2003година е знакова за подземния свят – започва брутална война

2003година е знакова за подземния свят – стартира брутална война против СИК, в която кървясъл дъжд от патрони застига единствено за месец трима нейни видни представители. Бившите автокрадци, трансформирали се в наркобосове Евгений Стефанов -Женята, Николай Зарев – Данкина и адаша му Николай Петров – Колята са брутално избити, а до оня миг считани за недосегаеми от закона. Куршумите обаче не зачитат какъвто и да било закон, по тази причина и тримата падат покосени от патрони на автомати.

Данкина

И до момента не е ясно кой причаква Данкина до дома му и го направи на сито с 24 патрона. Следствието по този начин и не схваща в какво се е забъркала жертвата, с цел да се търсят и аргументите довели до зверската кавга.

„ Спомням си вечерта, все едно беше през днешния ден, а ето на, минали са към този момент толкоз доста години. Тъкмо леко се беше смрачило. Дъщеря ми и шурей ми се засекли с Данкина долу на входа минути преди да го убият. “ Така стартира описа си вуйна Василка, която с ненаситност разказва последните мигове живот на своя комшия Николай Зарев.

На 13 ноември 2003 година към 20.15 ч. Данкина се прибира в дома си в жк „ Надежда “. Той не знае, че това са последните минути от живота му. Мъжът паркира първокласното си „ Ауди А6 “ и се насочва към вход Б на бл.122, където го чакат трима души, а вуйна Василка споделя нагледно обстановката:

„ Данкина бил дружно със брачната половинка си Даниела и сина си Васко. Тъкмо минали през входната врата и телефонът му звъннал. Той отстъпил обратно и подвикнал на брачната половинка си: „ Качвайте се, аз ще приказвам по телефона “, и останал да си довърши диалога “, споделя още старата дама.

Четиримата съседи се качили в асансьора и се прибрали по домовете си. Данкина завършил диалога и още веднъж влезнал във входа, само че в този миг чакащите го на площадката сред етажите бандити почнали да го стрелят.

„ Голяма битка за живот е имало, до последна капка кръв. Той отскубнал цялата стена с пощенските кутии и с нея се прикрил от нападателите си. Успял да се измъкне от входа и хукнал да бяга от своите въоръжени до зъби преследвачи. Започнал да крещи – „ стрелят ме! Помощ! “, чуваше се в целия блок по какъв начин се моли някой да се притече да го избави. Не знаехме жена ли вика, мъж ли “, изяснява вуйна Василка.

Нападателите застигат Данкина пред прилежащия – 123-и блок и невъзмутимо го прострелват в тил. По-късно криминалистите ще преброят 25 гилзи. Килърите стрелят с автоматизирано оръжие, което е открито захвърлено в „ Захарна фабрика “.

„ В сърцето и в главата го простреляли, след това избягали. Добре, че всички други се прибрали по домовете си, можеше и щерка ми да пострада от тази кланица “, кръсти се старата жена.

Никой от кооперацията не смее да излезе, само че дамата на Данкина хуква по посока на виковете и изстрелите. Намира Николай паднал по очи, гърбът му е надупчен на сито. Той е улучен и в главата. Леля Василка добавя картината:

„ Тя излезе и видя мъжа си в градинката, извика: „ Убиха го, убиха го! Аз понечих да се обадя на Бърза помощ, само че тя го беше гушнала и единствено изкрещя гледайки към черното небе: Мъртъв е! В този миг нямаше значение на кой ще звъня, тъй като нямах най-важният номер, този на Господ “, добавя богатствата бабичка, която е някогашна учителка по български език и литература, а описа и придава страховит нюанс на другояче трагичната преживелица в „ Надежда “.

За минути мястото почернява от полиция.

Първата версия е, че сикаджията е рекетирал притежатели на откраднати коли, които са отмъстили. Тя обаче надалеч не е единствената. Зарев е дясната ръка на Евгений Стефанов – Женята, който също е разстрлян, единствено че седмица преди него. Името на Женята се свързва с наркотрафик, слави се и като необут на синтетичната дрога, при нужда праща и безмилостните наказателни бригада на СИК против съперниците.

Може да си припомните историята на Евгений Стефанов – Женята в рубриката на SafeNews „ СТУДЕНИ ДОСИЕТА “ тук:

 

СТУДЕНИ ДОСИЕТА: Единственото по-точно нещо от противников патрон в едно ликвидиране, е приятелският

 

Преди да работи за Женята, Данкина е член на една друга тайфа, ръководена от Ганчо Въчков – Ганеца.

Ганеца и Данкина са упрекнати за въоръжен обир на „ Ровър 420 “, съпроводен с опит за ликвидиране на 18 октомври 1998 година в Студентски град. За това „ мъжество “ Зарев получава 15 година решетки от Софийския градски съд. Апелативните магистрати удостоверяват присъдата, само че го пускат на независимост против парична гаранция от 3000 лева, до момента в който трае обжалването пред Върховния съд.

Той по този начин и не се произнася, тъй като убийците се оказват по-бързи.

Това не е единствената среща на Данкина със закона.

На 1 март 1999 година става среднощна гонка и пукотевица по улиците на София. Полицаите погват фолксвагена му, тъй като Зарев отхвърля да спре за инспекция на кръстовището на бул. „ Овча купел “ и „ Цар Борис III “. По време на преследването, траяло на бул. „ България “, от фолксвагена стартира пукотевица против патрулката, а служителите на реда отвърщат на огъня. Включват се и подкрепления, само че Данкина съумява да избяга. Половин час по-късно колата му е открита в ж.к. „ Разсадника “. В нея е открит и револверът му „ Аркус “ с патрон в цевта.

Разплитането на случая стартира още същата нощ. Малко след стрелбата, в „ Пирогов “ е призната с огнестрелна рана в гърдите е 18-годишната плевенчанка Анита Атанасова. Докарва я 21-годишният Камен Балбузанов – Куката от Плевен, непосредствен другар на Данкина, регистриран за обири на коли. Пред служителите на реда той дава няколко версии за пострадването на приятелката му Анита, само че нито една от тях не хваща дикиш.

Накрая си признава, че са били дружно с момичето в колата на Данкина по време на преследването и престрелката. Зарев е задържан, само че след година излиза от следствения арест. Но единствено до 2002 година, когато белезниците още веднъж щракват на ръцете му с обвинявания за няколко автокражби, трафик на дрога, грабежи, изнудвания и палежи. С него са арестувани още петима души. При обиските у тях е открито оръжие със заличени номера и нападателни гранати.

Данкина минавал за доста безочлив и дръзновен престъпник.

След 1997 година полицията открива, че Ганеца и неговата група, в която е и Николай Зарев, са причинители на голям брой въоръжени грабежи на първокласни коли и джипове. Действат с особена грубост и заплашват живота и здравето на инцидентни жители и чиновници на Министерство на вътрешните работи, съобщи тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Той разгласи, че има потвърдени 19 въоръжени грабежа, от които пет с опит за ликвидиране и едно ликвидиране.

През 1998 година Ганеца, Данкина и бандата им честват в прочут столичен ресторант 150-ия си въоръжен обир, сподели още Бонев тогава. През 1999 година Министерство на вътрешните работи публично заяви, че Николай Зарев се търси за пукотевица против служители на реда. Той е заловен седмица по-късно, а по-късно освободен. Оттогава е залавян и пускан няколко пъти. Срещу него имало 6 висящи следствени каузи и 15-годишна присъда за обир на някогашен чиновник от НСО.

На съдбовния 13 ноември убийците прекъсват неговата игра с арестите – тука има, тука нема.

Жената на Данкина слага паметна плоча на мястото на убийството му, където ходела всеки ден да възпламени свещичка, прецизира вуйна Василка. Съседите от блока обаче се вдигнали на протест и споделили, че не желаят пред дома си монумент на престъпник. Те пуснали няколко тъжби в общината и плочата била отстранена.

Оръжието било импортирано от Хърватия, подозирали Йоско Костинбродския, само че доказателства няма

Разследващите убийството на Данкина излизат с версия, че кървавото закононарушение е осъществено от „ Кълърите – 4 “ – бандата на Йоско Костинбродския, само че не намират нито едно директно доказателство за това.

Три години след кървавите разстрели на Женята и Данкина своя версия за тях има хърватинът Роберт Матанич, апетитен от Министерство на вътрешните работи като главатар на тайфа за поръчкови убийства работила у нас.

През 2006 г пред сръбски служители на реда в Неготин  Роберт Матанич твърди, че два дни преди да разстреля Женята на 5 ноември 2003 година, Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, му разпоредил убийството и му заречен 250 000 евро за изтезанието.

Причината – групата на Женята му била съперник в дрогата.

Според описания на очевидците, единият от екзекуторите на Женята може и да е бил Робърт Матанич , за другия се допуска, че е Сретко Калинич от Земунския клан. Поръчковите убийства били осъществявани с оръжие, внасяно от Хърватия и Босна през Сърбия, като желани са били автоматизираните револвери, обяснил в детайли Матанич пред неготинските проверяващи.

Всичко това обаче, остава в областта на веротностите. Може би и убийците се разхождат на независимост и до през днешния ден.

Остана единствено казусът, само че към този момент в досиетата на „ СТУДЕНИ ДОСИЕТА “.

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

 

 

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News