Да се откажеш от победа в името на честността
2 декември 2012 година остава в историята на спортните надпревари с един акт на благосклонност и почтеност, за които се спори дали са най-подходящите качества, щом става дума за спорт, победи и награден фонд.
През декември 2012 се организира крос в Бурлада, Навара. Испанският бегач Иван Фернандес Аная се отхвърля от спечелването на надпреварата на финала, единствено тъй като спортистът преди него остава втори заради комплициране.
Фернандес Аная се движи към финала на втора позиция. Преди него е Абел Мутай – бронзов медалист на 3000 метра с трудности от Олимпиадата в Лондон.
Фернандес Аная вижда, че безспорният победител от Кения 10 метра преди финала се обърква и стопира стремежа си като се заблуждава, че към този момент е пресякъл лентата.
Испанецът бързо настигна противника си, само че вместо да се възползва от грешката на Мутай и да завоюва надпреварата, стартира с жестове да изяснява на кенийския състезател, че би трябвало да потича още малко до финала и му разрешава да премине пръв.
24-годишният по това време Фернандес Аная споделя:
Той си беше законният победител. Той сътвори преднина, която не можех да наваксам, в случай че не беше направил неточност. Победата си беше негова и заслужена. Направих това, което трябваше да направя.
Едва ли беше заложено освен това от това, че можех „ да победя “ олимпийски медалист. Но даже и да ми бяха споделили, че успеха щеше да ми завоюва място в испанския тим за европейското състезание, аз все пак нямаше да постъпя по различен метод.
Мисля, че съм спечелил повече за името си като съм направил това, което съм направил, в сравнение с в случай че бях финиширал първи.
И това е доста значимо, тъй като през днешния ден, с метода, по който вървят надолу нещата във всички сфери – футбола, обществото, политиката – един жест на почтеност си идва добре на мястото.
Моята фантазия е някой ден да имаме някакъв тип общ живот, в който да се бутаме и да си оказваме помощ взаимно да победим.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: КЛИФ ЯНГ печели супермаратона, единствено тъй като не знае, че по време на надпреварата може да се спи
