2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за

2 юни е Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България.

Датата е кончината на българския стихотворец и бунтовник Христо Ботев (2 юни 1876 г.).

За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 година Официално се празнува от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола (Околчица) участват Ботеви четници.

На 2 юни 1948 година тъкмо в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно безмълвие в чест делото на българските герои и от този момент това се прави и до през днешния ден - в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна респект.

Животът и активността на Ботев не подлежат на съпоставяне – изпълнени са трагични събития и обрати. Оставил е забележителна журналистика изпълнена с изострен разобличителен език и безкомпромисност в бурни времена, когато множеството хора остават безучастни и безмълвни.

Творчеството му възпламенява огън в чистите сърца, докарва читателите си до смях и сълзи.

Христо Ботев е роден в Калофер и в началото учи в Карлово, където татко му е преподавател. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. През октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.

Първото си стихотворение – „ Майце си “, Ботев разгласява във вестник „ Гайда “, редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 година живее в Румъния. През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Васил Левски.

През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като помощник и съредактор на революционния орган. Това е интервалът на дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новият орган на революционната партия - в. „ Знаме “. През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „ Песни и стихотворения “.

На 13 юли 1875 г, 27-годишният Ботев написа във в. „ Знаме:
„ Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави. “

През май 1876 година, като част от Априлското въстание, Ботев провежда чета, на която става челник.

От Гюргево се качва с част от четата на кораба „ Радецки “ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 година, (2 юни по нов стил), в последният тежък пердах на четата, Ботев е погубен.

Поклон!