Документалният конкурс на 25-ия София Филм Фест
2020 е предизвикателна година, само че и богата на значими заглавия в света на документалното кино – специфична селекция от тях е включена в Документалния конкурс на юбилейния 25-и София Филм Фест.
Мексиканският филм „ 499 “ на Родриго Рейес бе отличен с три влиятелни интернационалните награди - Специалната премия на журито на фестивала „ Hot Docs “ в Канада, наградата за най-хубава операторска работа в Документалния конкурс в Трайбека, както и „ Златна жаба “ за най-хубав документален филм в Камеримаж. Историята е отдадена на конквистадор от 16-ти век, отправил се на странствуване по разрушителния път на испанската войска до Теночтитлан, прочут през днешния ден като Мексико Сити. „ Родриго даде на света самоуверен филм, който илюстрира по хубав метод парадокса на колониализма “, споделя за „ 499 “ известният австралийски сценарист и публицист Питър Кели, а самият Джим Джармуш споделя „ Родриго Рейес е основал един мощен, хубав и разтърсващ филм, който може да бъде характеризиран като обособен род! “
Румънско-германската копродукция „ Акаса, моят дом “ на режисьора Раду Чорничук идва в София след премия за операторско майсторство в Сънданс, специфична премия в Солун и най-хубав филм в Трансилвания. Разказът е за живота на едно семейство – родители с девет деца, които в продължение на 20 години живеят в схлупена колиба измежду делтата до Букурещ – зарязан водоем, трансформирал се в градски естествен резерват. В хода на описа се появява даже самият принц Чарлз в документирано посещаване на югоизточната част на това неповторимо предградие на румънската столица. Героите на кино лентата са принудени да се реалокират, само че дали фамилията ще оцелее в джунглата на града, откакто толкоз дълго време е живяло в симбиоза с дивата природа?
![София Филм Фест и Киномания сплотяват старания в името на българското кино]( "София Филм Фест и Киномания сплотяват старания в името на българското кино")
София Филм Фест и Киномания сплотяват старания в името на българското кино
Националният замък на културата по традиция посреща филмите и гостите на Международния кино фестивал София Филм Фест. Партньорството...
Филмът на известната чешка режисьорка Хелене Тршещикова „ Ани “ наблюдава историята на някогашна продажница, която стартира да продава секс на 46-годишна възраст, и чийто живот е документиран в продължение на години – от 1996 до 2012. Подобни продължителни планове индиректно улавят и съществените промени в историята – като световната рецесия на нашето съвремие, споменът за времето на социализма и други международни трендове. Творчеството на Хелена Тршещикова, измежду които е „ Форман против Форман “, е добре познато на българската аудитория като София Филм Фест е показал множеството й произведения.
Съвсем неслучайно „ Вим Вендерс: Десперадо “ бе включен в формалната стратегия на кинофестивала в Кан – това е един неповторим документален филм на режисьорите Ерик Фридлер и Андреас Фреге, фамозен като Кампино, фронтмен на известната немска група „ Die toten Hosen “, а също и артист, взел участие в няколко кино лентата на Вендерс. С непоказвани досега архивни фрагменти и невероятни срещи и разкази за Вендерс от негови сътрудници в киното - като Франсис Форд Копола, Уилям Дефо, Анди Макдауъл, Пати Смит, Вернер Херцог, филмът споделя по несравним метод за живота и работата на един от най-впечатляващите модерни майстори в киното. От Дюселдорф до Париж и чак до пустинята на Тексас, филмът споделя за емблематични места и основни моменти в работата на Вендерс като режисьор, продуцент, фотограф и създател.
„ В плен на мрежата “ на чешките режисьори Барбора Халупова и Вит Клусак (режисьор на шлагера от 2004 година „ Чешки сън “, представян в програмата на СФФ) изследва света на половото онлайн принуждение над деца, като съумява да трансформира филмовия опит в акт на обществена интервенция. Разказът се потапя в тъмните води на педофилията и отваря очите на всеки фен, подготвен да се срещне с неуместната истина. Три актриси в три стаи в продължение на 10 дни се срещат с 2458 евентуални полови хищници – радикалният кино опит слага особено акцентиране върху тематиката за малтретирането на деца в Интернет. Екипът на кино лентата, в това число сексолог и юрист, работи зад кулисите, с цел да разкрие пред феновете една брутално груба, само че ужасяващо действителна история, която може да се случи преди очите на всеки от нас…
„ Вдигай като момиче “ на Майе Зайед, копродукция сред Египет, Германия и Дания, съставлява интимно странствуване във вътрешния свят на амбициозна спортистка. Повече от 20 години капитан Рамадан е треньор на щангисти от международна големина в Александрия. Сам по себе си воин, по-голям от живота, Рамадан тренира щерка си Нахла Рамадан - една от най-известните спортисти в Египет, с цел да стане международен първенец и образова Абир Абдел Рахман, първата арабска жена, спечелила два олимпийски медала. Тази история наблюдава пътя към триумфа на новата ученичка на Рамадан, решителната Зебиба (името ѝ значи „ стафида “) и фантазията й да бъде като останалите звезди на капитана.
Филмът на Виктор Косаковски „ Гунда “ е безгласен документален роман за всекидневието на няколко селскостопански животни - свиня майка, две крави, пиле с един крайник. Камерата показва фрагменти с животните в много необикновени проекти, които ги трансформират в съвсем извънземни герои. Въпреки че е сниман в три разнообразни страни - Норвегия, Испания и Англия, филмът наподобява по този начин, като че ли всичко се случва в една плантация, която може да бъде ситуирана съвсем на всички места по света. „ Гунда “ не е просто документален филм, отдаден на наблюдението, а творба с обръщение за жестокостта в отношението към животните. Съвсем не е инцидентен фактът, че в екипа на изпълнителните продуценти е и носителят на „ Оскар “ Хоакин Финикс. Документалната история на Косаковски, удостоена с премия за най-хубав филм в Стокхолм, е разсъждение върху бруталното отношение на човечеството към животните, към живата природа на нашата планета. Режисьорът е прочут на публиката с изключителните си документални произведения „ ¡Vivan las Antipodas! “ (2011), един от откриващите филми на Венеция, и „ Aquarela “, чиято премиера беше в програмата на Берлинале и филмът бе селектиран в късия лист за номинациите за Оскар в категорията писмено кино за 2020 година.
![Международният конкурс на 25-ия София Филм Фест]( "Международният конкурс на 25-ия София Филм Фест")
Международният конкурс на 25-ия София Филм Фест
Представяме ви 12-те кино лентата, състезаващи се за Голямата премия „ София – Град на киното “, която се дефинира от междуна...
„ За Луната “ на ирландския режисьор Тайг О‘Съливан е наблюдателен, лиричен и откровен филм, впечатляващо кинематографично любовно писмо до Луната, празнуваща в нощното небе по време на Лунния месец. С невероятни фрагменти от целия свят, постигащи хипнотизиращ резултат, режисьорът О‘Съливан преглежда мястото на Луната в литературата, културата и историите, които се описват.
„ Необикновен мъж “ на Айслин Чин-Йе и Чейс Джойнт споделя една извънредно любопитна история – за живота и творчеството на американския джаз-музикант и легенда в транссексуалното придвижване Били Типтън. Роден като Дороти Люсил Типтън през 1914, той напуща дома си през 30-те години, с цел да преследва кариера в музиката. До гибелта му през 1989 година, на 74-годишна възраст, Типтън съумява да резервира своята загадка и никой да знае, че се е родил жена - даже брачната половинка му и осиновените им деца. „ Необикновен мъж “ е обаятелен и трогателен филм с впечатляващи архивни фрагменти “, написа в ревюто си The Hollywood Reporter. Историята получава наградата за най-хубав канадски филм на фестивала „ Inside Out Toronto LGBT “, премията „ New Visions “ в Монреал, номиниран е за най-хубав филм на фестивала в Торонто през 2020 година.
Световната премиера на „ Рентгенова фотография на едно семейство “ бе на Международния фестивал за писмено кино в Амстердам, където получи премията за най-хубав филм, както и наградата за креативно потребление на архивни материали. В новата си творба иранската режисьорка Фирузе Хосровани се обръща към личното си семейство за отговор на въпроса какво провокира разделянето на обществото в страната им. Като назовава петия си филм „ плана на своя живот “, Хосровани си спомня по какъв начин майка ѝ безусловно се е омъжила за татко ѝ „ по фотография “ в Техеран през 60-те години. Съставена от архивни фрагменти, остарели писма и 140 фотоси от фамилния албум, копродукцията сред Норвегия, Иран и Швейцария показва връзката сред прогресивните и обичайните мюсюлмани в непрекъснато изменящата се действителност на Иран.
Филмът на режисьорите Петра Еперлайн и Майкъл Тъкър „ Смисълът на Хитлер “, показан с триумф на Нюйоркския фестивал за писмено кино, разрушава илюзиите, че злото не може да се издигне още веднъж на власт. В основата на творбата е най-продаваната книга на Себастиан Хафнер „ Бележки за Хитлер “, издадена през 1978 година, която е съпоставена с сегашния политически климат. Режисьорите насочат безапелационните предизвестия от книгата на Хафнер към актуалните националистически водачи, завзели властта по целия свят. Документалният роман деконструира „ легендата “ за Хитлер, оживяла десетилетия след гибелта му - това дълготрайно, злокобно обаяние е толкоз токсично и рисково, колкото и вярванията, поддържани живи посредством облика на Хитлер.
Номинираният за Гран при в Минск и за премията „ Златен рог “ за най-хубав документален филм в Краков съветски филм „ Хей! Учители! “ е дело на Юлия Вишневец. За разлика от именитата ария на Pink Floyd, едноименната имитация не е обвиняване против учителите. Напротив - двама млади идеалисти, Катя и Вася, стартират работа в учебно заведение, което доста желаят да трансформират. Действието обгръща интервал от една година, в която фокусът е върху напъните им да завоюват доверието на младежите, да подтикват техните ползи и да ги възпитат да бъдат по-добри хора. Всеки ден младите педагози би трябвало да се изправят против национализма, сексизма, хомофобията, както и съпротивата на институцията и на цялата система. Ще съумеят ли да устоят в своята задача?
Мексиканският филм „ 499 “ на Родриго Рейес бе отличен с три влиятелни интернационалните награди - Специалната премия на журито на фестивала „ Hot Docs “ в Канада, наградата за най-хубава операторска работа в Документалния конкурс в Трайбека, както и „ Златна жаба “ за най-хубав документален филм в Камеримаж. Историята е отдадена на конквистадор от 16-ти век, отправил се на странствуване по разрушителния път на испанската войска до Теночтитлан, прочут през днешния ден като Мексико Сити. „ Родриго даде на света самоуверен филм, който илюстрира по хубав метод парадокса на колониализма “, споделя за „ 499 “ известният австралийски сценарист и публицист Питър Кели, а самият Джим Джармуш споделя „ Родриго Рейес е основал един мощен, хубав и разтърсващ филм, който може да бъде характеризиран като обособен род! “
Румънско-германската копродукция „ Акаса, моят дом “ на режисьора Раду Чорничук идва в София след премия за операторско майсторство в Сънданс, специфична премия в Солун и най-хубав филм в Трансилвания. Разказът е за живота на едно семейство – родители с девет деца, които в продължение на 20 години живеят в схлупена колиба измежду делтата до Букурещ – зарязан водоем, трансформирал се в градски естествен резерват. В хода на описа се появява даже самият принц Чарлз в документирано посещаване на югоизточната част на това неповторимо предградие на румънската столица. Героите на кино лентата са принудени да се реалокират, само че дали фамилията ще оцелее в джунглата на града, откакто толкоз дълго време е живяло в симбиоза с дивата природа?
Националният замък на културата по традиция посреща филмите и гостите на Международния кино фестивал София Филм Фест. Партньорството...
Филмът на известната чешка режисьорка Хелене Тршещикова „ Ани “ наблюдава историята на някогашна продажница, която стартира да продава секс на 46-годишна възраст, и чийто живот е документиран в продължение на години – от 1996 до 2012. Подобни продължителни планове индиректно улавят и съществените промени в историята – като световната рецесия на нашето съвремие, споменът за времето на социализма и други международни трендове. Творчеството на Хелена Тршещикова, измежду които е „ Форман против Форман “, е добре познато на българската аудитория като София Филм Фест е показал множеството й произведения.
Съвсем неслучайно „ Вим Вендерс: Десперадо “ бе включен в формалната стратегия на кинофестивала в Кан – това е един неповторим документален филм на режисьорите Ерик Фридлер и Андреас Фреге, фамозен като Кампино, фронтмен на известната немска група „ Die toten Hosen “, а също и артист, взел участие в няколко кино лентата на Вендерс. С непоказвани досега архивни фрагменти и невероятни срещи и разкази за Вендерс от негови сътрудници в киното - като Франсис Форд Копола, Уилям Дефо, Анди Макдауъл, Пати Смит, Вернер Херцог, филмът споделя по несравним метод за живота и работата на един от най-впечатляващите модерни майстори в киното. От Дюселдорф до Париж и чак до пустинята на Тексас, филмът споделя за емблематични места и основни моменти в работата на Вендерс като режисьор, продуцент, фотограф и създател.
„ В плен на мрежата “ на чешките режисьори Барбора Халупова и Вит Клусак (режисьор на шлагера от 2004 година „ Чешки сън “, представян в програмата на СФФ) изследва света на половото онлайн принуждение над деца, като съумява да трансформира филмовия опит в акт на обществена интервенция. Разказът се потапя в тъмните води на педофилията и отваря очите на всеки фен, подготвен да се срещне с неуместната истина. Три актриси в три стаи в продължение на 10 дни се срещат с 2458 евентуални полови хищници – радикалният кино опит слага особено акцентиране върху тематиката за малтретирането на деца в Интернет. Екипът на кино лентата, в това число сексолог и юрист, работи зад кулисите, с цел да разкрие пред феновете една брутално груба, само че ужасяващо действителна история, която може да се случи преди очите на всеки от нас…
„ Вдигай като момиче “ на Майе Зайед, копродукция сред Египет, Германия и Дания, съставлява интимно странствуване във вътрешния свят на амбициозна спортистка. Повече от 20 години капитан Рамадан е треньор на щангисти от международна големина в Александрия. Сам по себе си воин, по-голям от живота, Рамадан тренира щерка си Нахла Рамадан - една от най-известните спортисти в Египет, с цел да стане международен първенец и образова Абир Абдел Рахман, първата арабска жена, спечелила два олимпийски медала. Тази история наблюдава пътя към триумфа на новата ученичка на Рамадан, решителната Зебиба (името ѝ значи „ стафида “) и фантазията й да бъде като останалите звезди на капитана.
Филмът на Виктор Косаковски „ Гунда “ е безгласен документален роман за всекидневието на няколко селскостопански животни - свиня майка, две крави, пиле с един крайник. Камерата показва фрагменти с животните в много необикновени проекти, които ги трансформират в съвсем извънземни герои. Въпреки че е сниман в три разнообразни страни - Норвегия, Испания и Англия, филмът наподобява по този начин, като че ли всичко се случва в една плантация, която може да бъде ситуирана съвсем на всички места по света. „ Гунда “ не е просто документален филм, отдаден на наблюдението, а творба с обръщение за жестокостта в отношението към животните. Съвсем не е инцидентен фактът, че в екипа на изпълнителните продуценти е и носителят на „ Оскар “ Хоакин Финикс. Документалната история на Косаковски, удостоена с премия за най-хубав филм в Стокхолм, е разсъждение върху бруталното отношение на човечеството към животните, към живата природа на нашата планета. Режисьорът е прочут на публиката с изключителните си документални произведения „ ¡Vivan las Antipodas! “ (2011), един от откриващите филми на Венеция, и „ Aquarela “, чиято премиера беше в програмата на Берлинале и филмът бе селектиран в късия лист за номинациите за Оскар в категорията писмено кино за 2020 година.
Представяме ви 12-те кино лентата, състезаващи се за Голямата премия „ София – Град на киното “, която се дефинира от междуна...
„ За Луната “ на ирландския режисьор Тайг О‘Съливан е наблюдателен, лиричен и откровен филм, впечатляващо кинематографично любовно писмо до Луната, празнуваща в нощното небе по време на Лунния месец. С невероятни фрагменти от целия свят, постигащи хипнотизиращ резултат, режисьорът О‘Съливан преглежда мястото на Луната в литературата, културата и историите, които се описват.
„ Необикновен мъж “ на Айслин Чин-Йе и Чейс Джойнт споделя една извънредно любопитна история – за живота и творчеството на американския джаз-музикант и легенда в транссексуалното придвижване Били Типтън. Роден като Дороти Люсил Типтън през 1914, той напуща дома си през 30-те години, с цел да преследва кариера в музиката. До гибелта му през 1989 година, на 74-годишна възраст, Типтън съумява да резервира своята загадка и никой да знае, че се е родил жена - даже брачната половинка му и осиновените им деца. „ Необикновен мъж “ е обаятелен и трогателен филм с впечатляващи архивни фрагменти “, написа в ревюто си The Hollywood Reporter. Историята получава наградата за най-хубав канадски филм на фестивала „ Inside Out Toronto LGBT “, премията „ New Visions “ в Монреал, номиниран е за най-хубав филм на фестивала в Торонто през 2020 година.
Световната премиера на „ Рентгенова фотография на едно семейство “ бе на Международния фестивал за писмено кино в Амстердам, където получи премията за най-хубав филм, както и наградата за креативно потребление на архивни материали. В новата си творба иранската режисьорка Фирузе Хосровани се обръща към личното си семейство за отговор на въпроса какво провокира разделянето на обществото в страната им. Като назовава петия си филм „ плана на своя живот “, Хосровани си спомня по какъв начин майка ѝ безусловно се е омъжила за татко ѝ „ по фотография “ в Техеран през 60-те години. Съставена от архивни фрагменти, остарели писма и 140 фотоси от фамилния албум, копродукцията сред Норвегия, Иран и Швейцария показва връзката сред прогресивните и обичайните мюсюлмани в непрекъснато изменящата се действителност на Иран.
Филмът на режисьорите Петра Еперлайн и Майкъл Тъкър „ Смисълът на Хитлер “, показан с триумф на Нюйоркския фестивал за писмено кино, разрушава илюзиите, че злото не може да се издигне още веднъж на власт. В основата на творбата е най-продаваната книга на Себастиан Хафнер „ Бележки за Хитлер “, издадена през 1978 година, която е съпоставена с сегашния политически климат. Режисьорите насочат безапелационните предизвестия от книгата на Хафнер към актуалните националистически водачи, завзели властта по целия свят. Документалният роман деконструира „ легендата “ за Хитлер, оживяла десетилетия след гибелта му - това дълготрайно, злокобно обаяние е толкоз токсично и рисково, колкото и вярванията, поддържани живи посредством облика на Хитлер.
Номинираният за Гран при в Минск и за премията „ Златен рог “ за най-хубав документален филм в Краков съветски филм „ Хей! Учители! “ е дело на Юлия Вишневец. За разлика от именитата ария на Pink Floyd, едноименната имитация не е обвиняване против учителите. Напротив - двама млади идеалисти, Катя и Вася, стартират работа в учебно заведение, което доста желаят да трансформират. Действието обгръща интервал от една година, в която фокусът е върху напъните им да завоюват доверието на младежите, да подтикват техните ползи и да ги възпитат да бъдат по-добри хора. Всеки ден младите педагози би трябвало да се изправят против национализма, сексизма, хомофобията, както и съпротивата на институцията и на цялата система. Ще съумеят ли да устоят в своята задача?
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ