2/3 от българите се чувстват щастливи
2/3 от българите през днешния ден се самоопределят като щастливи. Това демонстрират данни от петата вълна на Европейското обществено проучване (ЕСИ), което се организира в 47 страни.
Семейството (87,8%) и работата (63,3%) не престават да са главният темел в живота на българина, само че през 2018 година нараства по значимост и тежестта на свободното му време - 36,8% против 26,8% преди 10 години го правят оценка като "много значимо ". На този декор политиката събира точки измежду 34,7%.
Промяна има и в настройките във възпитанието на децата - трудолюбието, отговорността, постоянството и решителността са измежду най-ценните добродетели с растеж от 3-4% за последното десетилетие. Експертите регистрират изместване на акцента върху спестовността, алтруизма и въображението, присъщ преди, към по-прагматичната настройка "да подредиш личния си двор ".
Българинът е мнителен към външните хора за фамилията, рода и етноса си. Днес едвам 18% са уверени, че на множеството хора не може да се има доверие. С опцията "трябва доста да се внимава " с другите хора, са съгласни цели 80%. Социолозите записват, че за 10 години обаче е повишена значимостта на приятелите и познатите - от 38,2 на 47,5% в този момент.
Проучването записва огромен ценностен поврат в отношението към религията. През 1991 година сред 25 и 30% от българите се дефинират като вярващи, а 2/3 - изрично не, в този момент съотношението е преобърнато. Днес българите се оказват по-толерантни спрямо 1990 година - крайното неприемане на аборта пада от 25 на 20%, на развода - от 29 на 13%, на евтаназията от 47 на 38%, а при хомосексуалността от 80 на 57%.
Друг щрих от изследването е, че през днешния ден всеки втори се усеща създател на живота си, до момента в който преди две петилетки в тази група са били към 40% от сънародниците ни. Един на петима желае обособеният човек да се грижи самичък за издръжката си, два пъти по-малко - 10% считат, че виновна за това би трябвало да е страната.
Политолози намират внезапна смяна в разбирането на главните цели на страната - през днешния ден делът на уверените, че високият стопански растеж е нейна цел скача от 55,2% преди 10 години до 74,2% в този момент. А популистката алтернатива - "властта да слуша повече хората " пада двойно - от 24,1% на 11,2%.
До 51% са намалели хората, които желаят мощна ръка - лидер, който да се оправя, без да се занимаваме с избори, и правят оценка това като доста добра концепция. Двойно е скочил делът на оценяващите демокрацията като добра - общо 82% против 64% преди. На противоположното мнение през днешния ден са 6% (срещу 16% преди).
Ако демокрацията е безалтернативна в настройките, доверието в партии, парламент и държавно управление е ниско, демонстрират още данните. Тези данни обаче се в вписват в европейската наклонност. Особеното в България е, че доверието в съда и прокуратурата е ниско, а към Европейски Съюз е по-високо от това в национални политически институции, обобщава "24 часа ". Доверието в правосъдната система е колкото в обществените медии.
"Търсенето " на правова страна и потребността от господство на правото се усилва с 10%. За 80% от българите законът постоянно би трябвало да се съблюдава. Анализаторите означават, че за 30 години с към 30% нараства отхвърлянето на гратисчийството, неплащането на налози, даването на рушвет на длъжностно лице.
Като парадоксални анализаторите правят оценка данните, че единствено 8% биха взели участие в митинг. "Горд съм, че съм български жител ", декларират 84% от участниците в изследването, а 16% не споделят това мнение.
Национален програмен шеф на Европейското обществено изследване, което се организира от 1981 година през 9 години, е проф. Георги Фотев. Той е и шеф на Центъра за проучване на европейските полезности към Нов български университет.
Изпълнител на изследването е социологическата организация "Алфа рисърч ". Интервюирани по домовете са интервюирани 1560 българи в интервала 11 ноември 2017 - 9 януари 2018 г.
Семейството (87,8%) и работата (63,3%) не престават да са главният темел в живота на българина, само че през 2018 година нараства по значимост и тежестта на свободното му време - 36,8% против 26,8% преди 10 години го правят оценка като "много значимо ". На този декор политиката събира точки измежду 34,7%.
Промяна има и в настройките във възпитанието на децата - трудолюбието, отговорността, постоянството и решителността са измежду най-ценните добродетели с растеж от 3-4% за последното десетилетие. Експертите регистрират изместване на акцента върху спестовността, алтруизма и въображението, присъщ преди, към по-прагматичната настройка "да подредиш личния си двор ".
Българинът е мнителен към външните хора за фамилията, рода и етноса си. Днес едвам 18% са уверени, че на множеството хора не може да се има доверие. С опцията "трябва доста да се внимава " с другите хора, са съгласни цели 80%. Социолозите записват, че за 10 години обаче е повишена значимостта на приятелите и познатите - от 38,2 на 47,5% в този момент.
Проучването записва огромен ценностен поврат в отношението към религията. През 1991 година сред 25 и 30% от българите се дефинират като вярващи, а 2/3 - изрично не, в този момент съотношението е преобърнато. Днес българите се оказват по-толерантни спрямо 1990 година - крайното неприемане на аборта пада от 25 на 20%, на развода - от 29 на 13%, на евтаназията от 47 на 38%, а при хомосексуалността от 80 на 57%.
Друг щрих от изследването е, че през днешния ден всеки втори се усеща създател на живота си, до момента в който преди две петилетки в тази група са били към 40% от сънародниците ни. Един на петима желае обособеният човек да се грижи самичък за издръжката си, два пъти по-малко - 10% считат, че виновна за това би трябвало да е страната.
Политолози намират внезапна смяна в разбирането на главните цели на страната - през днешния ден делът на уверените, че високият стопански растеж е нейна цел скача от 55,2% преди 10 години до 74,2% в този момент. А популистката алтернатива - "властта да слуша повече хората " пада двойно - от 24,1% на 11,2%.
До 51% са намалели хората, които желаят мощна ръка - лидер, който да се оправя, без да се занимаваме с избори, и правят оценка това като доста добра концепция. Двойно е скочил делът на оценяващите демокрацията като добра - общо 82% против 64% преди. На противоположното мнение през днешния ден са 6% (срещу 16% преди).
Ако демокрацията е безалтернативна в настройките, доверието в партии, парламент и държавно управление е ниско, демонстрират още данните. Тези данни обаче се в вписват в европейската наклонност. Особеното в България е, че доверието в съда и прокуратурата е ниско, а към Европейски Съюз е по-високо от това в национални политически институции, обобщава "24 часа ". Доверието в правосъдната система е колкото в обществените медии.
"Търсенето " на правова страна и потребността от господство на правото се усилва с 10%. За 80% от българите законът постоянно би трябвало да се съблюдава. Анализаторите означават, че за 30 години с към 30% нараства отхвърлянето на гратисчийството, неплащането на налози, даването на рушвет на длъжностно лице.
Като парадоксални анализаторите правят оценка данните, че единствено 8% биха взели участие в митинг. "Горд съм, че съм български жител ", декларират 84% от участниците в изследването, а 16% не споделят това мнение.
Национален програмен шеф на Европейското обществено изследване, което се организира от 1981 година през 9 години, е проф. Георги Фотев. Той е и шеф на Центъра за проучване на европейските полезности към Нов български университет.
Изпълнител на изследването е социологическата организация "Алфа рисърч ". Интервюирани по домовете са интервюирани 1560 българи в интервала 11 ноември 2017 - 9 януари 2018 г.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ