2 декември 2012 г. остава в историята на спортните състезания

2 декември 2012 година остава в историята на спортните надпревари с един акт на благосклонност и почтеност, за които се спори дали са най-подходящите качества, щом става дума за спорт, победи и награден фонд. 
През декември 2012 се организира крос в Бурлада, Навара. Испанският бегач Иван Фернандес Аная се отхвърля от спечелването на надпреварата на финала, единствено тъй като спортистът преди него остава втори заради комплициране.
Аная се движи към финала на втора позиция. Преди него е Абел Мутай - бронзов медалист на 3000 метра с трудности от Олимпиадата в Лондон. Аная вижда, че безспорният победител от Кения 10 метра преди финала се обърква и стопира стремежа си като мисли, че към този момент е пресякъл лентата. 
Испанецът бързо настигна противника си, само че вместо да се възползва от грешката на Мутай и да завоюва надпреварата, стартира с жестове да изяснява на кенийския състезател, че би трябвало да потича още малко до финала и му разрешава да премине пръв. 

„ Той си беше законният победител. Той сътвори преднина, която не можех да наваксам, в случай че не беше направил неточност. Победата си беше негова и заслужена “ - споделя тогава 24-годишният Фернандес Аная. " Направих това, което трябваше да направя " - добавя той.

Треньор на Аная във " Витория " е някогашният испански играч Мартин Физ. Тренировките са в парка Прадо, където и Аная, и треньорът му в миналото, са навъртели стотици километри. Физ е европейски първенец от Хелзинки в маратона през 1994 година и международен първенец от Гьотеборг през 1995 година
„ Това беше един доста добър жест на почтеност “, разяснява Физ. „ Такива жестове към този момент не се вършат. Или по-скоро в никакъв случай не са се правили. Жест, който аз самият не бих направил. Със сигурност щях да се възползвам от обстановката, с цел да печеля.  Жестът, който направи Аная, го прави по-добър човек, само че не и по-добър състезател. Той пропиля късмет. Победата постоянно те прави повече състезател. "
А ето какво споделя Аная по случая:

„ В кросовото съревнование в Бурлада надали беше заложено освен това от това, че можех „ да победя " олимпийски медалист. Но даже и да ми бяха споделили, че успеха щеше да ми завоюва място в испанския тим за европейското състезание, аз все пак нямаше да постъпя по различен метод... Мисля, че съм спечелил повече за името си като съм направил това, което съм направил, в сравнение с в случай че бях финиширал първи. И това е доста значимо, тъй като през днешния ден, с метода, по който вървят надолу нещата във всички сфери - футбола, обществото, политиката - един жест на почтеност си идва добре на мястото... "

Източник