Трагичният път на Таланта: той надбяга Карл Люис, но потъна в мизерия в Разград - Булевард България
2017 година, Разград. Часът е след среднощ. Николай излиза от казино, откакто е спечелил 430 лева Но взема решение, че ще изкара още 70 и тогава ще си тръгне. Накрая губи всичките си 700 лева, с които през идващия месец би трябвало да се изхранва, да заплаща сметки и да си набави животоспасяващи медикаменти.
Замаян е освен от разочарованието, само че и от голямо количество алкохол. Напуска игралната зала. Блъска го кола, до момента в който той е на пешеходна пътека. Шофьорът слиза, вижда, че мъжът е жив, въпреки и в окаяно положение, и си потегля. Оставя го на улицата с изпочупени кости.
В идващите няколко месеца Николай отслабва с 40 кг и постепенно, само че несъмнено угасва. А останала ли му е причина да гори?
Животът му е цялостно отчаяние - инвалидната му пенсия от 300 лева не стига, болен е, подвластен е от всевъзможни пороци и доста го боли. Най-вече от това, че можеше да бъде милионер, който кара лъскавата си кола по улиците на Монте Карло.
От дъното до върха и назад
Той е Николай Антонов. Или Таланта. И в миналото " най-бързият бял мъж на планетата ".
В биографията си има победи над митове като Карл Люис, популярност и доста пари - толкоз, че да счита, че през 90-те години на предишния век е измежду най-богатите хора в България. Най-вероятно е тъкмо по този начин.
Следват обир, хазарт, взаимозависимост от опиати и живот без пукната пара в джоба. И облика на човек, потопен в бедност в Разград и в очакване на най-логичното нещо - един ден просто да не се разсъни.
Днес той не е нито едното, нито другото. Най-важното обаче е, че е Николай Антонов - един естествен човек. Вече го няма Таланта - оня облик, донесъл му международна популярност, само че и изпратил го на дъното.
Сега за един от именитите български лекоатлети се приказва най-вече в спортните среди. Много треньори са приели за персонална задача да пазят легендата за Таланта и да я дават за образец, че дарбата може да ти донесе голям триумф, само че е персонална отговорност какво ще направиш със мощ, която с нищо не си заслужил. Сила, която просто в един съответен ден Творецът е решил, че ще притежаваш.
Замаян е освен от разочарованието, само че и от голямо количество алкохол. Напуска игралната зала. Блъска го кола, до момента в който той е на пешеходна пътека. Шофьорът слиза, вижда, че мъжът е жив, въпреки и в окаяно положение, и си потегля. Оставя го на улицата с изпочупени кости.
В идващите няколко месеца Николай отслабва с 40 кг и постепенно, само че несъмнено угасва. А останала ли му е причина да гори?
Животът му е цялостно отчаяние - инвалидната му пенсия от 300 лева не стига, болен е, подвластен е от всевъзможни пороци и доста го боли. Най-вече от това, че можеше да бъде милионер, който кара лъскавата си кола по улиците на Монте Карло.
От дъното до върха и назад
Той е Николай Антонов. Или Таланта. И в миналото " най-бързият бял мъж на планетата ".
В биографията си има победи над митове като Карл Люис, популярност и доста пари - толкоз, че да счита, че през 90-те години на предишния век е измежду най-богатите хора в България. Най-вероятно е тъкмо по този начин.
Следват обир, хазарт, взаимозависимост от опиати и живот без пукната пара в джоба. И облика на човек, потопен в бедност в Разград и в очакване на най-логичното нещо - един ден просто да не се разсъни.
Днес той не е нито едното, нито другото. Най-важното обаче е, че е Николай Антонов - един естествен човек. Вече го няма Таланта - оня облик, донесъл му международна популярност, само че и изпратил го на дъното.
Сега за един от именитите български лекоатлети се приказва най-вече в спортните среди. Много треньори са приели за персонална задача да пазят легендата за Таланта и да я дават за образец, че дарбата може да ти донесе голям триумф, само че е персонална отговорност какво ще направиш със мощ, която с нищо не си заслужил. Сила, която просто в един съответен ден Творецът е решил, че ще притежаваш.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ