Всеки пети българин не вярва на биопродуктите
20% от българите не имат вяра на биопродуктите. Въвеждането на термин за качество „ планински артикул “ може да обърне тази отрицателна наклонност.
Това сочат данните от изследване на АФИС, извършено в средата на март измежду 1038 пълнолетни български жители.
61% от българите изрично поддържат въвеждането на термина за качество „ планински артикул “, други 27% са склонни да възприемат въвеждането на един подобен стандарт. Данните демонстрират още, че жителите на София са в по-голяма степен възприемат позитивно тази концепция, а също по този начин хората с висше обучение и по-високи приходи.
85% от запитаните споделят, че в случай че терминът за качество „ планински артикул “ се вкара, те по-скоро биха му имали доверие и биха разчитали на качество на един подобен артикул.
„ През последните години в България се натрупа огромна доза песимизъм, стартира да избуява недоверието към всевъзможен тип стандарти, които по един или различен метод пробват да обозначат хранителни артикули. Това се трансформира в една наклонност, която срина доверието на българските жители към храната, която те употребяват “, изясни Стефан Георгиев от АФИС, представен от БГНЕС.
На въпрос до каква степен българите имат вяра на надписи върху артикули, обозначаващи ги като биопродукти, резултатите сочат, че се доверяват едвам 4% от хората, в множеството случаи – 25%, от време на време – 52%. Всеки пети не се доверява.
„ Въвеждането на един термин за качеството „ планински артикул “ може да обърне тази наклонност. Този термин за качество би изиграл доста позитивно страна, в случай че успее да резервира стандарта на по-високо качество първични материали и от там по-високо качество на самите артикули “, счита Стефан Георгиев.
Това сочат данните от изследване на АФИС, извършено в средата на март измежду 1038 пълнолетни български жители.
61% от българите изрично поддържат въвеждането на термина за качество „ планински артикул “, други 27% са склонни да възприемат въвеждането на един подобен стандарт. Данните демонстрират още, че жителите на София са в по-голяма степен възприемат позитивно тази концепция, а също по този начин хората с висше обучение и по-високи приходи.
85% от запитаните споделят, че в случай че терминът за качество „ планински артикул “ се вкара, те по-скоро биха му имали доверие и биха разчитали на качество на един подобен артикул.
„ През последните години в България се натрупа огромна доза песимизъм, стартира да избуява недоверието към всевъзможен тип стандарти, които по един или различен метод пробват да обозначат хранителни артикули. Това се трансформира в една наклонност, която срина доверието на българските жители към храната, която те употребяват “, изясни Стефан Георгиев от АФИС, представен от БГНЕС.
На въпрос до каква степен българите имат вяра на надписи върху артикули, обозначаващи ги като биопродукти, резултатите сочат, че се доверяват едвам 4% от хората, в множеството случаи – 25%, от време на време – 52%. Всеки пети не се доверява.
„ Въвеждането на един термин за качеството „ планински артикул “ може да обърне тази наклонност. Този термин за качество би изиграл доста позитивно страна, в случай че успее да резервира стандарта на по-високо качество първични материали и от там по-високо качество на самите артикули “, счита Стефан Георгиев.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ




