20 април 2021 г., София. Всяко второ дете (47%) е

20 април 2021 година, София. Всяко второ дете (47%) е претърпяло някаква форма на принуждение до 18-годишна възраст, като прочувственото принуждение е най-често срещаният тип принуждение (45,9%), последвано от физическото принуждение (31,2%), половото принуждение (15,6%) и пренебрегването (10,5%). Насилието най-често се следи измежду децата в учебно заведение (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и вкъщи (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) показва, че се усеща в заплаха вкъщи, в учебно заведение или в общността. Децата и младежите, претърпели принуждение или занемаряване, и тези от тях, които се усещат в заплаха, имат доста по-ниско равнище на богатство спрямо останалите деца. Това демонстрират данните от извършеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително изследване от интернационалната изследователска компания " Coram International “, с поддръжката на ЕСТАТ.

Това е първото проучване у нас, включващо събиране на данни за всички форми на насилието над деца в разнообразни типове среда, както и обстойна оценка на потенциала на съответните служби за предварителна защита и противопоставяне на това събитие. Проведено е в интервала 2019–2020 година и включва национално представително изследване измежду семейства, обхващащи 1174 деца на възраст 13-17 години, 837 младежи на възраст 18-25 години и 1411 възрастни, както и изследване измежду 887 експерти – учители, обществени служащи, прокурори и магистрати, здравни експерти и полицейски чиновници.  

“Насилието над деца може и би трябвало да бъде предотвратено ", съобщи доктор Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, и добави: “Ключова стъпка към предварителната защита на насилието е събирането на надеждни данни, които да оказват помощ за развиването на политиките, стратегиите и ограниченията за поддръжка на децата и родителите, както и за разбор на осъществяването им. “

Относно типовете принуждение проучването показва, че съвсем едно от всеки три деца и младежи е било подложено на физическо принуждение до 18-годишна възраст, като момчетата (37,2%) по-често от девойките (25,6%) са били жертви на физическо принуждение. Емоционалното принуждение е най-разпространената форма на принуждение над деца (45,9%), като момчетата и девойките оповестяват еднообразно постоянно, че са били негови жертви. За разлика от физическото принуждение, децата се сблъскват най-често с прочувствено принуждение в учебно заведение и в общността, а не вкъщи. Едно от всеки 7 деца оповестява, че е било жертва на онлайн тормоз, изключително посредством обществени мрежи.

Около 16%, или съвсем 1 от всеки 6 деца и младежи, оповестяват, че са били подложени на полово принуждение в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) доста по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали негови жертви.

Едно от всеки 10 деца и младежи оповестява, че е претърпяло занемаряване в детството си: 3,5% показват, че лицата, полагащи грижа за тях, от време на време са забравяли да ги нахранят, 6,8% показват, че в някои случаи тези лица са забравяли да ги заведат на учебно заведение или да им кажат да отидат на учебно заведение, а 5,9% показват, че лицата, грижещи се за тях, от време на време са забравяли да ги заведат на доктор, когато са били заболели.

При децата, претърпели една форма на принуждение, е открита мощно изразена взаимна взаимозависимост с прекарването на други типове принуждение. 13% оповестяват, че са били жертви на прочувствено, физическо и полово принуждение.  

Децата, претърпели която и да е форма на принуждение, показват по-често, че пушат, използват алкохол и опиати, а също по този начин по-често упражняват принуждение над други деца. Чувството за заплаха вкъщи оказва най-сериозно влияние върху благосъстоянието им: 64% от децата, които показват, че се усещат в заплаха вкъщи, имат ниско равнище на богатство.  

По-уязвимите деца, както и тези от фамилии в неравностойно състояние, като да вземем за пример децата с увреждания и децата от по-бедни фамилии, децата от ромски или турски генезис, са релативно по-малко осведомени с опциите за търсене на помощ в случаи на принуждение спрямо другите деца.  

Възрастните, които са били подлагани на физически санкции в детството си, декларират доста по-често, че физическото и прочувственото принуждение над деца е задоволително и по-рядко осъзнават вредите, които нанася то, спрямо тези, които не са били подлагани на такива санкции. Мъжете и момчетата смятат по-често от дамите и девойките, че физическото и прочувственото принуждение над деца е задоволително.    

Изследването прави и обстойна оценка на потенциала на експертите, работещи с деца, и открива, че имат друго схващане за това до каква степен насилието над деца е сериозен проблем в България, както и друго различаване на признаците за принуждение или корист.

Сравнително висок % експерти считат за задоволително удрянето на пестник на дете (6% - 16%). Около ¼ от експертите одобряват преподавател или родител да крещи на дете, когато то не се държи добре. Обучение, обвързвано с тематиката принуждение над деца, декларират, че са минали сред 50% и 85% от експертите, като остават неуверени в познанията си за идентифициране на случаи на принуждение. Като цяло има положително познаване на задължението за подаване на сигнал при случаи на принуждение при 90-97% от експертите, а сред 70 и 93% оповестяват, че имат механизъм за подаване на сигнал в институциите, в които работят.

Сред главните спънки пред експертите се показват липса на запаси и съществено работно натоварване, водещи до високи равнища на стрес и текучество на персонала; липса на образования, супервизия и съответни насоки за реакция, както и некомпетентност за съществуващото законодателство, координационни механизми и протоколи.

Основните рекомендации от проучването са:

Повишаване на осведомеността измежду експертите и обществеността за всички форми на принуждение над деца.

Министерствата, ведомствата и професионалните организации следва да работят по-активно за повишение на осведомеността по отношение на държавните политики в региона на насилието над деца и да се обезпечи образование за определяне и реакция на насилието над деца на всички експерти, като се акцентира на по-слабо проучените и по-прикрити форми на принуждение над деца, в това число половото принуждение и онлайн издевателството.

Необходимост от повишение на статута на обществената работа, разширение на ограниченията за задържане на личния състав, застраховане на съответна супервизия и ръководство, и професионализиране на работната мощ в обществения бранш.

Разработване на общи стандарти и насоки за потреблението на " сини стаи “ за осъществяване на разпити и изявленията по щадящ детето метод.

Разработване на общи и характерни секторни насоки, процедури и правила за различаване на случаите на принуждение и подаване на сигнали към способените органи.

Преглед на съществуващите координационни механизми и създаване на ясни правила и насоки за другите участници.  

Подобряване на осведомителната система за събиране, ръководство и разбор на данните за превъзмогване на съществуващите недостатъци като липса на дезагрегирани и задоволително данни за наблюдаване и разбор на политиките, трендовете и успеваемостта на процедурите.