Allianz Trade прогнозира повече фалити у нас през 2025 и 2026 г.
2% растеж на несъстоятелностите в България за 2025 и 2026 година предвиждат специалистите на водача в застраховането на търговски заеми на световно равнище и у нас - Allianz Trade.
Според последния отчет на анализаторите това са равнища под междинните в международен мащаб, които се чака да се покачат с 6% и 3%. В същото време обаче идното нарастване на броя банкрути у нас през тази и идната година е осезаемо на фона на междинните индикатори от интервала преди Коронавирус рецесията - надлежно със 7% и 9%.
" Заради спецификите в българското законодателство и тежките и дълги процедури за оповестяване на несъстоятелности, ние следим трендовете с внимание, само че постоянно в по-разширения подтекст на измененията в държанието на разплащане на българските компании. Макар в съпоставяне със мощно изразения растеж на банкрутите на световно равнище през предишните две години, обстановката у нас да наподобява по-спокойна, това не трябва да ни носи ненужно утешение, тъй като има ясна паралелна наклонност за увеличение на периодите за издължаване на български компании, а проблематичните браншове се усилват ", изясняват специалистите на Allianz Trade в България.
В България обичайно
транспортният бранш е отпред по брой регистрирани случаи на забавени заплащания и неприятни вземания.
Фирмите имат неизпълнени задължения към снабдители на горива, както и висока междуфирмена задлъжнялост. Сроковете за погасяване в бранша поддържат равнище от над 90-120 дни.
Като цяло строителството и земеделието резервират равнището си на просрочия, без да се вижда наклонност в посока неплатежоспособност, само че дребните строителни компании изпитват компликации и нерядко не съумяват да погасят задълженията си даже и след 120 дни пролонгация. Фирми, спечелили публични поръчки, оповестяват за забавени заплащания от държавния бюджет в периоди от 6-9 месеца.
Ръст бележат просрочията при дребните земеделските производители,
които или не съумяват да осъществят продукцията си или изпитват дефицит на средства заради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отсрочват заплащането на задълженията си за идния сезон. В хранителния бранш и по-конкретно в месната промишленост се вижда нарастване на просрочията до 120-180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания заради доставка на негодна или некачествена продукция.
Според последния отчет на анализаторите това са равнища под междинните в международен мащаб, които се чака да се покачат с 6% и 3%. В същото време обаче идното нарастване на броя банкрути у нас през тази и идната година е осезаемо на фона на междинните индикатори от интервала преди Коронавирус рецесията - надлежно със 7% и 9%.
" Заради спецификите в българското законодателство и тежките и дълги процедури за оповестяване на несъстоятелности, ние следим трендовете с внимание, само че постоянно в по-разширения подтекст на измененията в държанието на разплащане на българските компании. Макар в съпоставяне със мощно изразения растеж на банкрутите на световно равнище през предишните две години, обстановката у нас да наподобява по-спокойна, това не трябва да ни носи ненужно утешение, тъй като има ясна паралелна наклонност за увеличение на периодите за издължаване на български компании, а проблематичните браншове се усилват ", изясняват специалистите на Allianz Trade в България.
В България обичайно
транспортният бранш е отпред по брой регистрирани случаи на забавени заплащания и неприятни вземания.
Фирмите имат неизпълнени задължения към снабдители на горива, както и висока междуфирмена задлъжнялост. Сроковете за погасяване в бранша поддържат равнище от над 90-120 дни.
Като цяло строителството и земеделието резервират равнището си на просрочия, без да се вижда наклонност в посока неплатежоспособност, само че дребните строителни компании изпитват компликации и нерядко не съумяват да погасят задълженията си даже и след 120 дни пролонгация. Фирми, спечелили публични поръчки, оповестяват за забавени заплащания от държавния бюджет в периоди от 6-9 месеца.
Ръст бележат просрочията при дребните земеделските производители,
които или не съумяват да осъществят продукцията си или изпитват дефицит на средства заради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отсрочват заплащането на задълженията си за идния сезон. В хранителния бранш и по-конкретно в месната промишленост се вижда нарастване на просрочията до 120-180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания заради доставка на негодна или некачествена продукция.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ