са бързи и в мисленето. Опитахме се да ги пресираме високо. Тук-таме може и да успееш да вземеш топката, само че като им оставиш пространство, го употребяват.

Искахме да си играем нашия футбол, да сме смели, само че “Байерн ” несъмнено имаше добър ден и тогава става доста мъчно на техния стадион.

– Срещу кой съперник персонално се затрудни най-много в мачовете от Бундеслигата?

– Марио Гьотце. Директно играх против него 30 мин в мача с “Айнтрахт ” (Франкфурт). Знае от кое място идваш и с какво движение, също по този начин по какъв начин да завърти тялото и да употребява крайници си. Много интелигентен и образован футболист.

– Самочувствие и убеденост пролича и в срещите на мъжкия народен тим, за който дебютира през септември. Впечатление направи по какъв начин на почивката в Скопие в едвам втория си мач говореше на влизащите като запаси Филип Кръстев и Никола Илиев и по какъв начин те слушаха. Явно бързо се приспособява.

– Просто се пробвам да оказа помощ. Те са доста готини, слушат с схващане. И аз съм млад, само че те са още по-млади. Много добре се разбираме с всички, обсъждаме нещата. Иначе съответно аз през първото полувреме играх на позицията нападателен халф, на която влязоха Коко Илиев и Филип. Опитах се да им оказа помощ със препоръки, тъй като желая да бием. Това за нас като тим е най-важното.

– Има ли причини този народен тим с млади момчета да пооправи влошения си имидж?

– Първото, което би трябвало да се каже, е че сме много назад в Европа.

Много страни, които би трябвало да са към нашето равнище, имат играчи, които играят в шампионатите на топ 5 от Европа. При нас Валентин Антов и Петко Христов са в серия “А ”, а Коко Илиев и Димо Кръстев играят още на младежко равнище в Италия. Аз съм в Германия и това е.

Което значи, че ние можем да реализираме някакъв триумф единствено като тим. Затова всеки би трябвало да е наясно със дилемите си и дружно да се борим, тъй като всичките мачове отсега нататък ще са сложни за нас.

Ще дам образец с Люксембург. Направихме еднакъв и се появиха въпроси: но по какъв начин по този начин, ние сме България. Добре е обаче да се огледа къде играят момчетата от Люксембург. Леандро Бареро има близо 100 мача в Бундеслигата за “Майнц 05 ”, а е на 22-23 година Други футболисти на Люксембург също са в тимове от мощни европейски шампионати, имат и натурализирани национали. Тези неща не би трябвало да се пропущат. Нека се гледа действително.

Държавите се развиват във футболно отношение и ние би трябвало да го създадем.

На мен доста ми харесва методът на треньора ни Младен Кърстаич да залага на млади футболисти. Това е пътят. Дано всички тези 10-15 момчета, които сме по-млади, се развиваме добре и се превърнем в едно ядро за години напред, което сигурно ще има потребност от поддръжката на по-опитните в нашия тим. Така се случи с Исландия. Една генерация игра 7-8 година Представиха се супер на европейско, бяха на международно, без да имат някакви звезди.

Най-важното е момчетата да се развиват в клубните си тимове, а това значи да играят постоянно. И селекционерът се надява на това. Дано в България се дават повече шансове на младите момчета. Така те да се развият, да си вдигнат цената, което е добре и за клуба.

– Често, за жалост, се стига до вид, при който млади момчета отиват в чужбина и по разнообразни аргументи скоропостижно се връщат у нас, а множеството си остават тук. Каква е повода?

– Много е мъчно да отидеш в друга страна на такава възраст. Аз съм израснал в Германия и там ме одобряват като германец. Чувал съм от други момчета, че срещат огромни усложнения. Например, в случай че си българин в Италия и би трябвало да се избира сред теб и локален футболист и сте на едно равнище, ти не си в печеливша позиция. Така обаче би трябвало да е и в България.

За мен момчетата би трябвало да излизат в чужбина, в случай че имат късмет, на 15-16 година, което е доста мъчно. Така ще могат да отраснат на открито в основна възраст.

Аз имах шанс, че от много малък съм в Германия,

в която футболът е ужасно развъртян. И съм чувал, а и виждал, че в България има доста гении, само че очевидно не съумяват да се развият.

– А какво е отношението ти към обществените мрежи и по какъв начин съгласно теб те въздействат на младите играчи?

– Аз също съм млад и имам профили, само че не съм доста деен в тях. Всеки взема решение по какъв метод и какъв брой да ги употребява, само че мисля, че най-добре е това да става в границите на здравословното. Всеки си преценя кое е обикновено.

– При едно изявление в Германия описа за ползите си отвън футбола. Четеш профилирана литература, автобиографии, биографии, да вземем за пример на Роджър Федерер. Спомена и Илон Мъск. Разкажи малко повече за това.

– Интересни са ми доста и разнообразни сфери. Често чета за финанси и стопанска система. Интересувам се и от политика около майка си. Много обичам да чета биографии, защото ме впечатляват хора с огромни достижения в своите области. Защото мога да си показва и имам някакво разбиране каква дисциплинираност и ограничения са нужни, с цел да успееш да играеш на топниво години наред.

Често има футболисти, които имат по един или два мощни сезона, само че да го правиш дълго, е нещо напълно друго. Хората чакат от теб да продължаваш да имаш триумфи, а това носи напрежение. Затова съм безпределно впечатлен от играчи, които с години демонстрират неизменност и поддържат топниво.

Смятам, че биографиите на съумели хора помагат на младите

да се учат и да преследват задачите си. Така и аз се пробвам да извлека поучения от сходни книги.

– В този ред на мисли какво става с твоето обучение?

– След гимназията записах университет, компетентност мениджмънт и финанси. Всичко обаче беше онлайн и ми беше доста скучно. Проблемът бе, че би трябвало самичък да изучавам и след това да ходя на изпити, без да имам никакъв контакт с хора. Не ми правеше наслаждение и стопирах.

В момента нямам проекти в тази тенденция. Смятам, че през целия ми живот като татко си ще остана във футбола, за мен това е най-хубавото нещо и не мога да си показва да съм отвън него. Но в никакъв случай не знаеш. Хубавото е, че ми предстоят още 12-13 година по терените, нека всичко е наред, тъй че имам време да го мисля.

– Започнахме с равносметка на 2022 година В края на 2023-а какво би те предиздвикало да си удовлетворен от нея?

– Ако мога да дам отново такова положително интервю (Смее се).

– Хайде тогава да ти задам и общоприетия въпрос за задачите ти във футбола.

– Една от фантазиите ми е да се класираме за огромен шампионат с националния отбор.

За мен най-хубавото клубно състезание си е Бундеслигата. Затова се надявам дълго да играя в нея на високо равнище, а един ден да стигна до Шампионската лига. През 2022 година сбъднах 2 от фантазиите си – да играя в Бундеслигата и за България, нека и другите да се осъществят.

– Нека приключим с запитване каква е ролята на твоя татко във всичко, което ти се случва досега във футбола?

– Голяма и значима. Късметлия съм, че имам до себе си човек, който е претърпял същото, който от 35 година е в професионалния футбол и схваща доста от него. Мога да кажа, че ми е най-полезен с елементи, които наподобяват дребни, само че никога не са такива. Например – даже в последната подготовка преди края на сезона да си съсредоточен и да не се отпускаш. Винаги се вслушвам.