За пръв път у нас фотоволтаиците произведоха повече ток, отколкото потребихме
20 юни 2025 ще остане в енергийната ни история като деня, в който слънцето изпревари потребностите на България. Слънчевите централи покриха изцяло вътрешното ползване и създадоха остатък. Но какво значи това и какво пропущаме да използваме?
Светлин Желев преди 7 секунди 0 СподелиНай-четени
IT НовиниСветлин Желев - 12:54 | 22.06.2025Електрическият капан: светът строи солари и вятърни паркове, само че няма кабели, с цел да ги свърже
IT НовиниДаниел Десподов - 9:32 | 24.06.2025Колко литра се съдържат в един барел нефт и за какво въобще е нужен барелът?
IT НовиниЕмил Василев - 8:50 | 23.06.2025Часовникът тиктака: Microsoft накара Европа да заобича това, което не можеше да понася
Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редакторНа 20 юни 2025 година българската електроенергийна система означи исторически миг. За първи път производството от фотоволтаици освен че доближи, само че даже надвиши националното ползване – въпреки и единствено за два часа. Това демонстрират формалните данни на Българския енергиен систематичен оператор (ЕСО) и европейската мрежа ENTSO-E, представени от Българска телеграфна агенция.
Между 10:00 и 11:00 часа централите на слънчева сила в страната са генерирали приблизително 2935 мегавата, до момента в който вътрешното ползване е било 2917 мегавата. В идващия час разликата става още по-осезаема – 3230 мегавата произвеждане против 2917 мегавата консумация. Това значи, че за малко България не просто е била енергийно самостоятелна, а е изнасяла над 3000 мегавата ток, най-вече към прилежащи страни.
Но зад този връх се крие и абсурд. Въпреки че фотоволтаиците действително покриват потребностите на страната, по-голямата част от създадената сила не остава за вътрешно ползване. Причината – дълготрайните контракти на търговци и огромни индустриални клиенти с ТЕЦ-ове, АЕЦ „ Козлодуй “ и Националната електрическа компания. Така слънчевата сила остава в сянка – не като индустриална мощ, а като стопански капацитет.
Според Меглена Русенова, ръководител на Българската фотоволтаична асоциация, този пробив е повече от алегоричен. Тя разяснява пред Българска телеграфна агенция, че става въпрос за „ голям триумф за България “, който ни нарежда като водач във фотоволтаичното произвеждане в района. По думите ѝ, резултатът е двоен – от една страна, страната извършва уговорките си по декарбонизация, а от друга – основава постоянна основа за нови вложения.
Данните удостоверяват това. Само през последните две години в България са вложени над 2 милиарда евро в планове за възобновима сила, като тук не се включват разноските за енергийна инфраструктура. През последните три години към мрежата са присъединени 3500 мегавата нови фотоволтаични мощности, като общият потенциал все още надвишава 4700 мегавата. Само през май 2025 година са подадени нови поръчки за още 1300 мегавата – явен знак, че секторът освен е деен, а се намира в агресия.
Интересен е и различен аспект – ролята на фотоволтаиците в стабилизирането на цените на електрическата енергия. Според Русенова, точно слънчевата сила е главен фактор за понижаването на цените на тока, в това число и на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ). Това не е просто икономическо достижение, а действителна изгода за бизнеса и крайните консуматори.
Символично, върхът идва в навечерието на Международния ден на слънчевата сила – 21 юни. Но зад символиката стои действителност, която България би трябвало да осъзнае и употребява стратегически. Защото когато природата дава, а технологиите са налице, остава единствено едно – воля и визия за стабилно развиване.
Истината е, че страната ни има потенциал освен да създава чиста сила, само че и да се трансформира в експортьор на зелена електрическа енергия в Югоизточна Европа. За да се случи това обаче, са нужни по-гъвкави регулации, по-бързо адаптиране на мрежата към измененията и схващане, че слънчевата сила не е просто „ мода “, а ключ към енергийна самостоятелност, икономическа непоклатимост и по-чисто бъдеще.
