Всеки пети българин не е здравноосигурен
20% от популацията на страната е с прекратени здравноосигурителни права. Това се показва в разбор на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето (ЦЗПЗ), съобщи БНР.
В него се цитират данни на НЗОК, съгласно които към 1 май 2025 година здравноосигурените с прекратени права, които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо един 1,2 млн. души. Основната последица за неосигурените е мощно лимитираният достъп до медицински услуги, а за здравната каса - понижени доходи от осигурителни вноски, акцентират специалистите.
България е преди всичко в Европейски Съюз по така наречен пагубни здравни разноски, което значи, че огромен дял от семействата изпитват съществени финансови усложнения заради разноски за опазване на здравето. " Средно към 50% от средствата за опазване на здравето се доплащат директно от жителите ", написа в разбора на ЦЗПЗ.
Ако някой не е здравноосигурен, би трябвало да заплаща всички медицински услуги, които употребява. Има и изключения, които подсигуряват най-малък достъп до опазване на здравето, без значение от осигурителния статус - това са незабавна здравна помощ, интензивно лекуване и акушерска помощ за обществено слаби.
От центъра напомнят, че здравноосигурителните права на жителите, които се обезпечават за своя сметка, се прекъсват, в случай че не са импортирани повече от три дължими месечни вноски за интервал от 36 месеца. Възстановяването на права е допустимо против възнаграждение на дължимите вноски за последните 60 месеца.
За близо 60% от неосигурените главната причина да са без здравни права е, че са безработни. Над 1/4 от неосигурените са с начално, по-ниско или главно обучение. Значителен брой са български жители, които живеят или са работили в чужбина. В разбора има редица оферти, измежду които повишение на осигурителната просвета, ограничения против неофициалната стопанска система, прецизиране на данните и довеждане докрай на здравната промяна.




