2000 г., преди 24 години имам важен мач, играем с

„ 2000 година, преди 24 години имам значим мач, играем с Левски, последна минута вкарват гол, те ни побеждават след това. Аз съм на центъра, плача като малко дете, пробвам се да ме успокоят. Впоследствие всички желаеха да ме смачкат, дали умишлено или не… Тогава, седейки на земята, сплескан, аз взех решение да стана и да продължа, може би неумишлено. Тази упоритост, темперамент и неизменност ми разрешиха да продължа напред. Просто си споделих „ Аз имам гений, мога доста повече от това “. Бях дете, на 19 години. Това беше моментът, в който демонстрирах характера са. А можех да остана да седнал съм и в този момент несъмнено нямаше да си приказва “, описа Бербатов.

Бившият нападател на Манчестър Юнайтед, Фулъм и Тотнъм разкри, че се пробва да приказва и да стимулира своите дъщери – на 15 и на 12 години.

„ На огромната ми щерка непрекъснато се пробвам да ѝ приказвам това, което от персонален опит съм видял и се пробвам да я предпазя от някои неточности, които са явни. Да, би трябвало да вършат неточности младежите, да се учат да падат, да стават, само че има и огромни неточности – цигари, алкохол, разхвърлян секс, опиати. Това са неща, че, когато прекалиш и тръгнеш по този път, свършва освен твоя живот, само че и този на фамилията и приятелите ти “

Бербатов е уверен, че у нас гениите са доста, само че е доста значимо в каква среда израстват.

„ Имаме гении, само че не е това, което се чака да бъде. Има доста за усъвършенстване. Към момчетата, които занапред стартират или към този момент играят, моят съвет е „ Не губете време, не се тормозете да излезете от зоната си на комфорт, тъй като в един миг ще бъде прекомерно късно “. Може би, в случай че имаш по-малки упоритости, това те прави благополучен “, сподели той и добави:

„ Във футбола имаме гении, само че в просвета, изкуство също имаме гении в България. Важно е средата, в която порастват да е вярна! Когато аз растях, имах среда, която ходеше по нощни заведения, пушеше и аз в един миг, искайки толкоз да реализира триумф, се откъснах от нея. Не беше елементарно – това са приятелите ми. Излизайки от средата, поех по личния си път “