Къде е проблемът с кражбите на коли
2002 година Бойко Борисов като основен секретар на Министерство на вътрешните работи по време на заседание с управлението на тематика... кражбите на коли
© Асен Тонев Още по тематиката
По-скъпа отбрана, по-малко автомобилни обири
Застраховка против обир имат под 20% от леките коли
15 мар 2018
Да се молиш да не ти открият колата
Собствениците на откраднати коли, които след това бъдат открити, не могат да ги употребяват 18 месеца заради неприятна връзка сред правоохранителните институции
5 окт 2017
Къде изчезнаха нарушителите
За последните шест години записаната престъпност е спаднала с една трета. Ето за какво
25 авг 2017 Премиерът Бойко Борисов се върна през последния месец към тематика, която от време на време повдига още от времето когато беше основен секретар - несъвършенствата на Наказателния кодекс по повод кражбите и отнеманията на коли.
На последното съвещание на държавното управление в сряда министър-председателят форсира подопечните му министри на вътрешните работи Валентин Радев и на правораздаването Цецка Цачева да побързат с промени в Наказателния кодекс, които беше поръчал няколко седмици по-рано: " Ще е доста приятна изненада за мен, в случай че това успеем да го създадем. Да променим законите, да ги разбираем на обществото, тъй като отнемането значи, че като те заловен вътре в автомобила, само че в случай че не работи, или там те заловен на място – не го крадеш, не е кражба и там има други членове и сформира. "
Всъщност тематиката бе подхваната от премиера две седмици по-рано: " Тук, Радев, в този момент приготвят закон и за незаконното лишаване на коли Защо не е кражба, а е лишаване? Защото, когато го хванеш вътре в автомобила той споделя " валеше дъжд и ми беше студено и аз влязох вътре. "
В превод - за посягане върху персонален автомобил полицията може да стартира следствие по два текста от Наказателния кодекс - по общия текст (чл. 194) за кражба, както и по член 346 НК- така наречен незаконно лишаване на моторно транспортно средство (наричано на диалект ПЗО).
Каква е разликата?
Чл. 194. (1) (Изм. - Дъждовни води, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме непозната движима движимост от владението на другиго без негово единодушие с желание незаконно да я присвои, се санкционира за кражба с отнемане от независимост до осем години.
Чл. 346. (1) (Изм. - Дъждовни води, бр. 107 от 1996 година, изм. - Дъждовни води, бр. 62 от 1997 г.) Който незаконно отнеме непознато моторно транспортно средство от владението на другиго без негово единодушие с желание да го ползува, се санкционира с отнемане от независимост от една до осем години.
Както се вижда сред двата текста няма особена разлика за непосветения, само че разликата, простичко казано, се състои в желанието, с което причинителят работи - в единия случай (кражбата) той лишава движимостта с желание да я присвои, т.е. да я направи своя, а в другия - единствено да я употребява и да я изостави. Същественото е, че наказването и за двете действия е на практика идентично - до осем години затвор, по тази причина юристите постоянно са считали, че съществуването на двата състава е единствено за улеснение на правоохранителните органи. Според премиера обаче, вторият текст би трябвало да отпадне, тъй като посредством него автокрадците се спасявали по-лесно. На какво се дължи тази негова илюзия не е ясно, само че е реалност, че той я поддържа към този момент над 15 години, откогато да първи път я стартира пред медиите.
Полицаи, прокурори и съдии, с които " Капитал " се съветва обясниха, че няма безусловно никакъв проблем с настоящите текстове. Нещо повече те са единомислещи, че текстът, който Борисов желае да бъде отстранен (противозаконно лишаване на МПС) се потвърждава доста по-лесно, в сравнение с кражбата: " От момента, в който си запалил автомобила, ти към този момент осъществяваш изпълнителното действие прилагане ", до момента в който при кражбата " би трябвало да се потвърждава дали си желал да го своиш ", което може да провокира появяването на разнообразни екзотични защитни версии.
Или казано другояче, в случай че текстът от Наказателен кодекс, който урежда незаконното лишаване, отпадне, наказването на автокрадците ще стане още по-трудно.
Не можем да хванем огромния апаш
Бойко Борисов уточни и различен проблем, който съгласно него съществува с Наказателен кодекс: " И по тази причина в този момент майсторите крадци на коли не крадат, той влиза с преносимия компютър, сяда, възпламенява колата и слиза. Дори полицията, виждате какъв брой крадци излови в последната година, влиза той и споделя " беше ми студено, аз не извършвам кражба ". Слиза си огромният апаш с преносимия компютър под мишница, качва си се на другата кола и си отива. Тогава се включва съизвършител на ниско равнище, взима колата и почва да я придвижва. Ние хващаме на процедура ниското равнище, което е единствено водачът. "
Практикуващите адвокати обаче разясняват, че и при тази догадка няма проблем със закона, а с доказателствата, които са събрани.
- Ако полицията е хванала " огромния апаш " в автомобила, даже и да няма доказателства за друго посягане, то той би трябвало да дава отговор за закононарушение по чл.346б: " Който незаконно проникне в непознато моторно транспортно средство без единодушието на притежателя, се санкционира с отнемане от независимост до три години или с санкция до три хиляди лв.. "
- Ако " огромният градец " към този момент е запалил автомобила, то той към този момент го употребява и може да бъде упрекнат за незаконно лишаване.
- Ако " ниското равнище " бъде хванато с колата, то, както отбелязва министър председателят, той е съизвършител на " огромния апаш " и двамата би трябвало да бъдат упрекнати дружно.
Ние ги хващаме, те ги пускат
Последният проблем, който министър председателят показва, е обвързван с ограниченията за неотклонение и присъдите, които се постановат: " Хващаме го в колата, по-късно излиза, пробация, домакински арест, отива отново да краде и такива случаи, в случай че извикам шефа на Софийско, може би до на следващия ден сутринта ще ви споделя с имена, с обстоятелства, с хора ".
Но още веднъж - този проблем също не следва от закона, а от неговото използване. Например - неефективността на контрола над домашния арест е проблем на Министерство на вътрешните работи, не на Наказателния кодекс.
Решенията на прокуратурата или съда за налагане на мярка за неотклонение, друга от задържане под стража или домакински арест, може да са плод както на обективно и основано на доказателствата и закона решение, по този начин и на корупция. Последната се бори от Министерство на вътрешните работи, ДАНС и прокуратурата. Не е известно през последните 10 години да има задържан арбитър, прокурор или служител на реда, взели рушвет от автокрадец.
Встрани от това отклоняване остава огромният въпрос - какъв брой са хванатите автокрадци, които не могат да бъдат наказани - било то поради неприятния закон или поради корумпирания съд. До момента никой не е сочил такава статистика, подозрително е дали има такава.
Къде тогава е казусът с кражбите на коли
По данни на Министерство на вътрешните работи през 2016 година са записали 3192 случая на незаконно лишаване на МПС и обири, като тях са разкрити 11.2%. Това равнище на разкриваемост не се е променяло доста през последните 10 години. Под разкрити престъпения Министерство на вътрешните работи регистрира не тези, за които има влезнала в действие присъда, а за които по техните стандарти е открит причинител.
За съпоставяне - съгласно статистиката за 2016 година на Федерална престъпна полиция в Германия разкриваемостта на тези закононарушения варира сред 15 и 65%.
Данните демонстрират ясно, че не Наказателният кодекс е проблем в борбата против крадците на коли, а успеваемостта на полицията, която не може да разкрие 9 от всеки 10 обири на коли.
© Асен Тонев Още по тематиката
По-скъпа отбрана, по-малко автомобилни обири
Застраховка против обир имат под 20% от леките коли
15 мар 2018
Да се молиш да не ти открият колата
Собствениците на откраднати коли, които след това бъдат открити, не могат да ги употребяват 18 месеца заради неприятна връзка сред правоохранителните институции
5 окт 2017
Къде изчезнаха нарушителите
За последните шест години записаната престъпност е спаднала с една трета. Ето за какво
25 авг 2017 Премиерът Бойко Борисов се върна през последния месец към тематика, която от време на време повдига още от времето когато беше основен секретар - несъвършенствата на Наказателния кодекс по повод кражбите и отнеманията на коли.
На последното съвещание на държавното управление в сряда министър-председателят форсира подопечните му министри на вътрешните работи Валентин Радев и на правораздаването Цецка Цачева да побързат с промени в Наказателния кодекс, които беше поръчал няколко седмици по-рано: " Ще е доста приятна изненада за мен, в случай че това успеем да го създадем. Да променим законите, да ги разбираем на обществото, тъй като отнемането значи, че като те заловен вътре в автомобила, само че в случай че не работи, или там те заловен на място – не го крадеш, не е кражба и там има други членове и сформира. "
Всъщност тематиката бе подхваната от премиера две седмици по-рано: " Тук, Радев, в този момент приготвят закон и за незаконното лишаване на коли Защо не е кражба, а е лишаване? Защото, когато го хванеш вътре в автомобила той споделя " валеше дъжд и ми беше студено и аз влязох вътре. "
В превод - за посягане върху персонален автомобил полицията може да стартира следствие по два текста от Наказателния кодекс - по общия текст (чл. 194) за кражба, както и по член 346 НК- така наречен незаконно лишаване на моторно транспортно средство (наричано на диалект ПЗО).
Каква е разликата?
Чл. 194. (1) (Изм. - Дъждовни води, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме непозната движима движимост от владението на другиго без негово единодушие с желание незаконно да я присвои, се санкционира за кражба с отнемане от независимост до осем години.
Чл. 346. (1) (Изм. - Дъждовни води, бр. 107 от 1996 година, изм. - Дъждовни води, бр. 62 от 1997 г.) Който незаконно отнеме непознато моторно транспортно средство от владението на другиго без негово единодушие с желание да го ползува, се санкционира с отнемане от независимост от една до осем години.
Както се вижда сред двата текста няма особена разлика за непосветения, само че разликата, простичко казано, се състои в желанието, с което причинителят работи - в единия случай (кражбата) той лишава движимостта с желание да я присвои, т.е. да я направи своя, а в другия - единствено да я употребява и да я изостави. Същественото е, че наказването и за двете действия е на практика идентично - до осем години затвор, по тази причина юристите постоянно са считали, че съществуването на двата състава е единствено за улеснение на правоохранителните органи. Според премиера обаче, вторият текст би трябвало да отпадне, тъй като посредством него автокрадците се спасявали по-лесно. На какво се дължи тази негова илюзия не е ясно, само че е реалност, че той я поддържа към този момент над 15 години, откогато да първи път я стартира пред медиите.
Полицаи, прокурори и съдии, с които " Капитал " се съветва обясниха, че няма безусловно никакъв проблем с настоящите текстове. Нещо повече те са единомислещи, че текстът, който Борисов желае да бъде отстранен (противозаконно лишаване на МПС) се потвърждава доста по-лесно, в сравнение с кражбата: " От момента, в който си запалил автомобила, ти към този момент осъществяваш изпълнителното действие прилагане ", до момента в който при кражбата " би трябвало да се потвърждава дали си желал да го своиш ", което може да провокира появяването на разнообразни екзотични защитни версии.
Или казано другояче, в случай че текстът от Наказателен кодекс, който урежда незаконното лишаване, отпадне, наказването на автокрадците ще стане още по-трудно.
Не можем да хванем огромния апаш
Бойко Борисов уточни и различен проблем, който съгласно него съществува с Наказателен кодекс: " И по тази причина в този момент майсторите крадци на коли не крадат, той влиза с преносимия компютър, сяда, възпламенява колата и слиза. Дори полицията, виждате какъв брой крадци излови в последната година, влиза той и споделя " беше ми студено, аз не извършвам кражба ". Слиза си огромният апаш с преносимия компютър под мишница, качва си се на другата кола и си отива. Тогава се включва съизвършител на ниско равнище, взима колата и почва да я придвижва. Ние хващаме на процедура ниското равнище, което е единствено водачът. "
Практикуващите адвокати обаче разясняват, че и при тази догадка няма проблем със закона, а с доказателствата, които са събрани.
- Ако полицията е хванала " огромния апаш " в автомобила, даже и да няма доказателства за друго посягане, то той би трябвало да дава отговор за закононарушение по чл.346б: " Който незаконно проникне в непознато моторно транспортно средство без единодушието на притежателя, се санкционира с отнемане от независимост до три години или с санкция до три хиляди лв.. "
- Ако " огромният градец " към този момент е запалил автомобила, то той към този момент го употребява и може да бъде упрекнат за незаконно лишаване.
- Ако " ниското равнище " бъде хванато с колата, то, както отбелязва министър председателят, той е съизвършител на " огромния апаш " и двамата би трябвало да бъдат упрекнати дружно.
Ние ги хващаме, те ги пускат
Последният проблем, който министър председателят показва, е обвързван с ограниченията за неотклонение и присъдите, които се постановат: " Хващаме го в колата, по-късно излиза, пробация, домакински арест, отива отново да краде и такива случаи, в случай че извикам шефа на Софийско, може би до на следващия ден сутринта ще ви споделя с имена, с обстоятелства, с хора ".
Но още веднъж - този проблем също не следва от закона, а от неговото използване. Например - неефективността на контрола над домашния арест е проблем на Министерство на вътрешните работи, не на Наказателния кодекс.
Решенията на прокуратурата или съда за налагане на мярка за неотклонение, друга от задържане под стража или домакински арест, може да са плод както на обективно и основано на доказателствата и закона решение, по този начин и на корупция. Последната се бори от Министерство на вътрешните работи, ДАНС и прокуратурата. Не е известно през последните 10 години да има задържан арбитър, прокурор или служител на реда, взели рушвет от автокрадец.
Встрани от това отклоняване остава огромният въпрос - какъв брой са хванатите автокрадци, които не могат да бъдат наказани - било то поради неприятния закон или поради корумпирания съд. До момента никой не е сочил такава статистика, подозрително е дали има такава.
Къде тогава е казусът с кражбите на коли
По данни на Министерство на вътрешните работи през 2016 година са записали 3192 случая на незаконно лишаване на МПС и обири, като тях са разкрити 11.2%. Това равнище на разкриваемост не се е променяло доста през последните 10 години. Под разкрити престъпения Министерство на вътрешните работи регистрира не тези, за които има влезнала в действие присъда, а за които по техните стандарти е открит причинител.
За съпоставяне - съгласно статистиката за 2016 година на Федерална престъпна полиция в Германия разкриваемостта на тези закононарушения варира сред 15 и 65%.
Данните демонстрират ясно, че не Наказателният кодекс е проблем в борбата против крадците на коли, а успеваемостта на полицията, която не може да разкрие 9 от всеки 10 обири на коли.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ