2020 е много тежка година, която постави пред изпитание целия

2020 е доста тежка година, която сложи пред тестване целия свят. В България нещата се оказаха още по-сложни, тъй като към така и така ужасната Ковид-пандемия се прибавиха и хроничните ни корупционно-управленски болежки, които ескалираха до остра рецесия. И по двата въпроса държавното управление ни убеждава, че като страна сме избрали по-малкото зло. Дали е по този начин?

Здравната рецесия

По отношение на пандемията напролет страната избра по-малкото зло, като вкара изпреварваща карантина: учебните заведения бяха затворени преди останалите в Европа. Смъртността от ковид беше извънредно ниска и ограниченията не продължиха по-дълго, в сравнение с в другите европейски страни. Да, имаше стопански загуби, само че пък хиляди човешки животи бяха избавени.

През есента отново избрахме по-малкото зло, само че този път оставихме стопанската система и учебните заведения оптимално отворени и въведохме ограничаващи ограничения едвам когато имаше действителна заплаха лечебните заведения да не устоят. В резултат България доближи извънредно високи равнища на смъртност. Задминахме и Швеция, и другите страни от Европейски Съюз по този злокобен индикатор. За сметка на това получихме (може би) някакъв стопански бонус, който обаче е мъчно да се мери. А и най-вероятно няма да го има, тъй като карантина въпреки всичко беше въведена. И може да се окаже по-дълга от плануваното.

Като се тегли чертата под тази сметка, човек се обърква кое е по-малкото и кое е по-голямото зло. Ако загубата на доста човешки животи е по-голямото зло, не може да се каже, че сме го избегнали. Ако икономическите вреди са по-голямото зло, за тях също не може да се твърди, че сме ги минимализирали спрямо останалите страни.