20.12.2020 – 7.03.2021 Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението

20.12.2020 – 7.03.2021
Изложбата е във връзка 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите генерации. Започнал креативния си път през 20-те години на ХХ век дружно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и други, той остава обвързван с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му орис не разрешава да развие до дъно художествения си гений. Въпреки ранната гибел през 1940г. в асансьорната шахта на Народния спектакъл, Пенчо Георгиев оставя доста художествено завещание.
Романтиците обичат концептуализма
Софийска градска художествена изложба показва изложбата на Свилен Стефанов " Романтиците обичат концептуализма " 3 ноември – 6 д...
От посмъртната галерия през 1941 година, проведена от Дружеството на Новите художници, са минали съвсем 80 години, а от забележителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани всред 1200 работи – живопис, графика, театрални планове и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.
Експозицията показва огромна част от непокътнатите произведения на художника –над 150. Включени са и седем сценографски плана от „ Колекция Алберт Ричард Мор “, съхранявани през днешния ден в Университетска библиотека „ Йохан Кристиан Зенкенберг “ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски планове и фотоси от разнообразни постановки.
Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота подобен, какъвто го показва в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев минава през разнообразни стадии. От сюжетите със скърбящите дами с „ кахърни очи “, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници. Всекидневният селски труд, многочислените облици на фамилии и майки, погребални ритуали на селото, компликации на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват творбите на художника. Рисува ги с любов и горест.
В основата на неговия креативен интерес остава театърът. В него вижда пълноценната опция да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи интензивно в техническото осъществяване на декора. От най-дребната схема, през костюма на артиста, до най-сложния механически подробност, Пенчо Георгиев търси претворяването на театралните резултати в синхрон с драматургията и режисьорския план. За относително късия си креативен път – от 1925 до 1940 година, той развива впечатляваща сценографска активност. Подготвя над20 постановки за Народния спектакъл в София и Софийската национална опера, а в рамките единствено на две години– от 1926 до 1928, създава над 40 спектакъла за Русенския общински спектакъл.
Изкуство без/с времето?
На 27 февруари, четвъртък от 18:00 ч. в СГХГ ще бъде открита изложбата " ИЗКУСТВО без/със ВРЕМЕТО? " с произведения от Божидар Бояджиев, Лъчеза...
Изложбата се реализира с партньорството на: Държавна организация „ Архиви “, Национална изложба, Регионален исторически музей – Враца, и с поддръжката на: Музейна колекция на НХА – София, ХГ „ Димитър Добрович “ – Сливен, Университетска библиотека „ Йохан Кристиан Зенкенберг “, Франкфурт, Дарение „ Колекция Светлин Русев “ – Плевен, ХГ „ Станислав Доспевски “ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен спектакъл „ Иван Вазов “, частни сбирки.
Към изложбата може да бъде забелязан и документалният филм „ Пенчо Георгиев “, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, възложен от Архивния фонд на Българска национална телевизия. Предвиден е и азбучник на български и британски език.
Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски
Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова