Предлагат 20 април да е официален празник и почивен ден
20 април да стане формален празник. Това предложение е импортирано като план за смяна в Кодекса на труда и е качено за публично разискване. Ако смяната в закона бъде призната, 20 април ще стане почивен ден за всички, написа „ 24 часа “.
" Априлското въстание от 1876 година е един от най-силните и саможертвени епизоди вцялата българска история. Априлското въстание е напълно българско дело, организиранои извършено от вътрешната революционна организация, без директна външна помощ.Затова и отбелязването на 20 април като формален празник би подчерталовътрешната мощ и волята на българската нация сама да кове ориста си и би сепревърнало в акт на благодарност към хилядите знайни и незнайни герои, дали животаси за свободата на България.Въпреки че въстанието е грубо потушено, то реализира своята основнаполитическа цел – слагането на Българския въпрос в центъра на европейскатаполитика. Без саможертвата от април 1876 година, последвалата Освободителна война ивъзстановяването на българската държавност евентуално не биха се случили по този начинили по това време ". Това написа в отчета към плана. Според министъра на образованието проф. Сергей Игнатов двадесети април е част от историческия календар на превръщането на Българияот османска провинция в суверенна европейска страна, наред с 3 март(Освобождението), 6 септември (Съединението) и 22 септември (Независимостта) иобстоятелството, че единствено той не е разгласен за формален празник е пропуск, който следвада бъде поправен.Официализирането му е въпрос на историческа правдивост и би ни напомняло,че българската независимост не е дадена безплатно, а е извоювана от предците ни с кръв инепоколебима увереност, написа още в отчета.
Очакваните резултати от използването на акта:
Укрепване на националната еднаквост: Да се ускори възприятието за националнапринадлежност, горделивост и национализъм измежду българските жители, изключително средмладите поколения;
Съхраняване на историческата памет: Да се запази и съобщи на бъдещитепоколения паметта за героичните събития от 1876 година и за саможертвата навъстаниците;
Развитие на културния и исторически туризъм: Да се подтиква ползата къмисторическите места, свързани с въстанието (Панагюрище, Копривщица, Батак и др.),и да се подкрепи локалната икономика;
Завършване на историческия календар: Да се добави историческатапоследователност на събитията, довели до основаването на модерна България, като се придаде формален статут на 20 април.
" Априлското въстание от 1876 година е един от най-силните и саможертвени епизоди вцялата българска история. Априлското въстание е напълно българско дело, организиранои извършено от вътрешната революционна организация, без директна външна помощ.Затова и отбелязването на 20 април като формален празник би подчерталовътрешната мощ и волята на българската нация сама да кове ориста си и би сепревърнало в акт на благодарност към хилядите знайни и незнайни герои, дали животаси за свободата на България.Въпреки че въстанието е грубо потушено, то реализира своята основнаполитическа цел – слагането на Българския въпрос в центъра на европейскатаполитика. Без саможертвата от април 1876 година, последвалата Освободителна война ивъзстановяването на българската държавност евентуално не биха се случили по този начинили по това време ". Това написа в отчета към плана. Според министъра на образованието проф. Сергей Игнатов двадесети април е част от историческия календар на превръщането на Българияот османска провинция в суверенна европейска страна, наред с 3 март(Освобождението), 6 септември (Съединението) и 22 септември (Независимостта) иобстоятелството, че единствено той не е разгласен за формален празник е пропуск, който следвада бъде поправен.Официализирането му е въпрос на историческа правдивост и би ни напомняло,че българската независимост не е дадена безплатно, а е извоювана от предците ни с кръв инепоколебима увереност, написа още в отчета.
Очакваните резултати от използването на акта:
Укрепване на националната еднаквост: Да се ускори възприятието за националнапринадлежност, горделивост и национализъм измежду българските жители, изключително средмладите поколения;
Съхраняване на историческата памет: Да се запази и съобщи на бъдещитепоколения паметта за героичните събития от 1876 година и за саможертвата навъстаниците;
Развитие на културния и исторически туризъм: Да се подтиква ползата къмисторическите места, свързани с въстанието (Панагюрище, Копривщица, Батак и др.),и да се подкрепи локалната икономика;
Завършване на историческия календар: Да се добави историческатапоследователност на събитията, довели до основаването на модерна България, като се придаде формален статут на 20 април.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ