20 млрд. лева за България за да догонва в ЕС
20 милиарда лв. европейско финансиране по оперативни стратегии ще получи България от Европейски Съюз. 14 милиарда лв. от тях към този момент са утвърдени. Тези вложения ще изискват и национално съфинансиране по избрани планове, кактро и частни вложения.
Кохезионната политика е един от главните принадлежности, който сплотява обособените страни и оказва помощ в Европа да не се стигне до свръхконцентрация на ресурсите и облагите от общия пазар единствено в някои страни. Тази политика би трябвало да бъде продължена. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция служебният вицепремиер по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов.
“На първо място би трябвало да се търсят най-хубавите практики от досегашните програмни интервали. Тази политика би трябвало да стане по-видима и по-ясна за жителите “, уточни вицепремиерът.
Според него кохезионната политика, която Европейският съюз организира, би трябвало да бъде ориентирана и към различен огромен проблем – демографския.
“Някои от районите опустяват. Това е голям проблем в България, даже един от най-големите. Когато вършим такива вложения, би трябвало да мислим и за този фактор “, счита Атанас Пеканов. Той увери, че е защитил тази теза и на постоянното съвещание на Съвет “Общи въпроси ”, формат “Кохезия ”, който се организира наскоро в Брюксел.
“Терминът “кохезия ” е малко по-сложен. Най-лесният метод да го разбираем е, като го назовем “политика на доближаване ”. Политика, която разрешава всички райони да се приближат към стандартите на най-силните стопански системи в Европа. Защо се прави това? Общият пазар дава на Европейския съюз извънредно доста преимущества, измежду които подвижност на капитала и труда, само че основава и някои компликации пред районите, които имат компликации да наваксат. Такъв образец са огромна част от районите в Източна Европа. Ето за какво от десетилетия една от най-големите политики на Европейския съюз е политиката за доближаване. Това са средства, които отиват за страните, имащи потребност да конвергират, да наваксат и да стартират да настигат най-силните райони. Общият пазар частично концентрира огромна част от вложенията, което може да направи по-трудно някои от не толкоз конкурентоспособните райони да са на равнището на тези, които са най-отпред. Именно по тази линия би трябвало да има дълготрайни вложения, които да подкрепят икономическата среда, конкурентоспособността и растежа на обособените страни членки. В случая – на по-новите страни членки, които имат компликации в някои връзки “, изясни вицепремиерът, отговарящ за ръководството на евросредствата.
“По оперативните стратегии в новия програмен интервал, които са в Социалния и Кохезионния фонд, страната ни разчита на над 20 милиарда лв., от които 14 милиарда лв. към този момент са утвърдени. През последните два месеца бяха утвърдени осем от десетте стратегии. Очакваме в идните дни и последните две да бъдат утвърдени. Това е запас от над 14 милиарда лв. европейско финансиране, към който ще се добави и отчасти национално съфинансиране по някои от стратегиите и процедурите, изискващи такова. Това ще докара до вливане в българската стопанска система на по-голяма сума, от тази, която получаваме. Именно това е и задачата – освен Европейският съюз да влага, а това да катализира и частни вложения “, описа вицепремиерът Пеканов.
Сред значимите вложения, които ще бъдат направени по транспортната стратегия, Атанас Пеканов открои инфраструктурните, измежду които – тунела под Шипка, автомагистралата Русе – Велико Търново, както и друга пътна и железопътна инфраструктура.
“Имаме потребност и от стимулиране на интермодалността, тъй че хората да се трансферират от един тип на различен тип превоз. В тези браншове се залагат и значими промени, някои от които са част от Плана за възобновяване и резистентност. Там има промяна за реализиране на устойчива градска подвижност. Това значи огромна част от новите рейсове, които се купуват, да са съобразени с новите стандарти на зеления преход “, уточни той.
По стратегия “Образование ” огромен запас ще бъде обособен за рационализация и приобщаване на учениците, изключително на ранно отпадащите от просветителната система, стана известно от думите му.
Сериозни запаси ще бъдат отделени за активизиране и възстановяване на човешкия капитал – подготовка, преквалификация и намиране на нови благоприятни условия. Всичко това ще се случи по програмата “Развитие на човешките запаси ”, която би трябвало да подтиква интензивността на работещите и хората, останали без работа. Предвидени са и средства за най-уязвимите, които ще бъдат подпомагани през Програмата за храни и главно материално подкрепяне – с топъл обяд, детска кухня, пакети с храни и такива с хигиенични материали за бебета.
“Важни са и главните средства, които ще отидат към бизнеса – дребните и междинни предприятия, по двете съществени стратегии: “Иновации и конкурентоспособност ” и новата Програма за научни нововъведения. И по двете ще има стабилен запас, посредством който дребните и междинни предприятия да влагат повече вложения за това да бъдат природосъобразни, да подобрят енергийната си успеваемост, дигитализацията и кръговата стопанска система. По новата стратегия университети и други научни институти ще могат да вършат вложения в научни постижения “, разяснява още вицепремиерът.
“Въпреки някои спекулации, по повод не оперативните стратегии не бих споделил, че има огромно забавяне. Всички други страни, в общи линии, също тази година са получили утвърждение на оперативните си стратегии. Някои даже след нас са подписали така наречен съглашение за партньорство. Това се дължи също и на рецесията с пандемията. Европейският съюз се забави с приемането на новия правилник, тъй като той трябваше да бъде признат, до момента в който се случваха много огромни тествания и провокации. Новите стратегии бяха напасвани към тези изменящи се условия, тъй че да дават отговор на задачите на Европейския съюз, измежду които са зеленият и цифровият преход “, посочи Атанас Пеканов.
Според него основен миг ще бъда осъществяването, а прекомерно честата промяна на управленията в институциите може да докара до отчасти закъснение.
“Това е проблем. Трябва да сме зрели и да се работи допустимо най-бързо, с цел да се употребяват ресурсите “, счита Пеканов.
“Политиката на доближаване е значима и дълготрайна капиталова стратегия, която би трябвало да оказва помощ тези райони, които към момента имат потребност да конвергират. Тя го е правила. Според разбор, направен от Европейската комисия, приходите и брутният вътрешен артикул в България нарастват от 34% от средноевропейските на 50%. Според мен е трябвало да набъбнат и повече. От тези 16% напредък, 5% се дължат на кохезионната политика и вложенията, идващи от нея. Ето за какво кохезионната политика би трябвало да продължи да следва дълготрайните си цели, а не да се употребяват ресурсите за отговор на други рецесии “, сподели в умозаключение вицепремиерът.
Кохезионната политика е един от главните принадлежности, който сплотява обособените страни и оказва помощ в Европа да не се стигне до свръхконцентрация на ресурсите и облагите от общия пазар единствено в някои страни. Тази политика би трябвало да бъде продължена. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция служебният вицепремиер по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов.
“На първо място би трябвало да се търсят най-хубавите практики от досегашните програмни интервали. Тази политика би трябвало да стане по-видима и по-ясна за жителите “, уточни вицепремиерът.
Според него кохезионната политика, която Европейският съюз организира, би трябвало да бъде ориентирана и към различен огромен проблем – демографския.
“Някои от районите опустяват. Това е голям проблем в България, даже един от най-големите. Когато вършим такива вложения, би трябвало да мислим и за този фактор “, счита Атанас Пеканов. Той увери, че е защитил тази теза и на постоянното съвещание на Съвет “Общи въпроси ”, формат “Кохезия ”, който се организира наскоро в Брюксел.
“Терминът “кохезия ” е малко по-сложен. Най-лесният метод да го разбираем е, като го назовем “политика на доближаване ”. Политика, която разрешава всички райони да се приближат към стандартите на най-силните стопански системи в Европа. Защо се прави това? Общият пазар дава на Европейския съюз извънредно доста преимущества, измежду които подвижност на капитала и труда, само че основава и някои компликации пред районите, които имат компликации да наваксат. Такъв образец са огромна част от районите в Източна Европа. Ето за какво от десетилетия една от най-големите политики на Европейския съюз е политиката за доближаване. Това са средства, които отиват за страните, имащи потребност да конвергират, да наваксат и да стартират да настигат най-силните райони. Общият пазар частично концентрира огромна част от вложенията, което може да направи по-трудно някои от не толкоз конкурентоспособните райони да са на равнището на тези, които са най-отпред. Именно по тази линия би трябвало да има дълготрайни вложения, които да подкрепят икономическата среда, конкурентоспособността и растежа на обособените страни членки. В случая – на по-новите страни членки, които имат компликации в някои връзки “, изясни вицепремиерът, отговарящ за ръководството на евросредствата.
“По оперативните стратегии в новия програмен интервал, които са в Социалния и Кохезионния фонд, страната ни разчита на над 20 милиарда лв., от които 14 милиарда лв. към този момент са утвърдени. През последните два месеца бяха утвърдени осем от десетте стратегии. Очакваме в идните дни и последните две да бъдат утвърдени. Това е запас от над 14 милиарда лв. европейско финансиране, към който ще се добави и отчасти национално съфинансиране по някои от стратегиите и процедурите, изискващи такова. Това ще докара до вливане в българската стопанска система на по-голяма сума, от тази, която получаваме. Именно това е и задачата – освен Европейският съюз да влага, а това да катализира и частни вложения “, описа вицепремиерът Пеканов.
Сред значимите вложения, които ще бъдат направени по транспортната стратегия, Атанас Пеканов открои инфраструктурните, измежду които – тунела под Шипка, автомагистралата Русе – Велико Търново, както и друга пътна и железопътна инфраструктура.
“Имаме потребност и от стимулиране на интермодалността, тъй че хората да се трансферират от един тип на различен тип превоз. В тези браншове се залагат и значими промени, някои от които са част от Плана за възобновяване и резистентност. Там има промяна за реализиране на устойчива градска подвижност. Това значи огромна част от новите рейсове, които се купуват, да са съобразени с новите стандарти на зеления преход “, уточни той.
По стратегия “Образование ” огромен запас ще бъде обособен за рационализация и приобщаване на учениците, изключително на ранно отпадащите от просветителната система, стана известно от думите му.
Сериозни запаси ще бъдат отделени за активизиране и възстановяване на човешкия капитал – подготовка, преквалификация и намиране на нови благоприятни условия. Всичко това ще се случи по програмата “Развитие на човешките запаси ”, която би трябвало да подтиква интензивността на работещите и хората, останали без работа. Предвидени са и средства за най-уязвимите, които ще бъдат подпомагани през Програмата за храни и главно материално подкрепяне – с топъл обяд, детска кухня, пакети с храни и такива с хигиенични материали за бебета.
“Важни са и главните средства, които ще отидат към бизнеса – дребните и междинни предприятия, по двете съществени стратегии: “Иновации и конкурентоспособност ” и новата Програма за научни нововъведения. И по двете ще има стабилен запас, посредством който дребните и междинни предприятия да влагат повече вложения за това да бъдат природосъобразни, да подобрят енергийната си успеваемост, дигитализацията и кръговата стопанска система. По новата стратегия университети и други научни институти ще могат да вършат вложения в научни постижения “, разяснява още вицепремиерът.
“Въпреки някои спекулации, по повод не оперативните стратегии не бих споделил, че има огромно забавяне. Всички други страни, в общи линии, също тази година са получили утвърждение на оперативните си стратегии. Някои даже след нас са подписали така наречен съглашение за партньорство. Това се дължи също и на рецесията с пандемията. Европейският съюз се забави с приемането на новия правилник, тъй като той трябваше да бъде признат, до момента в който се случваха много огромни тествания и провокации. Новите стратегии бяха напасвани към тези изменящи се условия, тъй че да дават отговор на задачите на Европейския съюз, измежду които са зеленият и цифровият преход “, посочи Атанас Пеканов.
Според него основен миг ще бъда осъществяването, а прекомерно честата промяна на управленията в институциите може да докара до отчасти закъснение.
“Това е проблем. Трябва да сме зрели и да се работи допустимо най-бързо, с цел да се употребяват ресурсите “, счита Пеканов.
“Политиката на доближаване е значима и дълготрайна капиталова стратегия, която би трябвало да оказва помощ тези райони, които към момента имат потребност да конвергират. Тя го е правила. Според разбор, направен от Европейската комисия, приходите и брутният вътрешен артикул в България нарастват от 34% от средноевропейските на 50%. Според мен е трябвало да набъбнат и повече. От тези 16% напредък, 5% се дължат на кохезионната политика и вложенията, идващи от нея. Ето за какво кохезионната политика би трябвало да продължи да следва дълготрайните си цели, а не да се употребяват ресурсите за отговор на други рецесии “, сподели в умозаключение вицепремиерът.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ