Служебното правителство на изпроводяк: 20 април да е официален празник и почивен ден за всички
20 април да стане формален празник. Това предложение е импортирано като план за смяна в Кодекса на труда и е качено за публично разискване. Ако смяната в закона бъде призната, 20 април ще стане почивен ден за всички.
Предложението бе огласено преди време персонално от просветителния министър Сергей Игнатов.
" Априлското въстание от 1876 година е един от най-силните и саможертвени епизоди в цялата българска история. Априлското въстание е напълно българско дело, проведено и извършено от вътрешната революционна организация, без директна външна помощ. Затова и отбелязването на 20 април като формален празник би подчертало вътрешната мощ и волята на българската нация сама да кове ориста си и би се трансформирало в акт на благодарност към хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата на България. Въпреки че въстанието е грубо потушено, то реализира своята съществена политическа цел – слагането на Българския въпрос в центъра на европейската политика. Без саможертвата от април 1876 година, последвалата Освободителна война и възобновяване на българската държавност евентуално не биха се случили по този метод или по това време ". Това написа в отчета към плана. Според министъра на образованието проф. Сергей Игнатов двадесети април е част от историческия календар на превръщането на България от османска провинция в суверенна европейска страна, наред с 3 март (Освобождението), 6 септември (Съединението) и 22 септември (Независимостта) и събитието, че единствено той не е разгласен за формален празник е пропуск, който следва да бъде поправен. Официализирането му е въпрос на историческа правдивост и би ни напомняло, че българската независимост не е дадена безплатно, а е извоювана от предците ни с кръв и непоколебима увереност ", написа още в отчета.
Според формалния документ,
Очакваните резултати, в случай че концепцията се одобри от депутатите в идващия парламент:
- Укрепване на националната еднаквост: Да се ускори възприятието за национална принадлежност, горделивост и национализъм измежду българските жители, изключително измежду младите генерации.
- Съхраняване на историческата памет: Да се запази и съобщи на бъдещите генерации паметта за героичните събития от 1876 година и за саможертвата на въстаниците.
- Развитие на културния и исторически туризъм: Да се подтиква ползата към историческите места, свързани с въстанието (Панагюрище, Копривщица, Батак и др.), и да се подкрепи локалната стопанска система.
- Завършване на историческия календар: Да се добави историческата поредност на събитията, довели до основаването на модерна България, като се придаде формален статут на 20 април.
Предложението бе огласено преди време персонално от просветителния министър Сергей Игнатов.
" Априлското въстание от 1876 година е един от най-силните и саможертвени епизоди в цялата българска история. Априлското въстание е напълно българско дело, проведено и извършено от вътрешната революционна организация, без директна външна помощ. Затова и отбелязването на 20 април като формален празник би подчертало вътрешната мощ и волята на българската нация сама да кове ориста си и би се трансформирало в акт на благодарност към хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата на България. Въпреки че въстанието е грубо потушено, то реализира своята съществена политическа цел – слагането на Българския въпрос в центъра на европейската политика. Без саможертвата от април 1876 година, последвалата Освободителна война и възобновяване на българската държавност евентуално не биха се случили по този метод или по това време ". Това написа в отчета към плана. Според министъра на образованието проф. Сергей Игнатов двадесети април е част от историческия календар на превръщането на България от османска провинция в суверенна европейска страна, наред с 3 март (Освобождението), 6 септември (Съединението) и 22 септември (Независимостта) и събитието, че единствено той не е разгласен за формален празник е пропуск, който следва да бъде поправен. Официализирането му е въпрос на историческа правдивост и би ни напомняло, че българската независимост не е дадена безплатно, а е извоювана от предците ни с кръв и непоколебима увереност ", написа още в отчета.
Според формалния документ,
Очакваните резултати, в случай че концепцията се одобри от депутатите в идващия парламент:
- Укрепване на националната еднаквост: Да се ускори възприятието за национална принадлежност, горделивост и национализъм измежду българските жители, изключително измежду младите генерации.
- Съхраняване на историческата памет: Да се запази и съобщи на бъдещите генерации паметта за героичните събития от 1876 година и за саможертвата на въстаниците.
- Развитие на културния и исторически туризъм: Да се подтиква ползата към историческите места, свързани с въстанието (Панагюрище, Копривщица, Батак и др.), и да се подкрепи локалната стопанска система.
- Завършване на историческия календар: Да се добави историческата поредност на събитията, довели до основаването на модерна България, като се придаде формален статут на 20 април.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ