Учителката с награда от учениците: Литературата дава друг по...
20 учители и шефове са носители на годишната премия на Регионалното ръководство на образованието за 2025 година За преподавателката по български език и литература в Математическата гимназия Невена Ичевска наградата е двойно самопризнание - тъй като е от нейните възпитаници. Тъкмо те я оферират за оценката.
Тя не съумяла да чуе благите думи на гимназистите, които звучали от сцената по време на церемонията - по какъв начин им е помогнала освен за положителното показване на олимпиади и изпити, а и всеки ден с откровената си обич към тях. По същото време трябвало да бъде в болничното заведение до мъжа си.
Седмици по-късно, на дипломирането на випуска, в който е преподавала на шест от осемте паралелки зрелостници, получила премията от двама от своите най-изявени възпитаници - Велислав Борисов и Катерина Прончева. Това е един от миговете в 40-годишния й професионален път, когато се е почувствала същински щастлива.
Но освен поради премията.
„ Винаги съм спестовна на похвали, повече изисквам “, споделя Ичевска. Но учениците имат потребност да бъдат поощрявани. Все я подпитвали, откакто излезли резултатите от матурите: „ Госпожо, удовлетворена ли сте от нас? “.
Как да не е удовлетворена?! Тази година 25 от възпитаниците й са с цялостно шест на държавния зрелостен изпит по български език и литература, а още 90 са с отлични оценки. „ И станах да им кажа какъв брой съм впечатлена от триумфа им, откакто при започване на образователната година ми дадоха обещание да няма нито една двойка “, споделя учителката. Пожелала им здраве и да не се отхвърлят от фантазиите си, тъй като другояче един ден ще съжаляват.
Всички станали на крайници, когато добавила към своите думи и още няколко - на Алберт Айнщайн: „ Има два метода да се изживее животът. Първият, като мислиш, че не съществуват чудеса. Вторият, като мислиш, че всяко нещо е знамение “.
Ежедневните чудеса Ичевска си ги основава още от първия си ден в учебно заведение. Ако я попитат за какво е станала учителка, дори малко се учудва. Никога не е мислела да избере нещо друго, въпреки че като студентка по славянска лингвистика поработила като екскурзовод и преводач с чешки групи.
Едва прекрачила 20-те си години, постъпва в пловдивското СУ „ Симон Боливар “. „ И в случай че зависеше от мен, може би нямаше да се преместя - толкоз прекрасен колектив и взаимоотношения имаше там “, спомня си Ичевска за поддръжката от сътрудниците и тогавашния шеф Иван Панайотов.
В кварталното учебно заведение с елементарни деца на младата учителка се пада да е
класен началник на един вманиачен пети клас.
„ Имах срещи с всевъзможни органи и институции “, споделя тя с усмивка, давайки си сметка каква школа е било това за нея.
След като участва на открит урок на Запряна Запрянова в първата в града по това време паралелка със засилено проучване на български език и литература, Невена Ичевска предлага на управлението на „ Симон Боливар ” и в нейното учебно заведение да създадат такава. „ Отивай в Инспектората, имаш картбланш ”, й дава отговор шефът. Така СУ „ Симон Боливар “ става второто учебно заведение в града с сходна паралелка.
„ Имахме право да разделяме децата на две групи по 13 и образованието беше доста дейно, нямаше потребност от частни уроци “, споделя Ичевска. Години наред нейни възпитаници са се класирали на първите места в езиковите гимназии. Ръководството на учебното заведение я поддържа и за спомагателни квалификации, и за аспирантура в Софийския университет.
Сред най-милите мемоари на Ичевска от тези години е по какъв начин в един сняг провели вечер на античната лирика в Комплекса на слепите в квартала. Костюми и декори взели от театъра. Залата била цялостна, току някой се обаждал да насърчи децата като на представленията от възрожденско време. Програмата свършила, а никой не си тръгвал.
И учениците изиграли всичко изначало още един път.
После, към този момент като гимназисти, същите възпитаници създали театър „ От други свят съм аз “ по писмата на Яворов до Мина, а техен съученик им пригласял на пианото.
Обаче с годините децата намалели поради демографската рецесия. Точно тогава се освободили места в Математическата гимназия и Невена Ичевска решила да се реалокира.
„ Вече бях работила с определени деца в паралелката със засилено проучване на български език и литература в СУ „ Симон Боливар “, само че в МГ „ Акад. Кирил Попов “ беше друго.
Много мъчно се приспособих. Вече не бях на 20 години. Научих се обаче по какъв начин да демонстрирам, че не се опасявам ".
Как съумява да стимулира да четат възпитаници, които в действителност са отишли да учат математика?
„ Все по-трудно ”, е късият отговор. Дългият и сложен път за нея стартира с това да успее да грабне вниманието на децата в самото начало. „ Най-важното е да схванат, че си откровен. Като тях плачеш и се смееш. Да споделиш за прекрасен филм или прочетена книга. Нещо да преживеете дружно “, споделя учителката.
Когато завела учениците си от последния випуск да гледат „ Дебелянов и ангелите “ в Драматичния спектакъл, имало дублирани места. Седнала в профил на един стол, където се оказала с видимост към целия ред. Никой не си погледнал часовника или телефона, на финала в очите на учениците й проблясвали сълзи. А когато станало време да се дипломират, те йказали: „ Нека да отидем за последно дружно на спектакъл “.
Избрали спектакъла „ 2084. REХ или последният стопанин на света “ - история за бъдещето и за любовта.
Когато стартира да преподава ново произведение, Ичевска постоянно споделя нещо забавно за създателя, което не го написа в учебника. Ако е стихотворец, прочита нещо от него, което ще прозвучи по-близко за учениците, не изучаваната творба.
Трябва да бъдат запалени, не става с поуки ”,
уверена е учителката. Когато да вземем за пример споделя на учениците си, че е била на мястото на кончината на Пенчо Славейков в Брунате, им демонстрира фотоси. А откакто прочела дневника на Петя Дубарова, споделила на своите дванадесетокласници: „ Имам друга версия за гибелта й, друга от общоприетата. Ако ви е забавно, дневникът е наличен онлайн, да забележим вие по какъв начин ще го разберете “. Според нея същинското свързване на учениците с литературата се случва най-силно в последните два класа на гимназията.
Не я подминава нормалният училищен въпрос: „ Това защо ми е? “. Но с времето децата стопират да питат това. „ В един миг ще схванат. Напоследък работодателите от ден на ден държат на грамотността, в някои компании дори вършат тест на събеседването. Човек може да има доста дипломи, само че когато заприказва, се вижда същинската му просвета. Ако ви интересуват единствено шестиците, не идвайте в нашето учебно заведение. Тук желаеме
да ви научим на доста повече неща от тези в учебниците “,
споделя Ичевска.
Тя не е от учителите, които изпитват единствено с проби. Кара учениците да приказват, да отстояват и пазят лично мнение, да пишат и да рецитират. Последно упълномощила на дванадесетокласниците да научат „ Потомка “ на Багряна, само че единствено на девойките. „ Ами за нас? ”, засегнали се момчетата. Избрала им по нещо от Атанас Далчев и Дамян Дамянов. Много се вживели в стиховете: „ Мъжът е в най-голямата си мощ, когато е от уязвимост победен… “
Василена Петкова от последния клас на Ичевска даже издава своя стихосбирка „ Свещ против вятър “. Момичето от компетентност „ Компютърна графика “ единствено приготвя корицата и илюстрациите, което не е инцидентно, тъй като в този момент ще учи за илюстратор в Художествената академия. Поетесата Камелия Кондова предизвиква Василена в писането, а Елка Няголова ще включи нейни стихове в подготвяната от нея поетична антология.
Никой не подозирал, че Василена написа, до състезанието „ Чарли “, в който творбите идват анонимно. „ Чак когато избрахме спечелилите и отворихме имената, видях, че е моята Василена ”, не може да се нарадва Ичевска.
Нейни възпитаници са измежду призьорите на националните олимпиади.
През 2017 година Атанас Бунтов е отличник измежду седмокласниците, а идната година Силвия Сребрева заема второто място. През 2023 година Велислав Борисов се класира трети на националния край в най-голямата възрастова група 8.-10. клас, а през 2024 година става лауреат на олимпиадата като възпитаник в 11. клас.
Гордост за Невена Ичевска са и плановете, които приготвя с Велислав Борисов и Катерина Прончева към Ученически институт към Българска академия на науките. Всяка есен ученическите планове се показват пред комисия с учени от Българска академия на науките и от разнообразни университети. Първата година тандемът от Математическата гимназия работил върху фразеологичните словосъчетания, свързани с човешкото тяло. Последният им план още веднъж ги връща към фразеологизмите, само че по тематиката „ Образът на птиците в българската словосъчетание “.
„ Ама по какъв начин по този начин завършвате, следващата година няма ли да дойдете?! Чакаме ви да се върнете да работите в Българска академия на науките “, възкликнали учени от комисията на отбраната. Велислав и Катерина обаче желаят да продължат да се занимават с компютърни науки.
Заедно с учениците си Невена Ичевска се задълбочила в изследователска работа за персони, за които не се знае доста. Обследвали кои думи е въвел Иван Богоров и кои са останали единствено концепция. Извадили названията за облекло от речника на Найден Геров и взаимно с Етнографския музей даже създали картинен речник. А на открит урок в музея Велислав и Катерина облекли национални носии и образно показвали на съучениците си коя част от носията по какъв начин се споделя.
Проектът „ Александър Балан и българското слово “ пък се оказал значима среща със същината на езика и безкористни хора, работили за него. „ Вече няма такива като него ”, възхищава се Ичевска на учения, който на 78 година станал преподавател в една столична гимназия, с цел да покаже по какъв начин би трябвало да се преподава български език.
„ Заедно научихме доста неща ”, обобщава учителката. На изследователския конгрес на името на Михаил Арнаудов в Русе учениците й две години поред печелят най-голямата премия за своите планове.
Знанието на езика и литературата отворя други порти, дава различен взор към света. Никога не знаеш защо ще ти потрябва ”,
има вяра Невена Ичевска.
Тя предизвика учениците към доста диалози за същинските полезности в живота и незабелязано „ бебетата “ петокласници се трансформират в зрели младежи.
Най-важно за нея е в учебно заведение да се възпитават положителни хора.
Ето за какво Невена Ичевска и учениците й вземат участие в доста благотворителни начинания. В акцията „ С положително по Великден “ да вземем за пример съумяват да съберат средства за учебници и пособия на деца с повреден слух и зрение, като вършат огромен концерт в залата на Радио Пловдив с присъединяване и на други учебни заведения и школи. Освен обичайните благотворителни базари, всяка пролет носят мартеници в Дома за остарели хора в Пловдив.
Ичевска не обича да съпоставя учениците си, другите времена, другите учебни заведения. Наскоро първите й ученици я поканили на среща на випуска в СУ „ Симон Боливар “ - към този момент мъже и дами на 50 години. „ Видях толкова любов и почитание ”, споделя учителката.
Още си спомня с усмивка и думите на първия си шеф Иван Панайотов: „ Ако един възпитаник съумява, значи е положително дете и има свестни родители. Ако се проваля, отговорен е учителят… “
Благодарна е на всички възпитаници, с които я е срещнал животът, на незабравимия шеф на МГ Кирчо Атанасов, на всички родители, с които са били дружно по сложния път на превръщането на децата им в зрели персони.
Тя не съумяла да чуе благите думи на гимназистите, които звучали от сцената по време на церемонията - по какъв начин им е помогнала освен за положителното показване на олимпиади и изпити, а и всеки ден с откровената си обич към тях. По същото време трябвало да бъде в болничното заведение до мъжа си.
Седмици по-късно, на дипломирането на випуска, в който е преподавала на шест от осемте паралелки зрелостници, получила премията от двама от своите най-изявени възпитаници - Велислав Борисов и Катерина Прончева. Това е един от миговете в 40-годишния й професионален път, когато се е почувствала същински щастлива.
Но освен поради премията.
„ Винаги съм спестовна на похвали, повече изисквам “, споделя Ичевска. Но учениците имат потребност да бъдат поощрявани. Все я подпитвали, откакто излезли резултатите от матурите: „ Госпожо, удовлетворена ли сте от нас? “.
Как да не е удовлетворена?! Тази година 25 от възпитаниците й са с цялостно шест на държавния зрелостен изпит по български език и литература, а още 90 са с отлични оценки. „ И станах да им кажа какъв брой съм впечатлена от триумфа им, откакто при започване на образователната година ми дадоха обещание да няма нито една двойка “, споделя учителката. Пожелала им здраве и да не се отхвърлят от фантазиите си, тъй като другояче един ден ще съжаляват.
Всички станали на крайници, когато добавила към своите думи и още няколко - на Алберт Айнщайн: „ Има два метода да се изживее животът. Първият, като мислиш, че не съществуват чудеса. Вторият, като мислиш, че всяко нещо е знамение “.
Ежедневните чудеса Ичевска си ги основава още от първия си ден в учебно заведение. Ако я попитат за какво е станала учителка, дори малко се учудва. Никога не е мислела да избере нещо друго, въпреки че като студентка по славянска лингвистика поработила като екскурзовод и преводач с чешки групи.
Едва прекрачила 20-те си години, постъпва в пловдивското СУ „ Симон Боливар “. „ И в случай че зависеше от мен, може би нямаше да се преместя - толкоз прекрасен колектив и взаимоотношения имаше там “, спомня си Ичевска за поддръжката от сътрудниците и тогавашния шеф Иван Панайотов.
В кварталното учебно заведение с елементарни деца на младата учителка се пада да е
класен началник на един вманиачен пети клас.
„ Имах срещи с всевъзможни органи и институции “, споделя тя с усмивка, давайки си сметка каква школа е било това за нея.
След като участва на открит урок на Запряна Запрянова в първата в града по това време паралелка със засилено проучване на български език и литература, Невена Ичевска предлага на управлението на „ Симон Боливар ” и в нейното учебно заведение да създадат такава. „ Отивай в Инспектората, имаш картбланш ”, й дава отговор шефът. Така СУ „ Симон Боливар “ става второто учебно заведение в града с сходна паралелка.
„ Имахме право да разделяме децата на две групи по 13 и образованието беше доста дейно, нямаше потребност от частни уроци “, споделя Ичевска. Години наред нейни възпитаници са се класирали на първите места в езиковите гимназии. Ръководството на учебното заведение я поддържа и за спомагателни квалификации, и за аспирантура в Софийския университет.
Сред най-милите мемоари на Ичевска от тези години е по какъв начин в един сняг провели вечер на античната лирика в Комплекса на слепите в квартала. Костюми и декори взели от театъра. Залата била цялостна, току някой се обаждал да насърчи децата като на представленията от възрожденско време. Програмата свършила, а никой не си тръгвал.
И учениците изиграли всичко изначало още един път.
После, към този момент като гимназисти, същите възпитаници създали театър „ От други свят съм аз “ по писмата на Яворов до Мина, а техен съученик им пригласял на пианото.
Обаче с годините децата намалели поради демографската рецесия. Точно тогава се освободили места в Математическата гимназия и Невена Ичевска решила да се реалокира.
„ Вече бях работила с определени деца в паралелката със засилено проучване на български език и литература в СУ „ Симон Боливар “, само че в МГ „ Акад. Кирил Попов “ беше друго.
Много мъчно се приспособих. Вече не бях на 20 години. Научих се обаче по какъв начин да демонстрирам, че не се опасявам ".
Как съумява да стимулира да четат възпитаници, които в действителност са отишли да учат математика?
„ Все по-трудно ”, е късият отговор. Дългият и сложен път за нея стартира с това да успее да грабне вниманието на децата в самото начало. „ Най-важното е да схванат, че си откровен. Като тях плачеш и се смееш. Да споделиш за прекрасен филм или прочетена книга. Нещо да преживеете дружно “, споделя учителката.
Когато завела учениците си от последния випуск да гледат „ Дебелянов и ангелите “ в Драматичния спектакъл, имало дублирани места. Седнала в профил на един стол, където се оказала с видимост към целия ред. Никой не си погледнал часовника или телефона, на финала в очите на учениците й проблясвали сълзи. А когато станало време да се дипломират, те йказали: „ Нека да отидем за последно дружно на спектакъл “.
Избрали спектакъла „ 2084. REХ или последният стопанин на света “ - история за бъдещето и за любовта.
Когато стартира да преподава ново произведение, Ичевска постоянно споделя нещо забавно за създателя, което не го написа в учебника. Ако е стихотворец, прочита нещо от него, което ще прозвучи по-близко за учениците, не изучаваната творба.
Трябва да бъдат запалени, не става с поуки ”,
уверена е учителката. Когато да вземем за пример споделя на учениците си, че е била на мястото на кончината на Пенчо Славейков в Брунате, им демонстрира фотоси. А откакто прочела дневника на Петя Дубарова, споделила на своите дванадесетокласници: „ Имам друга версия за гибелта й, друга от общоприетата. Ако ви е забавно, дневникът е наличен онлайн, да забележим вие по какъв начин ще го разберете “. Според нея същинското свързване на учениците с литературата се случва най-силно в последните два класа на гимназията.
Не я подминава нормалният училищен въпрос: „ Това защо ми е? “. Но с времето децата стопират да питат това. „ В един миг ще схванат. Напоследък работодателите от ден на ден държат на грамотността, в някои компании дори вършат тест на събеседването. Човек може да има доста дипломи, само че когато заприказва, се вижда същинската му просвета. Ако ви интересуват единствено шестиците, не идвайте в нашето учебно заведение. Тук желаеме
да ви научим на доста повече неща от тези в учебниците “,
споделя Ичевска.
Тя не е от учителите, които изпитват единствено с проби. Кара учениците да приказват, да отстояват и пазят лично мнение, да пишат и да рецитират. Последно упълномощила на дванадесетокласниците да научат „ Потомка “ на Багряна, само че единствено на девойките. „ Ами за нас? ”, засегнали се момчетата. Избрала им по нещо от Атанас Далчев и Дамян Дамянов. Много се вживели в стиховете: „ Мъжът е в най-голямата си мощ, когато е от уязвимост победен… “
Василена Петкова от последния клас на Ичевска даже издава своя стихосбирка „ Свещ против вятър “. Момичето от компетентност „ Компютърна графика “ единствено приготвя корицата и илюстрациите, което не е инцидентно, тъй като в този момент ще учи за илюстратор в Художествената академия. Поетесата Камелия Кондова предизвиква Василена в писането, а Елка Няголова ще включи нейни стихове в подготвяната от нея поетична антология.
Никой не подозирал, че Василена написа, до състезанието „ Чарли “, в който творбите идват анонимно. „ Чак когато избрахме спечелилите и отворихме имената, видях, че е моята Василена ”, не може да се нарадва Ичевска.
Нейни възпитаници са измежду призьорите на националните олимпиади.
През 2017 година Атанас Бунтов е отличник измежду седмокласниците, а идната година Силвия Сребрева заема второто място. През 2023 година Велислав Борисов се класира трети на националния край в най-голямата възрастова група 8.-10. клас, а през 2024 година става лауреат на олимпиадата като възпитаник в 11. клас.
Гордост за Невена Ичевска са и плановете, които приготвя с Велислав Борисов и Катерина Прончева към Ученически институт към Българска академия на науките. Всяка есен ученическите планове се показват пред комисия с учени от Българска академия на науките и от разнообразни университети. Първата година тандемът от Математическата гимназия работил върху фразеологичните словосъчетания, свързани с човешкото тяло. Последният им план още веднъж ги връща към фразеологизмите, само че по тематиката „ Образът на птиците в българската словосъчетание “.
„ Ама по какъв начин по този начин завършвате, следващата година няма ли да дойдете?! Чакаме ви да се върнете да работите в Българска академия на науките “, възкликнали учени от комисията на отбраната. Велислав и Катерина обаче желаят да продължат да се занимават с компютърни науки.
Заедно с учениците си Невена Ичевска се задълбочила в изследователска работа за персони, за които не се знае доста. Обследвали кои думи е въвел Иван Богоров и кои са останали единствено концепция. Извадили названията за облекло от речника на Найден Геров и взаимно с Етнографския музей даже създали картинен речник. А на открит урок в музея Велислав и Катерина облекли национални носии и образно показвали на съучениците си коя част от носията по какъв начин се споделя.
Проектът „ Александър Балан и българското слово “ пък се оказал значима среща със същината на езика и безкористни хора, работили за него. „ Вече няма такива като него ”, възхищава се Ичевска на учения, който на 78 година станал преподавател в една столична гимназия, с цел да покаже по какъв начин би трябвало да се преподава български език.
„ Заедно научихме доста неща ”, обобщава учителката. На изследователския конгрес на името на Михаил Арнаудов в Русе учениците й две години поред печелят най-голямата премия за своите планове.
Знанието на езика и литературата отворя други порти, дава различен взор към света. Никога не знаеш защо ще ти потрябва ”,
има вяра Невена Ичевска.
Тя предизвика учениците към доста диалози за същинските полезности в живота и незабелязано „ бебетата “ петокласници се трансформират в зрели младежи.
Най-важно за нея е в учебно заведение да се възпитават положителни хора.
Ето за какво Невена Ичевска и учениците й вземат участие в доста благотворителни начинания. В акцията „ С положително по Великден “ да вземем за пример съумяват да съберат средства за учебници и пособия на деца с повреден слух и зрение, като вършат огромен концерт в залата на Радио Пловдив с присъединяване и на други учебни заведения и школи. Освен обичайните благотворителни базари, всяка пролет носят мартеници в Дома за остарели хора в Пловдив.
Ичевска не обича да съпоставя учениците си, другите времена, другите учебни заведения. Наскоро първите й ученици я поканили на среща на випуска в СУ „ Симон Боливар “ - към този момент мъже и дами на 50 години. „ Видях толкова любов и почитание ”, споделя учителката.
Още си спомня с усмивка и думите на първия си шеф Иван Панайотов: „ Ако един възпитаник съумява, значи е положително дете и има свестни родители. Ако се проваля, отговорен е учителят… “
Благодарна е на всички възпитаници, с които я е срещнал животът, на незабравимия шеф на МГ Кирчо Атанасов, на всички родители, с които са били дружно по сложния път на превръщането на децата им в зрели персони.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ