ВМРО предлага модел за финансова децентрализация на общините
20 на 100 от налог облага и налога върху приходите автоматизирано да се връщат в общините
Общинските съветници Карлос Контрера и адв. Михаил Петров внесоха в Народното събрание и Министерски съвет оферти за финансова децентрализация на общините.
По мотив разискването на бюджета за 2023 година, както и идната бюджетна процедура за 2024 година представителите на Вътрешна македонска революционна организация оферират да се вкара механизъм за връщане на част от събраните републикански налози назад към локалната власт. Става дума за данъците върху облагата от стопанска активност и върху приходите на физическите лица. Т.нар. корпоративен налог или налог облага варира към 5-5.4 милиарда лева на година и постъпва в републиканския бюджет, обясниха от пресцентъра на партията. Практически мястото на неговото генериране – седалището на търговеца, мястото на индустриалната активност, да вземем за пример не се регистрира сега при последващото преразпределение на бюджета.
Данъкът върху приходите на физическите лица годишно възлиза на към 6 милиарда лева, като с него се таксуват приходите от трудова и стопанска активност на жителите. Също както е и при корпоративния налог при преразпределението му не се регистрират местоработата и местоживеенето, където е генериран. Карлос Контрера и Михаил Петров считат тази процедура за прекомерно несправедлива. Според тях централизираното преразпределение на тези почти над 11 милиарда лева всяка година задълбочава проблемите по райони, а не ги взема решение.
Предлагаме въвеждането за предписание за преразпределение на приходите от налога върху приходите на физическите лица и от корпоративния налог (данък печалба) към общините. Считаме, че на този стадий в ЗДФЛ и ЗКПО може да се заложи правилото, че 20 на 100 от събраните доходи се връщат по сметка към общините. Всъщност това е въвеждане на правилото „ парите следват адреса на работещия “ и „ парите следват седалището на търговеца “. Една сходна мярка с изключение на за действителната децентрализация в сегашния миг ще бъде и противокризисна мярка, защото ще бъде основан механизъм за финансово застраховане на общините. Една сходна стъпка сигурно ще ускори конкуренцията сред общините за основаване на повече работни места, както и привличането на частни вложения. Предлагаме също по този начин тези средства да могат да се разходват единствено за финансови разноски. Аргументът ни е, че това пък ще дисциплинира общините да влагат в инфраструктура, чието положение е основно за привличането на вложения и разкриването на работни места.
„ Подобно предложение с сходни причини отправихме на 18 февруари 2022 година в подтекста на разисквания тогава план за държавен бюджет. Народното събрание в оня си мандат не откри за належащо да изрази даже мнение по по този начин дефинираните оферти, макар че разнообразни народни представители от разнообразни парламентарни групи тогава кардинално развиваха тезата за финансова децентрализация. Надяваме се, че след година политически рецесии и турбуленции националното посланичество е помъдряло и би разгледало тези и сходни други оферти, които са единствено в полза на обществото и локалната власт. “, се споделя в предлагането на общинските съветници от Вътрешна македонска революционна организация.
Призоваваме народните представители да подхващат действителни ограничения за децентрализация на общините, а освен да приказват в предизборните акции за такава. Крайно време е да се прекъсне тежката взаимозависимост на общините от министъра на финансите, който де факто е министър-председател в сянка. Крайно циничен е моделът, съгласно който за всяко нещо - кмет или Общински съвет би трябвало да се моли, да проси от страната. Това основава зависимости, както и политическо систематизиране на средствата по партиен и индивидуален симптом.
Общинските съветници Карлос Контрера и адв. Михаил Петров внесоха в Народното събрание и Министерски съвет оферти за финансова децентрализация на общините.
По мотив разискването на бюджета за 2023 година, както и идната бюджетна процедура за 2024 година представителите на Вътрешна македонска революционна организация оферират да се вкара механизъм за връщане на част от събраните републикански налози назад към локалната власт. Става дума за данъците върху облагата от стопанска активност и върху приходите на физическите лица. Т.нар. корпоративен налог или налог облага варира към 5-5.4 милиарда лева на година и постъпва в републиканския бюджет, обясниха от пресцентъра на партията. Практически мястото на неговото генериране – седалището на търговеца, мястото на индустриалната активност, да вземем за пример не се регистрира сега при последващото преразпределение на бюджета.
Данъкът върху приходите на физическите лица годишно възлиза на към 6 милиарда лева, като с него се таксуват приходите от трудова и стопанска активност на жителите. Също както е и при корпоративния налог при преразпределението му не се регистрират местоработата и местоживеенето, където е генериран. Карлос Контрера и Михаил Петров считат тази процедура за прекомерно несправедлива. Според тях централизираното преразпределение на тези почти над 11 милиарда лева всяка година задълбочава проблемите по райони, а не ги взема решение.
Предлагаме въвеждането за предписание за преразпределение на приходите от налога върху приходите на физическите лица и от корпоративния налог (данък печалба) към общините. Считаме, че на този стадий в ЗДФЛ и ЗКПО може да се заложи правилото, че 20 на 100 от събраните доходи се връщат по сметка към общините. Всъщност това е въвеждане на правилото „ парите следват адреса на работещия “ и „ парите следват седалището на търговеца “. Една сходна мярка с изключение на за действителната децентрализация в сегашния миг ще бъде и противокризисна мярка, защото ще бъде основан механизъм за финансово застраховане на общините. Една сходна стъпка сигурно ще ускори конкуренцията сред общините за основаване на повече работни места, както и привличането на частни вложения. Предлагаме също по този начин тези средства да могат да се разходват единствено за финансови разноски. Аргументът ни е, че това пък ще дисциплинира общините да влагат в инфраструктура, чието положение е основно за привличането на вложения и разкриването на работни места.
„ Подобно предложение с сходни причини отправихме на 18 февруари 2022 година в подтекста на разисквания тогава план за държавен бюджет. Народното събрание в оня си мандат не откри за належащо да изрази даже мнение по по този начин дефинираните оферти, макар че разнообразни народни представители от разнообразни парламентарни групи тогава кардинално развиваха тезата за финансова децентрализация. Надяваме се, че след година политически рецесии и турбуленции националното посланичество е помъдряло и би разгледало тези и сходни други оферти, които са единствено в полза на обществото и локалната власт. “, се споделя в предлагането на общинските съветници от Вътрешна македонска революционна организация.
Призоваваме народните представители да подхващат действителни ограничения за децентрализация на общините, а освен да приказват в предизборните акции за такава. Крайно време е да се прекъсне тежката взаимозависимост на общините от министъра на финансите, който де факто е министър-председател в сянка. Крайно циничен е моделът, съгласно който за всяко нещо - кмет или Общински съвет би трябвало да се моли, да проси от страната. Това основава зависимости, както и политическо систематизиране на средствата по партиен и индивидуален симптом.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ