Международен ден на франкофонията
20 март е Международният ден на франкофонията - празник на френския език и просвета. Денят се отбелязва в 70 страни по света с над 890 млн. души население, над 200 милиона от които приказват френски. България се причислява като пълновръстен член към Франкофонската общественост през 1993 година Разнообразни събития през цялата седмица предшестваха Деня на франкофонията.
Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други.
Терминът „ франкофония " е въведен през 1880 година от френския географ Онезим Реклю, с цел да се назоват както хората, по този начин и всички страни, в които се приказва френски. Оттогава думата „ франкофония " с малко „ ф " се употребява за означаване говорещите френски език, а Франкофония с основна писмен знак, се отнася за институцията, осъществяваща връзките сред франкофонските страни.
Още през първите десетилетия на XX век се основават многочислени асоциации за да поддържат жива и непрекъсната франкофонската концепция. Сред тях са професионални асоциации, писателски общности, библиотекарски, академични, журналистически, адвокатски мрежи, неправителствени организации и, несъмнено, мрежи на преподаватели по френски език.
От 1970 г или от основаването на Агенцията за културно и техническо съдействие, трансформирала се по-късно в Международна организация на франкофонията - франкофоните могат да разчитат на институционален орган, с съществена цел разпространение на френския език и съдействие сред страните, членуващи в организацията. България се причислява като пълновръстен член към Франкофонската общественост през 1993 г.
Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други.
Терминът „ франкофония " е въведен през 1880 година от френския географ Онезим Реклю, с цел да се назоват както хората, по този начин и всички страни, в които се приказва френски. Оттогава думата „ франкофония " с малко „ ф " се употребява за означаване говорещите френски език, а Франкофония с основна писмен знак, се отнася за институцията, осъществяваща връзките сред франкофонските страни.
Още през първите десетилетия на XX век се основават многочислени асоциации за да поддържат жива и непрекъсната франкофонската концепция. Сред тях са професионални асоциации, писателски общности, библиотекарски, академични, журналистически, адвокатски мрежи, неправителствени организации и, несъмнено, мрежи на преподаватели по френски език.
От 1970 г или от основаването на Агенцията за културно и техническо съдействие, трансформирала се по-късно в Международна организация на франкофонията - франкофоните могат да разчитат на институционален орган, с съществена цел разпространение на френския език и съдействие сред страните, членуващи в организацията. България се причислява като пълновръстен член към Франкофонската общественост през 1993 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




