200 мача за националния отбор - това е невероятното постижение,

200 мача за националния тим - това е невероятното достижение, което двама към момента настоящи футболисти допират. За да илюстрираме по-нагледно защо става въпрос, единствено ще отбележим, че родният рекордьор е Стилиян Петров със 105 срещи за " лъвовете ".

Легендата на вратата и началник на БФС Борислав Михайлов е със 102, а " Златната топка " Христо Стоичков има 83.

А в този момент си представете 200...

Предлагаме ви Топ 10 на играчите с най-вече дуели за националните си тимове.

10. Джанлуиджи Буфон (Италия) - 176 мача

Футболният Бенджамин Бътън към момента играе, защитавайки цветовете на Парма. Джиджи към този момент не е част от националния отбор на Италия. Той се отхвърли след неуспеха в опитите на " адзурите " да се класират за Световното състезание в Русия през 2018-а. Той обаче няма да бъде настигнат скоро от различен италианец по брой участия за националния отбор.

9. Клаудио Суарес (Мексико) - 177 мача

Ел Емперадор прави своя интернационален дебют за Мексико през 1992 година и продължава да брани цветовете на родината си в идващите 14 години, преди най-сетне да окачи обувките на пирона за Ел Три след Световното състезание през 2006-а. Суарес беше капитан на Мексико в продължение на доста години и реализира много триумфи, помагайки на страната си да завоюва Gold Cup през 1993, 1996 и 1998 година. Той беше и основна част от тима, който завоюва Купата на конфедерациите през 1999-а, когато Мексико шокира Бразилия на финала.

8. Мохамед Ел-Деая (Саудитска Арабия) - 178 мача

Той е аналогът на Габор Кирали от Близкия изток поради емблематичното долнище, с което играеше. Но не това е главното при Мохамед, а феноменалните му 178 срещи за Саудитска Арабия сред 1993 и 2006 година. Вратарят игра единствено за два клуба в кариерата си - Ал Таи и Ал Хилал. Първоначално Ел-Деая стартира като хандбалист, само че е уверен от брат си да се насочи към футбола. Той е първенец в шампионата за Купата на Азия през 1996-а.

7. Андрес Гуардадо (Мексико) - 179 мача

Гуардадо изпревари сънародника си Суарес с два мача на миналото Световно състезание в Катар. Полузащитникът-ветеран, който на клубно равнище играе за испанския Бетис, към момента е неразделна част от състава на " ацтеките " даже и на 36 години.

6. Серхио Рамос (Испания) - 180 мача

Въпреки завръщането си в добра форма за ПСЖ (8.00 коефициент френският гранд да завоюва Шампионската лига) ветеранът на бе взет от селекционера на Испания Луис Енрике за Мондиала в Катар. Рамос е международен първенец от 2010 година и повторен европейски от 2008-а и 2012-а. Интересно е дали ще запише още мачове за " ла хала ", с цел да се придвижи напред в тази ранглиста.

5. Ахмед Мубарак (Оман) - 183 мача

Футболният бродяга с 14 клуба в кариерата си в родината си, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и ОАЕ натрупа 183 мача за Оман преди интернационалното си пенсиониране през 2019 година. Върхът в кариерата на халфа на национално равнище бе Купата на Персийския залив през сезон 2017/18.

4. Ахмед Хасан (Египет) - 184 мача

Легендарната фигура в египетския футбол носеше фланелката на своя народен тим в невероятните осем издания на шампионата за Купата на Африканските народи. И беше част от тима победител в тъкмо половината от тези съревнования. " Фараоните " бяха короновани за крале на континента през 1998, 2006, 2008 и 2010 година, като Хасан изигра основна роля за всеки от тези триумфи.

3. Сон Чин Ан (Малайзия) - 195 мача

Сон Чин Ан може и да не е доста известно име отвън рамките на Малайзия, само че в страната си е същинска легенда. Централният бранител дебютира за тима през 1969-а, единствено 12 години откакто страната получава самостоятелност от Англия. Сон играе за Малайзия на Олимпиадата през 1972 година и афишира завършек на интернационалната си кариера през 1984-та.

-. Бадер Ал-Мутава (Кувейт) - 196 мача

Един състезател, който съвсем несъмнено ще стигне изумителните 200 мача за родината си. Международната кариера на Ал-Мутава стартира през 2003-та, когато е единствено на 18. Оттогава той има 56 гола за Кувейт и оказа помощ на страната си да завоюва своята десета Купа на Персийския залив през 2010 година.

1. Кристиано Роналдо (Португалия) - 196 мача

Думите тук са непотребни. Световната купа си остава единственият огромен трофей, който липсва във витрината на Кристиано Роналдо. Той стартира Световното състезание в Катар със 191 срещи, само че изигра пет дуела и доближи Бадер Ал-Мутава.