2022 - година първа без Бойко Борисов
2021 година бе годината на въпросите - ще падне ли Бойко Борисов, ще образуват ли партиите на митинга постоянно държавно управление, ще има ли промени в изборния развой, ще удържи ли Румен Радев победа в борбата за президентството, ще има ли политическа воля за промени в прокуратурата, по какъв начин ще се оправи краткотрайната власт в битката с коронавирус и така нататък През цялата тази луда година политическата класа ни мъчеше с тези въпроси и едвам в последния месец мъглата над татковината стартира да се подвига - с образуването на постоянно държавно управление. Затова 2022 година явно ще бъде годината на отговорите. Новите министри ще ни покажат къде сме били и накъде отиваме.
Първият отговор, който ни дължи идната година, е: Доколко постоянна ще бъде новата съдружна власт?
Факт е, че при толкоз разнолики сътрудници и при неналичието на съдружна просвета надали може да се чака дълъг живот на парламентарното болшинство, което излъчи държавното управление на Кирил Петков. Въпреки обемното съдружно съглашение новата власт даде единствено за седмица задоволително мотиви да се съмняваме в единомислието на сътрудниците - едни драпаха със зъби и нокти за мораториум на цените на тока и парното, други упорстваха да им се чуе гласът за зелените документи, а някои министри добродушно започнаха да копаят в своите ниви - Корнелия Нинова отново подгони Гергов, транспортният министър Николай Събев стартира да уволнява в БДЖ...
Това различие в ръководещия хор ще продължи, само че надали ще докара до трус, от който кулата да падне - никой не бяга от властта незабавно откакто тя се е дотъркаляла до ръцете му. Наистина, най-опасният миг за четворната коалиция няма да е през 2022 година, а директно преди локалните избори през 2023 година, когато всяка партия ще държи да покаже личното си неповторимо лице. Дотогава ще чуваме подправено пеене в управническия хор, комедии от неточности, мусене и потропване с крайник, само че нищо по-драматично няма да се случва.
2022 година ще бъде годината, в която всички ще повярват, че Борисов си е тръгнал
От нощта след изборите през април, когато Бойко приличаше на отиващия си с изменчив взор Тодор Живков, бе ясно, че краят на 12-годишната му безспорна власт е пристигнал окончателно. Спомняте си онази нощ - Бойко зъзнеше пред джипката, снежинките падаха по реверите му, а той ни в чеп, ни в ръкав оферираше мир и експертната си поддръжка на партиите на митинга. Тъжна панорама. След 1989 година мнозина имаха вяра, че демокрацията е опит и комунистите ще се върнат на власт. През миналата година се получи същото - мнозина - основно ошашавени почитатели, повратливи медии и обилно подплатени социолози - уверено твърдяха, че чудото на смяната ще е за три дни и Бойко ще се върне на бял кон.
Идващата 2022 година ще покаже на тези хора, че с епохата " ГЕРБ " е дефинитивно завършено. ГЕРБ губи електоралната си поддръжка, всеки един ден без власт ще коства доста на някогашните ръководещи. Днес ГЕРБ е партия, която изгуби борбата за изпълнителната власт, беше съкрушена в борбата за президентството, сигурно се клати даже вярата на Борисов, че ще изкара умерено, без правосъдни разправии, пенсионерските си години. Още по-видимо е отношението на другите към ГЕРБ - тя в действителност е токсична партия, с която никой не желае да си има алъш-вериш.
2022 година ще даде отговор и каква ще е ориста на другите " партии на статуквото ". Вероятно това е годината, в която ще се убедим, че с политическата тежест на Движение за права и свободи е свършено и тя е такава, каквато е - междинна по величина провинциална партия.
Идва времето и за проблемите на Българска социалистическа партия - партията ще реши дали ще се освободи от Корнелия Нинова, която в последните си дни като партиен водач съумя да се осъществя сполучливо в изпълнителната власт.
Ковид ще понижи въздействието си върху политиката
Колко още талази ще преживеем - не е ясно, несъмнено. Ясно е обаче, че сходни пандемии в един миг стигат до необятно разпространяване, само че и по-леко протичане. Затова е изцяло допустимо през февруари-март да достигнем до нов пик на заболеваемостта - поради омикрон, само че по-късно да ни чака умерено лято и по-лека есен. Приближаването на края на пандемията ще смъкна много напрежение и от политическия дневен ред - ще бъде заличена сериозната разграничителна линия сред Има Такъв Народ и останалите партии от съдружното мнозинство; ще бъде извадена от въоръжение главната тематика в политиката на " Възраждане ". В края на краищата - отшумяване на пандемията би помогнало доста на новата власт.
Така довчерашните аджамии в политиката биха могли да се преродят в постоянни ръководещи
Все още желанието на " партиите на смяната " е по-голямо от опциите. Тези партии позволиха прекалено много неточности през 2021 година Вместо действителен скок към властта Слави Трифонов изчегърта за известно време думата " коалиция ". Българска социалистическа партия по този начин мощно се опитваше да се разграничи от " статуквото ", че замязя на госпожица, която мечтае да се пласира сполучливо на борсата за булки. " Демократична България " дълго време се чудеше по какъв начин да изиграе картите си. Всички дружно пропуснаха раждането на " Продължаваме промяната " и след това гледаха безмълвно по какъв начин тя изсмуква електората им.
Заговорихме за " Мики Маус политика ". Парламентарният дух се върна за малко през април, след което отново потегли преносимият политически цирк. Така се стигна до пропиляната година, в която постигнахме международен връх и по брой парламентарни избори - 3 за 7 месеца.
Накрая се утешавахме с мисълта, че е имало някакъв смисъл в годишния ауфтакт. 2022 година ще удостовери, че сме тръгвали по нов път - че политическата полуда е свършила и е пристигнало време за смяна.
Животът е циклично знамение, тъй че и времето за смяна постоянно идва. През 1997 година националното неодобрение докара до офанзивата против постройката на Народното събрание и рецесията завърши с връщането на мандата за сформиране на държавно управление и идването на десницата на власт. 12 година по-късно - през 2009 година, политическата рецесия приключи с окончателното делене на Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили с властта. След още 12 години - през 2021 година, новото начало бе поставено с рухването на Борисов от власт.
Дали сметките за нов 12-годишен цикъл са верни, ще научим през 2022 година
източник: Петьо Цеков/в. Сега
Първият отговор, който ни дължи идната година, е: Доколко постоянна ще бъде новата съдружна власт?
Факт е, че при толкоз разнолики сътрудници и при неналичието на съдружна просвета надали може да се чака дълъг живот на парламентарното болшинство, което излъчи държавното управление на Кирил Петков. Въпреки обемното съдружно съглашение новата власт даде единствено за седмица задоволително мотиви да се съмняваме в единомислието на сътрудниците - едни драпаха със зъби и нокти за мораториум на цените на тока и парното, други упорстваха да им се чуе гласът за зелените документи, а някои министри добродушно започнаха да копаят в своите ниви - Корнелия Нинова отново подгони Гергов, транспортният министър Николай Събев стартира да уволнява в БДЖ...
Това различие в ръководещия хор ще продължи, само че надали ще докара до трус, от който кулата да падне - никой не бяга от властта незабавно откакто тя се е дотъркаляла до ръцете му. Наистина, най-опасният миг за четворната коалиция няма да е през 2022 година, а директно преди локалните избори през 2023 година, когато всяка партия ще държи да покаже личното си неповторимо лице. Дотогава ще чуваме подправено пеене в управническия хор, комедии от неточности, мусене и потропване с крайник, само че нищо по-драматично няма да се случва.
2022 година ще бъде годината, в която всички ще повярват, че Борисов си е тръгнал
От нощта след изборите през април, когато Бойко приличаше на отиващия си с изменчив взор Тодор Живков, бе ясно, че краят на 12-годишната му безспорна власт е пристигнал окончателно. Спомняте си онази нощ - Бойко зъзнеше пред джипката, снежинките падаха по реверите му, а той ни в чеп, ни в ръкав оферираше мир и експертната си поддръжка на партиите на митинга. Тъжна панорама. След 1989 година мнозина имаха вяра, че демокрацията е опит и комунистите ще се върнат на власт. През миналата година се получи същото - мнозина - основно ошашавени почитатели, повратливи медии и обилно подплатени социолози - уверено твърдяха, че чудото на смяната ще е за три дни и Бойко ще се върне на бял кон.
Идващата 2022 година ще покаже на тези хора, че с епохата " ГЕРБ " е дефинитивно завършено. ГЕРБ губи електоралната си поддръжка, всеки един ден без власт ще коства доста на някогашните ръководещи. Днес ГЕРБ е партия, която изгуби борбата за изпълнителната власт, беше съкрушена в борбата за президентството, сигурно се клати даже вярата на Борисов, че ще изкара умерено, без правосъдни разправии, пенсионерските си години. Още по-видимо е отношението на другите към ГЕРБ - тя в действителност е токсична партия, с която никой не желае да си има алъш-вериш.
2022 година ще даде отговор и каква ще е ориста на другите " партии на статуквото ". Вероятно това е годината, в която ще се убедим, че с политическата тежест на Движение за права и свободи е свършено и тя е такава, каквато е - междинна по величина провинциална партия.
Идва времето и за проблемите на Българска социалистическа партия - партията ще реши дали ще се освободи от Корнелия Нинова, която в последните си дни като партиен водач съумя да се осъществя сполучливо в изпълнителната власт.
Ковид ще понижи въздействието си върху политиката
Колко още талази ще преживеем - не е ясно, несъмнено. Ясно е обаче, че сходни пандемии в един миг стигат до необятно разпространяване, само че и по-леко протичане. Затова е изцяло допустимо през февруари-март да достигнем до нов пик на заболеваемостта - поради омикрон, само че по-късно да ни чака умерено лято и по-лека есен. Приближаването на края на пандемията ще смъкна много напрежение и от политическия дневен ред - ще бъде заличена сериозната разграничителна линия сред Има Такъв Народ и останалите партии от съдружното мнозинство; ще бъде извадена от въоръжение главната тематика в политиката на " Възраждане ". В края на краищата - отшумяване на пандемията би помогнало доста на новата власт.
Така довчерашните аджамии в политиката биха могли да се преродят в постоянни ръководещи
Все още желанието на " партиите на смяната " е по-голямо от опциите. Тези партии позволиха прекалено много неточности през 2021 година Вместо действителен скок към властта Слави Трифонов изчегърта за известно време думата " коалиция ". Българска социалистическа партия по този начин мощно се опитваше да се разграничи от " статуквото ", че замязя на госпожица, която мечтае да се пласира сполучливо на борсата за булки. " Демократична България " дълго време се чудеше по какъв начин да изиграе картите си. Всички дружно пропуснаха раждането на " Продължаваме промяната " и след това гледаха безмълвно по какъв начин тя изсмуква електората им.
Заговорихме за " Мики Маус политика ". Парламентарният дух се върна за малко през април, след което отново потегли преносимият политически цирк. Така се стигна до пропиляната година, в която постигнахме международен връх и по брой парламентарни избори - 3 за 7 месеца.
Накрая се утешавахме с мисълта, че е имало някакъв смисъл в годишния ауфтакт. 2022 година ще удостовери, че сме тръгвали по нов път - че политическата полуда е свършила и е пристигнало време за смяна.
Животът е циклично знамение, тъй че и времето за смяна постоянно идва. През 1997 година националното неодобрение докара до офанзивата против постройката на Народното събрание и рецесията завърши с връщането на мандата за сформиране на държавно управление и идването на десницата на власт. 12 година по-късно - през 2009 година, политическата рецесия приключи с окончателното делене на Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили с властта. След още 12 години - през 2021 година, новото начало бе поставено с рухването на Борисов от власт.
Дали сметките за нов 12-годишен цикъл са верни, ще научим през 2022 година
източник: Петьо Цеков/в. Сега
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ