„Пловдив 2019“ представя мащабна антология за 10-годишнината на България и Румъния в ЕС
20 авторски текста в 10 културни тематики, над 150 архивни фотографии и творби на изкуството, запечатани в 300 страници на три езика, показва общинска фондация „ Пловдив 2019 “ в бутиковата антология „ България и Румъния – 10 години в Европейския Съюз. “
Ексклузивният тираж на изданието е 500 броя. Много или малко са 10 години, осъзнали ли сме се като европейци за този интервал и какво значи в действителност това в динамичния геополитически пейзаж през днешния ден? Тези са едни от въпросите, на които дават пресечна точка в изданието уредниците от двете европейски столици на културата – Пловдив 2019 и Тимишоара 2021. Двете столици на културата сплотиха старания през последните месеци в подтекста на културните процеси, протичащи в двете страни – членки след включването им в огромното европейско семейство през 2007 година.
Редактор на изданието от българска страна е Димитър Стоянович – историк, основен редактор на списание L’Europeo и водещ на „ Денят стартира с Култура “ по БНТ1. Съдържанието е алегорично разграничено на – 10 години – 10 създателя – 10 области на творчеството и културата от всяка страна.
„ Културната смяна към този момент е в ход и нейните белези са на всички места към нас. Театрите са цялостни, книжарниците се множат, снимат се български филми. Появява се забележима градска просвета, процъфтява младежкият субкултурен живот “, вкарва в тематиките текстът на известния културен антрополог Харалан Александров.
В тези първи редове от книгата можем да намерим и главната провокация за реализиране на този огромен план – динамичното развиване на културата е реалност и Европейска столица на културата е значим интернационален мотор за остойностяване на това развиване.
В архитектурата, дизайна, образните изкуства, паралелно с киното, театъра, литературата, фотографията и книгоиздаването, ще открием имената на създателите Анета Василева, Лидия Манолова, Лъчезар Бояджиев, Геновева Димитрова, Явор Гърдев, Владимир Зарев, Лиляна Караджова, Светлозар Желев.
Ретроспекция, разбор, персонален опит и интензивно присъединяване в процесите преди и след 2007 година, са вплели създателите в своите фрагменти в антологията, с дискретно поднесена доза позитивизъм и взор в бъдещето. Медиите също са намерили свое обособено място в специфичното издание с особената позиция на Георги Лозанов за процесите в четвъртата власт в последното десетилетие.
Ексклузивният тираж на изданието е 500 броя. Много или малко са 10 години, осъзнали ли сме се като европейци за този интервал и какво значи в действителност това в динамичния геополитически пейзаж през днешния ден? Тези са едни от въпросите, на които дават пресечна точка в изданието уредниците от двете европейски столици на културата – Пловдив 2019 и Тимишоара 2021. Двете столици на културата сплотиха старания през последните месеци в подтекста на културните процеси, протичащи в двете страни – членки след включването им в огромното европейско семейство през 2007 година.
Редактор на изданието от българска страна е Димитър Стоянович – историк, основен редактор на списание L’Europeo и водещ на „ Денят стартира с Култура “ по БНТ1. Съдържанието е алегорично разграничено на – 10 години – 10 създателя – 10 области на творчеството и културата от всяка страна.
„ Културната смяна към този момент е в ход и нейните белези са на всички места към нас. Театрите са цялостни, книжарниците се множат, снимат се български филми. Появява се забележима градска просвета, процъфтява младежкият субкултурен живот “, вкарва в тематиките текстът на известния културен антрополог Харалан Александров.
В тези първи редове от книгата можем да намерим и главната провокация за реализиране на този огромен план – динамичното развиване на културата е реалност и Европейска столица на културата е значим интернационален мотор за остойностяване на това развиване.
В архитектурата, дизайна, образните изкуства, паралелно с киното, театъра, литературата, фотографията и книгоиздаването, ще открием имената на създателите Анета Василева, Лидия Манолова, Лъчезар Бояджиев, Геновева Димитрова, Явор Гърдев, Владимир Зарев, Лиляна Караджова, Светлозар Желев.
Ретроспекция, разбор, персонален опит и интензивно присъединяване в процесите преди и след 2007 година, са вплели създателите в своите фрагменти в антологията, с дискретно поднесена доза позитивизъм и взор в бъдещето. Медиите също са намерили свое обособено място в специфичното издание с особената позиция на Георги Лозанов за процесите в четвъртата власт в последното десетилетие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ