България в топ 3 по ръст на заплатите, но последна в ЕС по размер
2 547 лв. е междинната работна заплата у нас в края на първата половина от 2025 година, сочат данните на Национален статистически институт.
Прочетете още
През вторите три месеца на годината заплатата ни се е нараснала с 5% спрямо първите три. Печелим обаче с 11% повече, в сравнение с предходната година по това време и с 24% повече, в сравнение с в средата на 2023-та.
В момента междинната заплата в публичния бранш е по-висока от тази в частния с близо 200 лв., съобщава Нова телевизия.
„ Създаване и разпространяване на информация и креативен артикули ” за следващ път е икономическата активност с най-висока междинна заплата - 5 550 лв.. По размер на възнаграждението следват заетите във финансите и застрахователната активност.
Най-голямо нарастване тази година пък са получили работещите в образованието и държавното ръководство. Възнагражденията им в този момент са с към една пета по-високи, в сравнение с са били при започване на 2025 година Подобно нарастване при тях имаше и миналата година.
Най-ниските междинни заплати още веднъж са в „ Хотелиерство и ресторантьорство ” – 1 580 лв.. Експертите постоянно изясняват това с съществуването на сив бранш в този отрасъл. Следват селското, горското и рибното стопанство.
Минималното заплащане у нас за 5 години се усили двойно и тази година за пръв път надвиши 1 000 лв.. В момента то е в размер на 1 077 лв., което е с 15% или 144 лева повече от предходната година. До дни се чака да стане ясно какъв ще бъде размерът на минималната заплата и през 2026 година, като прогнозите са тя да надвиши 1 200 лв.. Такова заплащане за труда си получават сред 400 000 и 500 000 българи.
Размерът на това нарастване през последните няколко години ни трансформира в един от рекордьорите на Европа по растеж. За последните 10 години България е отбелязала средногодишен скок от 11%. Така попадаме в топ 3 по този индикатор сред държавите в Европейския съюз. Изпреварват ни единствено Румъния и Литва с сред 1,5 и 2% разлика. Другите ни съседи членове на общността – Гърция, са увеличавали минималната си заплата със приблизително 4% на година. През последните 10 години най-незначително е било нарастването във Франция – 2%. Пет страни не са дали данни за тази статистика.
Въпреки всичко това, утвърдително продължаваме да бъдем последни по мярка на минималната заплата. Превърната в европейската валута, нейната стойност сега се равнява на 551 евро. Първото място безапелационно остава за Люксембург с минимално възнаграждение от 2 700 евро. Следва Ирландия, която дружно с Нидерландия, Германия и Белгия, затваря топ 5 на страните с минимална заплата над 2 000 евро. Съседните ни Гърция и Румъния, са надлежно на 11-а и 19-а позиция, като минималната заплата в Гърция е съвсем двойно по-висока от нашата.
Какво можем да си позволим с парите, които изкарваме?
Въпреки че в тази ранглиста също сме последни, разликата сред България и не дребна част от останалите държави не е чак толкоз огромна и въпреки и много постепенно, я топим. Според данните на Евростат по БВП на глава от популацията, изразен в стандарти на покупателна дарба, Люксембург още веднъж са първи – със 141% по-големи благоприятни условия от средностатистическия жител на Европейския съюз. И тук идващите са Ирландия със относително подобен резултат. Тези две страни се откъсват надалеч пред останалите. Това, което можем да си позволим у нас, е с една трета по-малко от това, което приблизително могат останалите европейци. Позицията директно преди България е за Гърция, с дребна разлика като благоприятни условия сред нас и тях.
За кого отделянето на средства за най-малко една седмица отмора в годината не е проблем?
Без изненада това още веднъж са жителите на Люксембург – единствената страна с под 10% от популацията, които нямат сходна опция. За 90% от шведите и нидерландците почивката също не съставлява проблем. Най-трудно да си обезпечат такава е за румънците – близо 60% от тях не могат да заделят средства. Следват ги гърците с 46%. България е трета - едноседмичната отмора отвън дома представлява проблем за 41% от българите.
Прочетете още
През вторите три месеца на годината заплатата ни се е нараснала с 5% спрямо първите три. Печелим обаче с 11% повече, в сравнение с предходната година по това време и с 24% повече, в сравнение с в средата на 2023-та.
В момента междинната заплата в публичния бранш е по-висока от тази в частния с близо 200 лв., съобщава Нова телевизия.
„ Създаване и разпространяване на информация и креативен артикули ” за следващ път е икономическата активност с най-висока междинна заплата - 5 550 лв.. По размер на възнаграждението следват заетите във финансите и застрахователната активност.
Най-голямо нарастване тази година пък са получили работещите в образованието и държавното ръководство. Възнагражденията им в този момент са с към една пета по-високи, в сравнение с са били при започване на 2025 година Подобно нарастване при тях имаше и миналата година.
Най-ниските междинни заплати още веднъж са в „ Хотелиерство и ресторантьорство ” – 1 580 лв.. Експертите постоянно изясняват това с съществуването на сив бранш в този отрасъл. Следват селското, горското и рибното стопанство.
Минималното заплащане у нас за 5 години се усили двойно и тази година за пръв път надвиши 1 000 лв.. В момента то е в размер на 1 077 лв., което е с 15% или 144 лева повече от предходната година. До дни се чака да стане ясно какъв ще бъде размерът на минималната заплата и през 2026 година, като прогнозите са тя да надвиши 1 200 лв.. Такова заплащане за труда си получават сред 400 000 и 500 000 българи.
Размерът на това нарастване през последните няколко години ни трансформира в един от рекордьорите на Европа по растеж. За последните 10 години България е отбелязала средногодишен скок от 11%. Така попадаме в топ 3 по този индикатор сред държавите в Европейския съюз. Изпреварват ни единствено Румъния и Литва с сред 1,5 и 2% разлика. Другите ни съседи членове на общността – Гърция, са увеличавали минималната си заплата със приблизително 4% на година. През последните 10 години най-незначително е било нарастването във Франция – 2%. Пет страни не са дали данни за тази статистика.
Въпреки всичко това, утвърдително продължаваме да бъдем последни по мярка на минималната заплата. Превърната в европейската валута, нейната стойност сега се равнява на 551 евро. Първото място безапелационно остава за Люксембург с минимално възнаграждение от 2 700 евро. Следва Ирландия, която дружно с Нидерландия, Германия и Белгия, затваря топ 5 на страните с минимална заплата над 2 000 евро. Съседните ни Гърция и Румъния, са надлежно на 11-а и 19-а позиция, като минималната заплата в Гърция е съвсем двойно по-висока от нашата.
Какво можем да си позволим с парите, които изкарваме?
Въпреки че в тази ранглиста също сме последни, разликата сред България и не дребна част от останалите държави не е чак толкоз огромна и въпреки и много постепенно, я топим. Според данните на Евростат по БВП на глава от популацията, изразен в стандарти на покупателна дарба, Люксембург още веднъж са първи – със 141% по-големи благоприятни условия от средностатистическия жител на Европейския съюз. И тук идващите са Ирландия със относително подобен резултат. Тези две страни се откъсват надалеч пред останалите. Това, което можем да си позволим у нас, е с една трета по-малко от това, което приблизително могат останалите европейци. Позицията директно преди България е за Гърция, с дребна разлика като благоприятни условия сред нас и тях.
За кого отделянето на средства за най-малко една седмица отмора в годината не е проблем?
Без изненада това още веднъж са жителите на Люксембург – единствената страна с под 10% от популацията, които нямат сходна опция. За 90% от шведите и нидерландците почивката също не съставлява проблем. Най-трудно да си обезпечат такава е за румънците – близо 60% от тях не могат да заделят средства. Следват ги гърците с 46%. България е трета - едноседмичната отмора отвън дома представлява проблем за 41% от българите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ