2014-а бе годината, в която Григор Димитров се превърна от

2014-а бе годината, в която Григор Димитров се трансформира от момчето, на което предричаха блестящо бъдеще, до тенисиста, в чието лице всички виждаха сериозна конкуренция за огромните титли. В хода на сезона българинът завоюва три трофеи на три разнообразни настилки, като в същото време доближи до четвъртфинал на Аустрелиън Оупън и полуфинал на Уимбълдън, с помощта на което направи своя дебют в международния топ 10 през юли.

Основите на тази поредност от триумфи значително бяха положени на АТР 500 конкуренцията в Акапулко, където родният ни представител завоюва своята втора АТР купа и единствена до този миг в шампионат от сходна категория.

Ранкиран под №22 преди началото на надпреварата, нашият съотечественик прелита през откриващите два кръга, постигайки безкомпромисни победи над Маринко Матошевич (№71) и Маркос Багдатис (№149).

Първото огромно предизвикателство на пътя на хасковлията идва в четвъртфиналната фаза, където нашето момче би трябвало да се изправи против тогавашния №18 Ернест Гулбис, който таман е спечелил трофея в Марсилия, а две седмици по-рано е победил Димитров в Ротердам. След поврат в извънредно оспорван дуел първата ни ракета съумява да вземе реванш от латвиеца, реализирайки пробив в последния вероятен миг от срещата, за да надделее след 4:6 7:6(2) 7:5.

Така Григор се класира за полуфиналите, като там го чака още по-висока летва в лицето на седмия в света Анди Мъри. Дотогава двамата имат между тях три изиграни дуела, в които родният ни тенисист не е успявал да завоюва даже сет. В мексиканския град обаче 23-годишният българин излиза извънредно насъскан да постави завършек на отрицателната си серия против своя прославен съперник.

Двамата състезатели играят на лимита на опциите си и сътворяват епична тричасова среднощна драма в Акапулко, в която атлетизмът им нееднократно изправя публиката на крайници, а маратонските замени, приключили след някое удивително осъществяване, са в обилие. Двубоят бе запомнен и с едно нечовешко разиграване, в което както Григор, по този начин и британецът направиха и невъзможното, с цел да доближат до някои привидно неспасяеми топки, само че в последна сметка най-хубавият ни тенисист излезе като краен победител след напълно стоп воле на мрежата.



След тъкмо 2 часа и 57 минути първокачествен тенис родният ни представител съумява да наложи волята си след съдбоносен тайбрек в третия сет и крайното 4:6 7:6(5) 7:6(3), с цел да се поздрави с първия си триумф над трикратния притежател на " мейджър " титли, класирайки се за финалния конфликт в Акапулко. 

В дуела за купата задачата пред Григор също не е по никакъв начин лесна, защото му следва среща с Кевин Андерсън, за който това е втори следващ край след този в Делрей Бийч седмица по-рано. Очакванията за оспорван мач са оправдани, равнището на игра е извънредно високо и конфликтът влиза в трета решителна част. Там сънародникът ни първи позволява пробив и изостава с пасив от 1:3, само че в края на сета съумява да навакса изоставането си и възстановява паритета за 4:4.

Така ориста на трофея бива решена в тайбрек, където българинът реализира още един миниобрат от 2:4 и пръв доближава до мачбол, който бе материализиран след спрял се в мрежата форхенд на Андерсън. В същия миг нашето момче се свлича на корта от наслада и обгръща лицето си с ръце, не можейки да повярва на случилото се.

По време на церемонията по награждаването Димитров получи обичайното шампионско сомбреро, след което се пошегува, отправяйки въпрос към уредниците: " Къде ми е конят? ". Впоследствие хасковлията благодари на щаба си и публиката за поддръжката през цялата седмица, а най-после приключи шеговито: " Чух, че извън пред корта има празненство, тъй че може да ме видите там по-късно! ".