20 страни членки на Европейският съюз през 2024 година са

20 страни членки на Европейският съюз през 2024 година са отчели негативен приръст на популацията, като смъртните случаи надвишават ражданията. Най-големите негативни равнища се следят в Латвия ( -7,4 на 1000 души), следвана от България (-7,3) и Литва (-6,4).

Данните са от доклада за осъществяване на Националната тактика за демографско развиване на популацията в България за миналата година. Те демонстрират още, че позитивната чиста миграция у нас, не може да компенсира негативния натурален приръст.

По данни на статистиката към 31 декември 2024 година популацията на България e 1,4 % от това в Европейският съюз, 6 437 360 души. Спрямо година по рано то понижава с малко над 8000 души или с 0,13%. 
 
Отрицателния натурален приръст е 47 308 души. Починалите са съвсем 101 000, живородените деца 53 500, или с 3796 по-малко по отношение на миналата година - спадът е от 6,6 на 100.

За сметка на това е регистриран позитивен Механичен приръст на населениетоо от плюс 39 000 души.   

Малко над 13 хиляди са трансформирали сегашния си  адрес от страната в чужбина и обратно  - от чужбина у нас са пристигнали 52 200, от тях 35 % са с българско поданство, а 13 на 100 - жители на страни от Европейският съюз. 
 
Към 31 декември дамите във фертилна възраст са 1 257 000 и намаляват с 12 хиляди на годишна база. Те раждат първото си дете приблизително на 27 години и 6 месеца, а в районен аспект възрастта варира от 22 години и 1 месец в област Сливен - до 30 години и 9 месеца в София - столица. 
 
В доклада се споделя, че " факторите, които оказват влияние върху взимането на решение за раждане и развъждане на дете са сложни, отнасят се до основаване на по-спокойна, предвидима и сигурна фамилна, социална и социално-икономическа среда ". 
 
По данни на Национален статистически институт продължава и процесът на застаряване на популацията в България. Средната възраст е 45 години и 3 месеца - или с месец повече по отношение на миналата година.