Светослав, който оцеля по чудо със 75% изгаряния: Предстоят ми още операции
20-годишният доброволец Светослав Димитров пострада при пожара в Сакар планина, до момента в който се опитваше да избавя другите и да гаси пламъците. Той беше настанен в Университетската болница " Свети Георги “ в Пловдив с заплаха за живота и голям % изгаряния. Това е 19-годишният доброволец Светослав Димитров, който пострада при пожара в Сакар, до момента в който се опитваше да избавя другите и да гаси пламъците. Той беше настанен в Университетската болница " Свети Георги “ в Пловдив с заплаха за живота и 75% изгаряния по тялото.
" Вярата ме държеше да не се откажа. Имаше миг, в който желаех всичко да свърши. Това беше, когато се разсъниха в болничното заведение. Нямах предпочитание за безусловно нищо ", сподели той пред NOVA.
Той показа, че се е присъединил в гасенето на огъня, откакто пожарите горели в продължение на няколко дни. " От нашето село всички поданици помагаха в гасенето. Два дни се борихме да потушим огъня. В селото не бяха пристигнали пожарни коли, имаше четири водоноски, с които хората поливаха животните. Бяхме към 50 души против 3-4 пожара ", изяснява още Светослав.
Последното, което младият мъж си спомня е, че той е върху върху цистерната и полива вода, когато огънят го обгръща. " Нямам спомен по какъв начин са ме избавили. Успял съм да изляза от огъня пълзейки. Имах 75% изгаряния по тялото ", прибавя Светослав.
За Светослав най-важни са децата, на които е треньор по футбол в Свиленград. Той споделя, че лекарите не му разрешавали да чете писмата от децата от футболния тим, с цел да не се разклати психическото му положение. " Всеки ден чаках да схвана, че тези хора ме чакат и че би трябвало да се боря за тях. Не желаех да идват, с цел да не ме виждат в това положение. Целият бях бинтован като мумия ", споделя още младият треньор.
Предстоят му още няколко интервенции – на ръката и на врата. " Много млад изгубих татко си, знаех, че би трябвало да се боря самичък. След случая вярата ми се ускори още повече. Като се разсъниха в болничното заведение си спомнях обстановки, които не са се случили ", споделя Светослав.
Най-голямата му фантазия е някой ден да стане треньор на " Левски ". " Няма нищо невероятно в този живот ", счита Светослав.
" Вярата ме държеше да не се откажа. Имаше миг, в който желаех всичко да свърши. Това беше, когато се разсъниха в болничното заведение. Нямах предпочитание за безусловно нищо ", сподели той пред NOVA.
Той показа, че се е присъединил в гасенето на огъня, откакто пожарите горели в продължение на няколко дни. " От нашето село всички поданици помагаха в гасенето. Два дни се борихме да потушим огъня. В селото не бяха пристигнали пожарни коли, имаше четири водоноски, с които хората поливаха животните. Бяхме към 50 души против 3-4 пожара ", изяснява още Светослав.
Последното, което младият мъж си спомня е, че той е върху върху цистерната и полива вода, когато огънят го обгръща. " Нямам спомен по какъв начин са ме избавили. Успял съм да изляза от огъня пълзейки. Имах 75% изгаряния по тялото ", прибавя Светослав.
За Светослав най-важни са децата, на които е треньор по футбол в Свиленград. Той споделя, че лекарите не му разрешавали да чете писмата от децата от футболния тим, с цел да не се разклати психическото му положение. " Всеки ден чаках да схвана, че тези хора ме чакат и че би трябвало да се боря за тях. Не желаех да идват, с цел да не ме виждат в това положение. Целият бях бинтован като мумия ", споделя още младият треньор.
Предстоят му още няколко интервенции – на ръката и на врата. " Много млад изгубих татко си, знаех, че би трябвало да се боря самичък. След случая вярата ми се ускори още повече. Като се разсъниха в болничното заведение си спомнях обстановки, които не са се случили ", споделя Светослав.
Най-голямата му фантазия е някой ден да стане треньор на " Левски ". " Няма нищо невероятно в този живот ", счита Светослав.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ
