100 години баскетбол в България: Какво казва Джеймс Нейсмит за българския баскетбол
2019 е специфична година за баскетбола ни. През цялата година БФБаскетбол отбелязва 100 години баскетбол в България. По този мотив от basketball.bg и екипа на федерацията се пробват да припомният предишното и началото на играта по нашите. Този път пътуването обратно във времето ни връща до смутните години по време на Втората международна война.
Защо не участваме в Олимпийските игри в Берлин?
Няколко години преди този момент, през май 1936 година, Атлетическият съюз предлага на Олимпийския комитет у нас да включи мъжки баскетболен отбор в олимпийската подготовка за игрите в Берлин по-късно същото лято. По-късно, в края на юни е решено олимпийски тим да има и той да играе мачове с Румъния и Турция, с цел да се класира за Берлин. Ако решението е позитивно, са планувани контроли и с Унгария в Будапеща.
На 1 юли е разгласен и съставът на националния отбор, който включва Р. Манолов, Д. Пинкас, Н. Рогаче, И. Цанков от АС23, Г. Зашев, Ж. Хаимов, в. Швертнер от ФК13, Ц. Етрополски, Ив. Каракачански, Г. Патев, Б. Такев, А. Арнаудов и В. Темков от Американския лицей. Те се събират за първи тренировки на игрище Славия. Няколко дни по-късно тимът побеждава събирателен тим от София, формиран от играчи, непопаднали в проекто-националната гарнитура. Все отново присъединяване в Берлин е неразрешено заради неналичието на нужния интернационален опит на играчите.
3000 лева за първенеца не са тласък за образуване на Държавно състезание
През юли 1938 година висшият състезателен орган у нас БНСФ написа в доклада преди промяната на състава си, че е време да се започва Държавно състезание по волейбол и баскетбол. За тази цел до регионалните органи е пратено писмо, с което се подрежда да се побърза с провеждането на регионалните съревнования и излъчването на регионални първенци в двата спорта. Идеята е първенците да вземат участие в Държавно състезание по системата на елиминациите в София. Определен е и награден фонд за първенеца на страната – 3000 лева
Последствията обаче са повече от тъжни: „ За огромно страдание тук трябваше да се преживее едно огромно отчаяние. Нито един от заведующите игрите с ръчна топка при другите спортни области не отговори на нашето окръжно. За нас е ясно, че единственият верен път, по който би трябвало да се върви, е персоналният контакт. Липсата обаче на средства във Федералната каса, ни попречи да създадем нещо по-специално в тази тенденция. Пожелаваме на новия заведущ игрите с ръчна топка да откри по-добри финансови условия, с цел да успее да организира с по-голям триумф едни надпревари за общо държавно състезание, след което тези по този начин хубави и потребни спортове биха добили своето същинско място измежду останалите спортове. “
Висшият състезателен орган дава и някои препоръки за развиването на баскетбола и волейбола. Сред тях са бюджет от най-малко 50 000 лева, с цел да се подкрепят клубовете и да се поддържа постоянен контакт с тях; да се стопира присъединяване на клубове в разнообразни футболни шампионати, в случай че не вземат участие с най-малко един тим в шампионатите по баскетбол и волейбол и така нататък
БНСФ поглежда и към идните Балкански баскетболни игри, планувани за есента на същата година в Букурещ. „ Имайки поради формата, в която се намират играчите, които вероятно биха влезнали в състава на българския отбор, ние имаме вяра, че един триумф не е надалеч от нас. Налага се обаче, нашият заместител да вземе нужните ограничения и играчите да бъдат положени на един сериозен тренинг, който би ни дал опцията да излезем с чест от това идно присъединяване в шампионата. “
Проблемът с неналичието на задоволително подготовка и интернационалните мачове продължава и през 1940 година В началото на годината се заговаря още веднъж за образуване на Източна баскетболна купа, каквато трябвало да се състои в Италия. Идеята била за трофея да се борят всички балкански страни. В пресата у нас обаче се отбелязва: „ Нашето присъединяване е несъмнено, стига шампионатът да се реализира. При състояние, че шампионатът се състои и то скоро, би трябвало да признаем, че играчите, които вероятно биха отстоявали нашата чест, като се изключи че не са по никакъв начин готови, тъй като от предходната есен не са по никакъв начин тренирани, само че и не са набелязани, с цел да могат най-малко сами да се готвят. “
„ Необходима е работа – още от на следващия ден!”
По всичко проличава, че в България на спорта се гледа на мотив на отстояване на националната чест и горделивост. Участва се там, където страната ни може да побеждава, а при рецесии, в каквато е футболният народен тим преди Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, участниците ни се отдръпват, без значение от значимостта и известността на съответния спорт. Поредното доказателство идва през 1940 година На 7 април в Рим афишират, че въпреки всичко Източна купа ще има с присъединяване на шест страни: България, Унгария, Югославия, Гърция, Италия и Румъния. „ В Италия чакат присъединяване на нашия отбор. Това в действителност би трябвало да стане – ние би трябвало да участваме в тоя шампионат. От досегашните ни интернационалните прояви се видя, че на баскетбол ние можем да се представим добре. От друга страна това наше присъединяване ще увеличи във всички среди интереса към тоя по този начин прекрасен и потребен спорт. Остава да се стартира една премислена и планотарна (планирана – б.ред.) подготовка – не са нужни единствено думи и положителни планове! Програмите сами по себе си не костват нищо, в случай че не се изпълняват… Нека се знае, че от триумфа на нашия отбор в Италия зависи дали ще можем да убедим всички, че за в този момент баскетболът е един спорт с който България може да се гордее. Стане ли това, за нашия баскетбол ще настъпят блестящи дни. при неприятно показване обаче, което не значи, че би трябвало да вземем първото място, и тоя спорт ще остане да крета!
Необходима е подготовка, срещи сред софийските отбори и тези от Симеоново и Пловдив!
Необходима е работа – още от на следващия ден! “
Турнирът е плануван за интервала 19-21 юли, 1940 в Триест. „ Тези дати са доста комфортни за нас. До тогава, посредством надпреварите за регионалното състезание и посредством систематична подготовка, нашият отбор би могъл да се приготви добре, с цел да бъде присъединяване му в шампионата равностойно. “ Малко по-късно италианската баскетболна федерация уголемява предлагането си към България и кани отбора ни за серия спомагателни мачове в разнообразни италиански градове.
Нейсмит: Българите са положителни бойци и като такива, несъмнено са и положителни баскетболисти
Покрай подготовката за олимпийските игри в Берлин в пресата се появяват и първите материали за задграничен баскетбол, отвън историята на самия спорт баскетбол. Доста утвърждаващ играта в страната ни е методът, по който се отразява кончината на основателя на баскетболната игра Джеймс Нейсмит.
На 8 март 1940 година материалът на в. „ Спорт “ стартира с откъс на Нейсмит: „ Българите са положителни бойци и като такива, несъмнено са и положителни баскетболисти “. Дописникът споделя историята на Нейсмит и баскетбола, като приключва: „ И по този начин, първата игра на баскетбол е стана с 18 мустакати играчи и вместо стоманените халки – просто кошници за плодове. Това било в гимнастическия салон на Springfield College през 1891 година
От тогава до през днешния ден баскетбола е извървял дълъг път на развиване. Със своите ясни и подобаващи, с добитата техника и тактичност, със своето стимулиращо и хигиеническо влияние върху здравето на играча, баскетболът е станала обичана и незаменима за учебната и извънучилищната юноша от двата пола, на млади и остарели освен в Североамериканските страни. “
Авторът на материала е Димитър С. Григоров. Той напомня и своята персонална среща с Нейсмит от пролетта на 1938 година, с която среща Нейсмит и с „ нашите интернационалните триумфи в баскетбола и му обясних, че ние сме още много надалеч от класата на днешните американски баскетболисти, само че имаме упоритостта да ги настигнем “. Думите на основателя на играта са: „ О, България, да припомням си. България – вие сте положителни бойци. Сигурно играта ви се отдава доста. Тя слага всички войнишки качества на тестване. Играч, който има качествата на войника-борец е постоянно добър състезател на баскетбол. “
Защо не участваме в Олимпийските игри в Берлин?
Няколко години преди този момент, през май 1936 година, Атлетическият съюз предлага на Олимпийския комитет у нас да включи мъжки баскетболен отбор в олимпийската подготовка за игрите в Берлин по-късно същото лято. По-късно, в края на юни е решено олимпийски тим да има и той да играе мачове с Румъния и Турция, с цел да се класира за Берлин. Ако решението е позитивно, са планувани контроли и с Унгария в Будапеща.
На 1 юли е разгласен и съставът на националния отбор, който включва Р. Манолов, Д. Пинкас, Н. Рогаче, И. Цанков от АС23, Г. Зашев, Ж. Хаимов, в. Швертнер от ФК13, Ц. Етрополски, Ив. Каракачански, Г. Патев, Б. Такев, А. Арнаудов и В. Темков от Американския лицей. Те се събират за първи тренировки на игрище Славия. Няколко дни по-късно тимът побеждава събирателен тим от София, формиран от играчи, непопаднали в проекто-националната гарнитура. Все отново присъединяване в Берлин е неразрешено заради неналичието на нужния интернационален опит на играчите.
3000 лева за първенеца не са тласък за образуване на Държавно състезание
През юли 1938 година висшият състезателен орган у нас БНСФ написа в доклада преди промяната на състава си, че е време да се започва Държавно състезание по волейбол и баскетбол. За тази цел до регионалните органи е пратено писмо, с което се подрежда да се побърза с провеждането на регионалните съревнования и излъчването на регионални първенци в двата спорта. Идеята е първенците да вземат участие в Държавно състезание по системата на елиминациите в София. Определен е и награден фонд за първенеца на страната – 3000 лева Последствията обаче са повече от тъжни: „ За огромно страдание тук трябваше да се преживее едно огромно отчаяние. Нито един от заведующите игрите с ръчна топка при другите спортни области не отговори на нашето окръжно. За нас е ясно, че единственият верен път, по който би трябвало да се върви, е персоналният контакт. Липсата обаче на средства във Федералната каса, ни попречи да създадем нещо по-специално в тази тенденция. Пожелаваме на новия заведущ игрите с ръчна топка да откри по-добри финансови условия, с цел да успее да организира с по-голям триумф едни надпревари за общо държавно състезание, след което тези по този начин хубави и потребни спортове биха добили своето същинско място измежду останалите спортове. “
Висшият състезателен орган дава и някои препоръки за развиването на баскетбола и волейбола. Сред тях са бюджет от най-малко 50 000 лева, с цел да се подкрепят клубовете и да се поддържа постоянен контакт с тях; да се стопира присъединяване на клубове в разнообразни футболни шампионати, в случай че не вземат участие с най-малко един тим в шампионатите по баскетбол и волейбол и така нататък
БНСФ поглежда и към идните Балкански баскетболни игри, планувани за есента на същата година в Букурещ. „ Имайки поради формата, в която се намират играчите, които вероятно биха влезнали в състава на българския отбор, ние имаме вяра, че един триумф не е надалеч от нас. Налага се обаче, нашият заместител да вземе нужните ограничения и играчите да бъдат положени на един сериозен тренинг, който би ни дал опцията да излезем с чест от това идно присъединяване в шампионата. “
Проблемът с неналичието на задоволително подготовка и интернационалните мачове продължава и през 1940 година В началото на годината се заговаря още веднъж за образуване на Източна баскетболна купа, каквато трябвало да се състои в Италия. Идеята била за трофея да се борят всички балкански страни. В пресата у нас обаче се отбелязва: „ Нашето присъединяване е несъмнено, стига шампионатът да се реализира. При състояние, че шампионатът се състои и то скоро, би трябвало да признаем, че играчите, които вероятно биха отстоявали нашата чест, като се изключи че не са по никакъв начин готови, тъй като от предходната есен не са по никакъв начин тренирани, само че и не са набелязани, с цел да могат най-малко сами да се готвят. “
„ Необходима е работа – още от на следващия ден!”
По всичко проличава, че в България на спорта се гледа на мотив на отстояване на националната чест и горделивост. Участва се там, където страната ни може да побеждава, а при рецесии, в каквато е футболният народен тим преди Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, участниците ни се отдръпват, без значение от значимостта и известността на съответния спорт. Поредното доказателство идва през 1940 година На 7 април в Рим афишират, че въпреки всичко Източна купа ще има с присъединяване на шест страни: България, Унгария, Югославия, Гърция, Италия и Румъния. „ В Италия чакат присъединяване на нашия отбор. Това в действителност би трябвало да стане – ние би трябвало да участваме в тоя шампионат. От досегашните ни интернационалните прояви се видя, че на баскетбол ние можем да се представим добре. От друга страна това наше присъединяване ще увеличи във всички среди интереса към тоя по този начин прекрасен и потребен спорт. Остава да се стартира една премислена и планотарна (планирана – б.ред.) подготовка – не са нужни единствено думи и положителни планове! Програмите сами по себе си не костват нищо, в случай че не се изпълняват… Нека се знае, че от триумфа на нашия отбор в Италия зависи дали ще можем да убедим всички, че за в този момент баскетболът е един спорт с който България може да се гордее. Стане ли това, за нашия баскетбол ще настъпят блестящи дни. при неприятно показване обаче, което не значи, че би трябвало да вземем първото място, и тоя спорт ще остане да крета! Необходима е подготовка, срещи сред софийските отбори и тези от Симеоново и Пловдив!
Необходима е работа – още от на следващия ден! “
Турнирът е плануван за интервала 19-21 юли, 1940 в Триест. „ Тези дати са доста комфортни за нас. До тогава, посредством надпреварите за регионалното състезание и посредством систематична подготовка, нашият отбор би могъл да се приготви добре, с цел да бъде присъединяване му в шампионата равностойно. “ Малко по-късно италианската баскетболна федерация уголемява предлагането си към България и кани отбора ни за серия спомагателни мачове в разнообразни италиански градове.
Нейсмит: Българите са положителни бойци и като такива, несъмнено са и положителни баскетболисти
Покрай подготовката за олимпийските игри в Берлин в пресата се появяват и първите материали за задграничен баскетбол, отвън историята на самия спорт баскетбол. Доста утвърждаващ играта в страната ни е методът, по който се отразява кончината на основателя на баскетболната игра Джеймс Нейсмит.
На 8 март 1940 година материалът на в. „ Спорт “ стартира с откъс на Нейсмит: „ Българите са положителни бойци и като такива, несъмнено са и положителни баскетболисти “. Дописникът споделя историята на Нейсмит и баскетбола, като приключва: „ И по този начин, първата игра на баскетбол е стана с 18 мустакати играчи и вместо стоманените халки – просто кошници за плодове. Това било в гимнастическия салон на Springfield College през 1891 година
От тогава до през днешния ден баскетбола е извървял дълъг път на развиване. Със своите ясни и подобаващи, с добитата техника и тактичност, със своето стимулиращо и хигиеническо влияние върху здравето на играча, баскетболът е станала обичана и незаменима за учебната и извънучилищната юноша от двата пола, на млади и остарели освен в Североамериканските страни. “
Авторът на материала е Димитър С. Григоров. Той напомня и своята персонална среща с Нейсмит от пролетта на 1938 година, с която среща Нейсмит и с „ нашите интернационалните триумфи в баскетбола и му обясних, че ние сме още много надалеч от класата на днешните американски баскетболисти, само че имаме упоритостта да ги настигнем “. Думите на основателя на играта са: „ О, България, да припомням си. България – вие сте положителни бойци. Сигурно играта ви се отдава доста. Тя слага всички войнишки качества на тестване. Играч, който има качествата на войника-борец е постоянно добър състезател на баскетбол. “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ