Алфа Рисърч: Рекордно недоволство от 48-ото НС, но едва 35% биха гласували при избори сега
2022 година бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите - директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия. Това се показва в изследване на " Алфа Рисърч ", извършено сред 1 и 13 декември измежду 1023 пълнолетни жители.
Посочва се, че обстановката е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност към този момент визира всички аспекти от ръководството на страната.
48-ото Народно заседание е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-рото Народно събрание, излъчило държавното управление на Пламен Орешарски (8% доверие против 65% недоверие), напомнят от социологическата организация.
Отбелязва се, че въпреки да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира.
В изследването се показва, че борбата с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до записания спад на доверие.
Източник:
За първи път от избирането на Радев на поста ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта, означават от " Алфа Рисърч " и допълват, че от началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Регистрира се и мощно поляризирано отношение към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Гълъб Донев - 24% утвърждение против 22% отрицание. Повечето членове на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
От социологическата организация акцентират, че ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена социална реакция на политическата неустойчивост и неефективния междуинституционален разговор. Критиката на хората е ориентирана освен към Народното събрание, само че към този момент и към президента и изпълнителната власт. Всички съществени субекти на ръководството се възприемат като вкупом виновни за невъзможността страната да посрещне провокациите на рецесиите.
Източник:
Два месеца след предварителните парламентарни избори се записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори, до урните биха отишли едвам 35% от имащите право на глас.
Проучването сочи, че ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
На второ място, със 17.7%, са " Продължаваме промяната ". Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. По данни на " Алфа Рисърч " това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите Кирил Петков и Асен Василев - от 23% в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50%.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Т я се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача ѝ Мустафа Карадайъ е 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи - 57.4%.
Източник:
" Възраждане " също регистрира релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10%), а утвърждението за Костадин Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. Корнелия Нинова губи 4% от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за " Демократична България " понижава с към 1% през последните два месеца и сега тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Христо Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Владислав Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение, а третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за " Български напредък " (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение - 17.5% против 30.8%.
15.2% пък към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, останали отвън Народното събрание, както и такива на относително нови политически обединения, като " Продължаваме промяната " и " Български напредък ".
Въпреки че желанията за гласоподаване възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2 октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори, обобщават от " Алфа Рисърч ".
Посочва се, че обстановката е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност към този момент визира всички аспекти от ръководството на страната.
48-ото Народно заседание е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-рото Народно събрание, излъчило държавното управление на Пламен Орешарски (8% доверие против 65% недоверие), напомнят от социологическата организация.
Отбелязва се, че въпреки да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира.
В изследването се показва, че борбата с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до записания спад на доверие.
Източник:
За първи път от избирането на Радев на поста ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта, означават от " Алфа Рисърч " и допълват, че от началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Регистрира се и мощно поляризирано отношение към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Гълъб Донев - 24% утвърждение против 22% отрицание. Повечето членове на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
От социологическата организация акцентират, че ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена социална реакция на политическата неустойчивост и неефективния междуинституционален разговор. Критиката на хората е ориентирана освен към Народното събрание, само че към този момент и към президента и изпълнителната власт. Всички съществени субекти на ръководството се възприемат като вкупом виновни за невъзможността страната да посрещне провокациите на рецесиите.
Източник:
Два месеца след предварителните парламентарни избори се записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.
Ако идната неделя се организират избори, до урните биха отишли едвам 35% от имащите право на глас.
Проучването сочи, че ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
На второ място, със 17.7%, са " Продължаваме промяната ". Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. По данни на " Алфа Рисърч " това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите Кирил Петков и Асен Василев - от 23% в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50%.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Т я се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача ѝ Мустафа Карадайъ е 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи - 57.4%.
Източник:
" Възраждане " също регистрира релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10%), а утвърждението за Костадин Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. Корнелия Нинова губи 4% от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за " Демократична България " понижава с към 1% през последните два месеца и сега тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Христо Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Владислав Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение, а третият съпредседател Атанас Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за " Български напредък " (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение - 17.5% против 30.8%.
15.2% пък към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, останали отвън Народното събрание, както и такива на относително нови политически обединения, като " Продължаваме промяната " и " Български напредък ".
Въпреки че желанията за гласоподаване възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2 октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори, обобщават от " Алфа Рисърч ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ