2.5 млн. евро искат за огромната сграда на бившата Стоматология

...
2.5 млн. евро искат за огромната сграда на бившата Стоматология
Коментари Харесай

13 потомци искат 2.5 млн. евро за бившата Стоматология

2.5 млн. евро желаят за голямата постройка на някогашната Стоматология реститутите на парцела. Преди 10 години Стоматологичният факултет на Медицинския университет напусна постройката на улица „ Велико Търново ”. Оттогава тя стои празна и чака богат вложител.

В предишното тук, на улица " Велико Търново " 24, се помещавал тютюнев склад с лице към бул. " Руски ". Негов притежател е тютюневият магнат Магърдич Томасян. Днес внушителната постройка от три тела на друга височина, във формата на подкова, стои заключена. Тя пустее от 2008 година, когато студентите и преподавателите от Стоматологичния се реалокираха в своя нов комплекс в подножието на Младежкия рид. От този миг потомците на фамозната фамилия Томасян заплащат по 50 000 лв. на година. В сумата влизат такса боклук и налозите за парцела.

„ Нормално е да плащаме налози, само че толкоз огромна сума е напряко непостижима ", възмущава се един от наследниците - Ервант Хугасян. „ Изпратихме молба до общината да се понижи сумата, само че без резултат. Сградата стои заключена от години, най-вече да падне някой клон от околните дървета по ул. „ Велико Търново ”, споделя Хугасян. Всеки месец притежателите заплащат и за защита на парцела. За 10 години общите има разноски по поддръжката му са набъбнали до половин милион лв., пресмятат те. 

Най-големият тютюнев склад под тепетата - този на ул. “Велико Търново ” и бул. " Руски " - е строен към 1923 година Проектът за голямата постройка от три корпуса е на проектант Димитър Попов. По документи не се води монумент на културата. Постройката обаче е солидна и е минала през доста тествания. 

13 наследници си поделят разнообразни дялове от парцела. Днес те са се пръснали по целия свят - някои живеят в Пловдив, други в странство: Франция, Швейцария, Америка. Вътрешни разногласия сред тях обаче нееднократно осуетявали продажбата на парцела през годините. „ От Медицинския университет желаеха да купят постройката още преди 2000 година, само че тогава не постигнахме единодушие, споделя Хугасян. След време, към 2007-а, още веднъж имало късмет за договорка - покупател бил подготвен да заплати за някогашния склад 5 млн. евро. Братовчед от семейството обаче изискал не 5, а 7 млн. евро и договорката още веднъж се провалила.

Днес постройката може да заживее своя нов живот,  оптимистичен е Ервант Хугасян. Според него подобаваща за парцела е идея, която ще съчетае офиси и жилища в едно. Разбира се, купувачът на апетитния парцел би могъл да подходи и по-брутално - да бутне старите постройки и да застрои отначало терена. „ Сградата не е монумент на културата и спънки за това няма. А и цената надали е проблем - въпреки всичко за 2.5 млн. евро получавате 4000 квадрата имот, освен това в центъра на Пловдив ”, добавя наследникът. 

Ервант Хугасян е племенник на Томас Томасян, наследник на фабриканта Арменяк Томасян. През 1947 година Арменяк лишава от завещание единствения си наследник Томас Томасян, както и щерка си Алис и приписва фамилния парцел на него, новородения си внук. „ Бях „ чужденецът ” във семейството Томасян. Единствено аз имам персийски паспорт. Когато националната власт стартира национализацията, не е имала право да лишава парцелите единствено на непознати жители. Затова дядо ми прави доста интелигентен ход - подарява парцела си на мен ”, изяснява повода Ервант. 

Самият Ервант Хугасян се ражда като персиец в София. Нищо че родителите му са арменци. „ Дядо ми по бащина линия също се споделяше Ервант Хугасян ”, споделя той. Майсторял бижута в малко дюкянче на една от централните софийски улици. Покрай златото внасял часовници от Германия и Швейцария и бил представител на първокласните порцеланови сервизи „ Розентал “. Заради търговията си остарелият Хугасян обикалял постоянно Азия и с лоялността си бързо печелел уважението на чужденците. През 30-те години го изпратили да стане български консул в Персия, а персийците го създали собствен почетен жител. По-късно персийски паспорти взели и двамата му синове. 

Снимки от Иван Кирев
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР