2,47 млн. българи имат заеми, а някои от тях имат

2,47 млн. българи имат заеми, а някои от тях имат и повече от един, сочи статистиката на Българска народна банка. Към декември 2018 година в Централния кредитен указател има 2,475 млн. кредитополучатели. Това значи, че съвсем всеки българин, който съгласно статистиката е в трудоспособна възраст, има заеми.

От тях 2,26 млн. са жители, 99 000 са еднолични търговци, а 102 000 са непознати жители, 8000 са физически лица със свободни специалности.

Раздадените заеми, отново съгласно статистиката на централната банка, са 5,433 млн. броя, а общата сума е 75,866 милиарда лева Това значи, че в едно домакинство, състоящо се от трима души, има най-малко един заем, а най-често по повече.

Предпочитани от българите за кредитиране остават банките - 54,7 милиарда лева са отпуснати посредством 3 млн. броя кредитни сметки, сочат още данните на Българска народна банка. Фирмите за бързи заеми основават условия за конкурентни артикули и към този момент са отпуснали 2,36 милиарда лева заеми, написа " 24 часа ".
Според колекторските компании средностатистическия дебитор има 1161 лева, а предната година тази сума е била 775. лева

Средната вноска по потребителски заеми е 300 лева, а по ипотечните двойно по-голяма - 600 лева С най-високи темпове порастват потребителските заеми, макар че те са доста по-скъпи.

За година са изтеглени близо 18% повече заеми за ползване, демонстрират последните данни на централната банка.

Стабилният и непрекъснат растеж на приходите в последните години е свил броя на хората, които имат проблеми с изплащането на заемите си.

1 221 227 души са дадени на събирачи на задължения през 2018 година Броят им е намалял два пъти за година. През 2017 година хората с проблеми с колектори са били 2 633 192.

Общата сума, предадена за наложително събиране за 2018 година, е 1,41 милиарда лв., регистрират професионалните събирачи. Въпреки по-големия размер на междинния дълг размерът на нововъзложени за събиране отговорности се е стопил с към 600 млн. лева спрямо 2017 година, когато е бил малко над 2 милиарда лева

Най-надеждните кредитополучатели у нас към този момент не са мъже от огромни градове, а дами от приблизително огромен град на възраст към 30 години с дълг до 10 000 лева Най-много образцови кредитополучатели живеят в София, Русе, Враца, Панагюрище, Пазарджик и Кърджали, демонстрират данни на колекторските компании. Най-рискови за банките са Луковит, Кнежа, Берковица, Добрич, Бяла Слатина и Провадия.

Профилът на клиента в просрочие продължава да бъде млад мъж на към 30 години, който съгласно колекторите не може да реши вярно приходите и разноските си и затъва в задължения. Най-често те теглят нови заеми, с цел да рефинансират остарели задължения, сочат разнообразни изследвания. Номинално максимален е броят на борчлиите в просрочие в Пловдив, Бургас и Стара Загора.

Най-голям общ размер заеми със забавени заплащания, предоставени на професионалните събирачи, си остават банките - все още със 700 млн. лева С минимален риск от забавяния са стоковите заеми, които са отпуснати за закупуването на съответен артикул. Причините са относително дребният размер на сумите за тях - до 2 хиляди лева, както и това, че заемът е обезпечен 100% с скъпата движимост.

Хит от началото на това лято се оказват дребните заеми - 1000-2000 лева, за отмора на море.

Жилищни заеми

Все по-често българинът си купува жилище без лични спестявания, демонстрират пък разбори на кредитни консултанти.

Все повече покупко-продажби се финансират с композиция от ипотечен и потребителски заем, макар че заемите за ползване са два пъти и половина по-скъпи, демонстрират данните на Българска народна банка.

Голямо търсене в последните няколко години банкерите регистрират и при ипотечни заеми със залог, само че без ограничаване във финансирането. Те се употребяват за финансиране на доста покупки - от придобиване на нов парцел до пускане на нов бизнес план.

Българите към този момент съблюдават и едно от златните правила, препоръчвани от финансисти при тегленето на заеми - те да бъдат в тази валута, в която получават непрекъснати приходи.

Основната причина за това е, че от 2016 година насам офертите за ипотеки в лв. стават по-атрактивни и последователно изместват евровите.

Разликите в цената на заема и лихвените проценти разрешават покриване на курсовите разлики при обмяната, защото парцелите се търгуват главно в евро. Данните на Българска народна банка сочат, че за 2018 година 79% от заемите са в левове.

По отношение на съответните предложения по ипотечни заеми от ден на ден хора избират закрепени пред плаващи лихви, защото по този начин могат да възнамеряват вноските си по-добре. Все повече хора, взели заеми, употребяват рефинансиране или сливане на отговорностите си, демонстрират данни от разнообразни проучвания.

Всеки трети ипотечен заем е рефинансиран, а 39% от потребителските са композиция от нов и остарял дълг.

Бумът на кредитирането от 2018 година, обвързван с ниските лихви, растежът на стопанската система, на приходите и конкуренцията сред банките се резервираха и през тази година.

Най-високи са заплахите при ипотечните заеми, които са дълготрайни и при които растежът през предходната година бе максимален - над 10%, което значи, че те порастват по-бързо от приходите.