Най-младата държава навършва 30 години
2021 година за Казахстан е ознаменувана с значима дата - 30-та годишнина от оповестяването на Независимостта. Предлагаме на Вашето внимание къса история на развиването на Казахстан и отбелязване на Деня на независимостта на страната.
Историята на Независимостта.
Процесът на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стартира още в края на 1980-те години. На 8 декември 1991 година във Вискули (Беловежка гора), Република Беларус, ръководители на Руската Федерация (РСФСР), Република Беларус и Украйна подписват „ Споразумение за основаване на Общност на самостоятелните страни “, така наречено „ Беловежко споразумение”. В това съглашение се показва, че „ Съюз на съветските социалистически републики като индивид на интернационалното право и геополитическата действителност приключва своето битие “.
За публична дата на разпадането на Съветския съюз се счита 26 декември 1991 година. Съюзните републики излизат от състава на Съюз на съветските социалистически републики в процеса на разпадането му.
Казахстан бе финален, който афишира своята самостоятелност в хода на разпадането на Съветския съюз през 1991 година.
През април 1990 година Върховният съвет на републиката одобри Закон за основаване на длъжността президент на Казахска ССР. За този пост бе определен Нурсултан Назарбаев, който преди този момент е заемал длъжността първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Казахстан.
На 25 октомври 1990 година Върховният съвет на Казахска ССР одобри Декларация за държавния суверенитет на Казахска ССР.
На първи декември 1991 година в Казахстан се организираха първи общонационални президентски избори, които Нурсултан Назарбаев завоюва с 98,76 %. На 10 декември 1991 година в Двореца на Републиката Назарбаев тържествено постави клетва като определен от народа президент на Казахстан. В същия ден Върховният съвет на републиката взе решение за преименуване на Казахска ССР в Република Казахстан.
С Постановление на Върховния съвет на Република Казахстан на 16 декември 1991 година бе признат Конституционен закон „ За държавната самостоятелност на Република Казахстан “. Всяка година на 16 и 17 декември Казахстан чества своя Ден на независимостта, който е народен празник.
С ъ времен е н Казахстан.
Днес Казахстан е самостоятелна, демократична и правова страна.
Според данни на Комитета по статистика към министерството на финансите на страната към 1 октомври 2020 година популацията на републиката надвишава 18,8 милиона души. Казахстан заема девето място в света по територия.
Страната е ръководена от президент, държавното управление оглавява министър-председател. В Парламента има две камари: горната е Сенатът - 48 депутати, долната-Мажилисът - 107 депутати.
Съдебната власт е показана от Върховния съд, регионални, военни, градски, районни и профилирани съдилища.
В Казахстан има 14 области, 87 града, включително три града с републиканско значение: Нур-Султан, Алматъ, Шъмкент. Също по този начин в страната има 38 града с регионално значение и 47 града с районно значение.
Всяка област и град оглавява аким (кмет), назначен от президента.
Националната валута е тенге.
В Казахстан живеят представители на повече от 120 националности: казахи, руснаци, узбеки, уйгури, украинци, татари, българи и други.
Казахстан публично е двуезична страна. Казахският език има статут на държавен език, а съветски е формален език.
П ромени и достижения .
Cтрaнaтa уcтaнoви приятeлcки, рaвнoпрaвни и взaимнoизгoдни oтнoшeния cъc 183 държaви пo cвeтa, мeждудържaвни oбeдинeния и мeждунaрoдни oргaнизaции въз ocнoвa нa тaкивa правила нa външнaтa пoлитикa кaтo мнoгoвeктoрнocт, прaгмaтизъм, прoaктивнocт и мултилaтeрaлизъм.
На 5 юни 1992 година са открити дипломатически връзки с Република България. На тази дата в Осло (Норвегия) министрите на външните работи на Казахстан Тулеутай Сулейменов и на България Стоян Ганев подписаха подобаващ протокол.
Републиката се подреди измежду международните водачи в въпросите за неразпространение на нуклеарното оръжие. На 29 август 1991 година с Указ на първия президент Н.Назарбаев бе закрит най-големият в света Семипалатински нуклеарен полигон, където от 29 август 1949 година се е тествало нуклеарно оръжие. След оповестяването на своята самостоятелност Казахстан непринудено се отхвърли от четвъртия в света по мощ боеприпас от нуклеарно оръжие.
От момента на оповестяването на своята самостоятелност Казахстан стана член на Оперативно-наблюдателно дело, Организацията за икономическо сътрудничество и раз, ШОС. Освен това, взаимно с Русия, Беларус, Киргизстан и Армения влиза в състава на Евразийския стопански съюз.
Казахстан също по този начин е член на Организация на обединените нации, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Съвета за евроатлантическо партньорство, Тюркския съвет и Организацията за ислямско съдействие. Страната е деен участник на програмата на НАТО „ Партньорство за мир “.
Според настоящи статистически данни Казахстан има най-голяма стопанска система в Централна Азия, генерирайки 60% от Брутният вътрешен продукт на района.
През 1997 година столицата на Казахстан бе преместена в Акмола (през 1998 година преименувана на Астана, а на 23 март 2019 година на Нур-Султан) из Алматъ, максимален град в Казахстан, който бе столица от 1927 до 1997 година.
Първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев бе отпред на страната близо 30 години и приключи пълномощията си на 19 март 2019 година. Във връзка с това на 9 юни 2019 година в Казахстан се организираха президентски избори и 70% от гласовете на гласоподавателите получи претендентът от политическа партия „ Нур Отан “ Касъм-Жомарт Токаев.
Новият държaвен глaвa пocтaви oбщa държaвнa цeл: дa пocтигнe прaктичecкo прилaгaнe нa кoнцeпциятa „ Cилeн прeзидeнт – Влиятeлeн пaрлaмeнт – Отгoвoрнo прaвитeлcтвo”. В cъщoтo врeмe прeзидeнтът пocтaви вaжнa зaдaчa дa рeaлизирa кoнцeпциятa зa „ чувaщa държaвa”, кoятo бързo и eфeктивнo щe oтгoвaря нa вcички иcкaния нa грaждaнитe.
Прeзидeнтът К.Тoкaeв пoдчeртa, чe диaлoгът мeжду влacттa и oбщecтвoтo трябвa дa ce ocнoвaвa нa признaвaнeтo нa плурaлизмa нa мнeниятa, кaтo фoрмулирa ocнoвнaтa нacoкa зa тaкoвa взaимoдeйcтвиe пo фoрмулaтa „ рaзлични мнeния, нo eдиннa нaция”. Пo-нaтaтъшнaтa пoдкрeпa и укрeпвaнe нa грaждaнcкoтo oбщecтвo влязoхa в кръгa нa ocнoвнитe зaдaчи нa държaвaтa.
С влизането си в служба след националния избор на изборите, извършени на 9 юни 2019 година, президентът на Република Казахстан Касъм-Жомарт Токаев афишира курс за по едно и също време опазване на приемствеността към настоящата политика на страната с потвърден във времето курс на първия президент – Елбаси Нурсултан Назарбаев и поредно използване на комплекс от политически промени, ориентирани към по-нататъшно подсилване в страната на демократични институции и механизми за ефикасна връзка и взаимоотношение с гражданското общество в границите на концепцията за „ чуващата държава”.
Първият пакет от политически промени бе показан на 20 декември 2019 година на съвещание на Националния съвет за публично доверие (НСОД). Всички решения към този момент са приложени на процедура. Наполовина е понижена регистрационната преграда за основаване на политически партии (до 20 хиляди членове). Въведена е 30-процентна квота за дами и младежи в партийните описи за изборите. Законодателно е завършено определение за парламентарна съпротива. Бе инициирано декриминализиране на член 130 („ клевета”) и хуманизиране на член 174 („ подклаждане на обществена нетърпимост”) от Наказателния кодекс. Приет е нов Закон за митингите, който систематизира и опрости условията за образуване на мирни събрания. Казахстан се причисли към Втория незадължителен протокол към Международния пакт за цивилен и политически права, имащ за цел анулацията на смъртното наказване.
Вторият пакет от политически промени бе показан на 1 септември 2020 година в годишното послание на президента към народа на Казахстан. В него президентът разгласи еволюционен преход, считано от 2021 година, към директни избори на селски кметове. Особено внимание се отделя на укрепването на механизмите за отбрана на правата на индивида. За тези цели президентът уточни нуждата от възстановяване на законодателството за битка с изтезанията, трафика на хора, отбраната на жителите (особено децата) от кибербулинг. Бе сложена задача да се причисли към Факултативен протокол по отношение на процедурата по връзка към Конвенцията за правата на детето.
Третият пакет от политически промени президентът показа на 15 януари 2021 година на първото съвещание на новоизбрания Мажилис на Парламента на Република Казахстан.
Новите начинания на Президента са от огромно значение във връзка с по-нататъшното институционално развиване на политическата система на Казахстан и подобряването на системата за отбрана на правата на индивида. По-специално, той предложи:
1. Намаляване на изборна преграда за политически партии за влизане в Мажилис от 7% на 5%.
Благодарение на тази норма ще се усили политическата конкуренция, доста партии ще усилят възможностите си да влязат в Парламента. Тя също по този начин ще разреши да се вземе поради мнението на най-широки пластове от популацията при създаването на държавната политика.
2. Въвеждане на рубрика „ против всички” в бюлетините на изборите на всички равнища.
Въвеждането на такава рубрика за изборите на всички равнища ще даде на гласоподавателите законен инструмент за изложение на различна позиция.
3. След избори на селски кметове да се премине към избиране на районни кметове.
Държавният глава за първи път уточни вероятности за по-нататъшна демократизация на изборния развой на равнище локално самоуправление, предвиждащи увеличение на ролята на популацията в ръководството на техния район.
4. Законодателно да се закрепи статут на онлайн петиции.
онлайн петициите ще спомогнат за по-широкото и по-точно използване на концепцията за „ чуващата държава”, ангажиране на гражданското общество при взимане на решения.
5. Да се одобри обособен закон за омбудсмана (законът ще контролира активността на тази институция в разнообразни посоки и сектори).
Държавният глава акцентира значимото значение на възстановяване на законодателството в региона на отбраната на човешките права.
6. Укрепване на администрацията на комисаря по правата на индивида (създаване на негови районни офиси).
Тази мярка ще разреши работата на комисаря да има същинско наличие и действителни пълномощия.
7. Разработване и използване на показател за развиване на младежта.
През 2020 година държавното управление на Република Казахстан към този момент е подхванало всеобхватни ограничения за поддръжка на младежите. Разработват се нови национални планове и закони в региона на младежката политика и доброволческата активност. Сега работата на локалните управляващи по осъществяването на младежката политика ще бъде оценена въз основа на този аршин.
8. Да се приготвят ограничения за стимулиране на благотворителната активност.
Правителството би трябвало да създаде набор от задания за даване на преференциално кредитно финансиране в първите години на образуване и развиване на благотворителни организации, както и опцията за преференциално потребление на държавната благосъстоятелност. Също по този начин е предоставено доста да се разшири финансовата и нефинансовата поддръжка за благотворителни и доброволчески организации, както от страна на страната, по този начин и от страна на бизнеса.
9. По-нататъшно възстановяване на системата за публичен надзор.
Приемане на Закон за публичен надзор, ориентиран към повишение на потенциала на публичните препоръки и други институции на гражданското общество за инспекция на успеваемостта на държавните органи.
По-подробна информация за развиването на Република Казахстан през 30 години от независимостта може да намерите в публикацията на посланика на Република Казахстан Темиртай Избастин
Историята на Независимостта.
Процесът на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стартира още в края на 1980-те години. На 8 декември 1991 година във Вискули (Беловежка гора), Република Беларус, ръководители на Руската Федерация (РСФСР), Република Беларус и Украйна подписват „ Споразумение за основаване на Общност на самостоятелните страни “, така наречено „ Беловежко споразумение”. В това съглашение се показва, че „ Съюз на съветските социалистически републики като индивид на интернационалното право и геополитическата действителност приключва своето битие “.
За публична дата на разпадането на Съветския съюз се счита 26 декември 1991 година. Съюзните републики излизат от състава на Съюз на съветските социалистически републики в процеса на разпадането му.
Казахстан бе финален, който афишира своята самостоятелност в хода на разпадането на Съветския съюз през 1991 година.
През април 1990 година Върховният съвет на републиката одобри Закон за основаване на длъжността президент на Казахска ССР. За този пост бе определен Нурсултан Назарбаев, който преди този момент е заемал длъжността първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Казахстан.
На 25 октомври 1990 година Върховният съвет на Казахска ССР одобри Декларация за държавния суверенитет на Казахска ССР.
На първи декември 1991 година в Казахстан се организираха първи общонационални президентски избори, които Нурсултан Назарбаев завоюва с 98,76 %. На 10 декември 1991 година в Двореца на Републиката Назарбаев тържествено постави клетва като определен от народа президент на Казахстан. В същия ден Върховният съвет на републиката взе решение за преименуване на Казахска ССР в Република Казахстан.
С Постановление на Върховния съвет на Република Казахстан на 16 декември 1991 година бе признат Конституционен закон „ За държавната самостоятелност на Република Казахстан “. Всяка година на 16 и 17 декември Казахстан чества своя Ден на независимостта, който е народен празник.
С ъ времен е н Казахстан.
Днес Казахстан е самостоятелна, демократична и правова страна.
Според данни на Комитета по статистика към министерството на финансите на страната към 1 октомври 2020 година популацията на републиката надвишава 18,8 милиона души. Казахстан заема девето място в света по територия.
Страната е ръководена от президент, държавното управление оглавява министър-председател. В Парламента има две камари: горната е Сенатът - 48 депутати, долната-Мажилисът - 107 депутати.
Съдебната власт е показана от Върховния съд, регионални, военни, градски, районни и профилирани съдилища.
В Казахстан има 14 области, 87 града, включително три града с републиканско значение: Нур-Султан, Алматъ, Шъмкент. Също по този начин в страната има 38 града с регионално значение и 47 града с районно значение.
Всяка област и град оглавява аким (кмет), назначен от президента.
Националната валута е тенге.
В Казахстан живеят представители на повече от 120 националности: казахи, руснаци, узбеки, уйгури, украинци, татари, българи и други.
Казахстан публично е двуезична страна. Казахският език има статут на държавен език, а съветски е формален език.
П ромени и достижения .
Cтрaнaтa уcтaнoви приятeлcки, рaвнoпрaвни и взaимнoизгoдни oтнoшeния cъc 183 държaви пo cвeтa, мeждудържaвни oбeдинeния и мeждунaрoдни oргaнизaции въз ocнoвa нa тaкивa правила нa външнaтa пoлитикa кaтo мнoгoвeктoрнocт, прaгмaтизъм, прoaктивнocт и мултилaтeрaлизъм.
На 5 юни 1992 година са открити дипломатически връзки с Република България. На тази дата в Осло (Норвегия) министрите на външните работи на Казахстан Тулеутай Сулейменов и на България Стоян Ганев подписаха подобаващ протокол.
Републиката се подреди измежду международните водачи в въпросите за неразпространение на нуклеарното оръжие. На 29 август 1991 година с Указ на първия президент Н.Назарбаев бе закрит най-големият в света Семипалатински нуклеарен полигон, където от 29 август 1949 година се е тествало нуклеарно оръжие. След оповестяването на своята самостоятелност Казахстан непринудено се отхвърли от четвъртия в света по мощ боеприпас от нуклеарно оръжие.
От момента на оповестяването на своята самостоятелност Казахстан стана член на Оперативно-наблюдателно дело, Организацията за икономическо сътрудничество и раз, ШОС. Освен това, взаимно с Русия, Беларус, Киргизстан и Армения влиза в състава на Евразийския стопански съюз.
Казахстан също по този начин е член на Организация на обединените нации, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Съвета за евроатлантическо партньорство, Тюркския съвет и Организацията за ислямско съдействие. Страната е деен участник на програмата на НАТО „ Партньорство за мир “.
Според настоящи статистически данни Казахстан има най-голяма стопанска система в Централна Азия, генерирайки 60% от Брутният вътрешен продукт на района.
През 1997 година столицата на Казахстан бе преместена в Акмола (през 1998 година преименувана на Астана, а на 23 март 2019 година на Нур-Султан) из Алматъ, максимален град в Казахстан, който бе столица от 1927 до 1997 година.
Първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев бе отпред на страната близо 30 години и приключи пълномощията си на 19 март 2019 година. Във връзка с това на 9 юни 2019 година в Казахстан се организираха президентски избори и 70% от гласовете на гласоподавателите получи претендентът от политическа партия „ Нур Отан “ Касъм-Жомарт Токаев.
Новият държaвен глaвa пocтaви oбщa държaвнa цeл: дa пocтигнe прaктичecкo прилaгaнe нa кoнцeпциятa „ Cилeн прeзидeнт – Влиятeлeн пaрлaмeнт – Отгoвoрнo прaвитeлcтвo”. В cъщoтo врeмe прeзидeнтът пocтaви вaжнa зaдaчa дa рeaлизирa кoнцeпциятa зa „ чувaщa държaвa”, кoятo бързo и eфeктивнo щe oтгoвaря нa вcички иcкaния нa грaждaнитe.
Прeзидeнтът К.Тoкaeв пoдчeртa, чe диaлoгът мeжду влacттa и oбщecтвoтo трябвa дa ce ocнoвaвa нa признaвaнeтo нa плурaлизмa нa мнeниятa, кaтo фoрмулирa ocнoвнaтa нacoкa зa тaкoвa взaимoдeйcтвиe пo фoрмулaтa „ рaзлични мнeния, нo eдиннa нaция”. Пo-нaтaтъшнaтa пoдкрeпa и укрeпвaнe нa грaждaнcкoтo oбщecтвo влязoхa в кръгa нa ocнoвнитe зaдaчи нa държaвaтa.
С влизането си в служба след националния избор на изборите, извършени на 9 юни 2019 година, президентът на Република Казахстан Касъм-Жомарт Токаев афишира курс за по едно и също време опазване на приемствеността към настоящата политика на страната с потвърден във времето курс на първия президент – Елбаси Нурсултан Назарбаев и поредно използване на комплекс от политически промени, ориентирани към по-нататъшно подсилване в страната на демократични институции и механизми за ефикасна връзка и взаимоотношение с гражданското общество в границите на концепцията за „ чуващата държава”.
Първият пакет от политически промени бе показан на 20 декември 2019 година на съвещание на Националния съвет за публично доверие (НСОД). Всички решения към този момент са приложени на процедура. Наполовина е понижена регистрационната преграда за основаване на политически партии (до 20 хиляди членове). Въведена е 30-процентна квота за дами и младежи в партийните описи за изборите. Законодателно е завършено определение за парламентарна съпротива. Бе инициирано декриминализиране на член 130 („ клевета”) и хуманизиране на член 174 („ подклаждане на обществена нетърпимост”) от Наказателния кодекс. Приет е нов Закон за митингите, който систематизира и опрости условията за образуване на мирни събрания. Казахстан се причисли към Втория незадължителен протокол към Международния пакт за цивилен и политически права, имащ за цел анулацията на смъртното наказване.
Вторият пакет от политически промени бе показан на 1 септември 2020 година в годишното послание на президента към народа на Казахстан. В него президентът разгласи еволюционен преход, считано от 2021 година, към директни избори на селски кметове. Особено внимание се отделя на укрепването на механизмите за отбрана на правата на индивида. За тези цели президентът уточни нуждата от възстановяване на законодателството за битка с изтезанията, трафика на хора, отбраната на жителите (особено децата) от кибербулинг. Бе сложена задача да се причисли към Факултативен протокол по отношение на процедурата по връзка към Конвенцията за правата на детето.
Третият пакет от политически промени президентът показа на 15 януари 2021 година на първото съвещание на новоизбрания Мажилис на Парламента на Република Казахстан.
Новите начинания на Президента са от огромно значение във връзка с по-нататъшното институционално развиване на политическата система на Казахстан и подобряването на системата за отбрана на правата на индивида. По-специално, той предложи:
1. Намаляване на изборна преграда за политически партии за влизане в Мажилис от 7% на 5%.
Благодарение на тази норма ще се усили политическата конкуренция, доста партии ще усилят възможностите си да влязат в Парламента. Тя също по този начин ще разреши да се вземе поради мнението на най-широки пластове от популацията при създаването на държавната политика.
2. Въвеждане на рубрика „ против всички” в бюлетините на изборите на всички равнища.
Въвеждането на такава рубрика за изборите на всички равнища ще даде на гласоподавателите законен инструмент за изложение на различна позиция.
3. След избори на селски кметове да се премине към избиране на районни кметове.
Държавният глава за първи път уточни вероятности за по-нататъшна демократизация на изборния развой на равнище локално самоуправление, предвиждащи увеличение на ролята на популацията в ръководството на техния район.
4. Законодателно да се закрепи статут на онлайн петиции.
онлайн петициите ще спомогнат за по-широкото и по-точно използване на концепцията за „ чуващата държава”, ангажиране на гражданското общество при взимане на решения.
5. Да се одобри обособен закон за омбудсмана (законът ще контролира активността на тази институция в разнообразни посоки и сектори).
Държавният глава акцентира значимото значение на възстановяване на законодателството в региона на отбраната на човешките права.
6. Укрепване на администрацията на комисаря по правата на индивида (създаване на негови районни офиси).
Тази мярка ще разреши работата на комисаря да има същинско наличие и действителни пълномощия.
7. Разработване и използване на показател за развиване на младежта.
През 2020 година държавното управление на Република Казахстан към този момент е подхванало всеобхватни ограничения за поддръжка на младежите. Разработват се нови национални планове и закони в региона на младежката политика и доброволческата активност. Сега работата на локалните управляващи по осъществяването на младежката политика ще бъде оценена въз основа на този аршин.
8. Да се приготвят ограничения за стимулиране на благотворителната активност.
Правителството би трябвало да създаде набор от задания за даване на преференциално кредитно финансиране в първите години на образуване и развиване на благотворителни организации, както и опцията за преференциално потребление на държавната благосъстоятелност. Също по този начин е предоставено доста да се разшири финансовата и нефинансовата поддръжка за благотворителни и доброволчески организации, както от страна на страната, по този начин и от страна на бизнеса.
9. По-нататъшно възстановяване на системата за публичен надзор.
Приемане на Закон за публичен надзор, ориентиран към повишение на потенциала на публичните препоръки и други институции на гражданското общество за инспекция на успеваемостта на държавните органи.
По-подробна информация за развиването на Република Казахстан през 30 години от независимостта може да намерите в публикацията на посланика на Република Казахстан Темиртай Избастин
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ