2 028 531 са засегнатите IP адреси в българското интернет

...
2 028 531 са засегнатите IP адреси в българското интернет
Коментари Харесай

Тревожна новина за над 2 милиона българи с компютри

2 028 531 са засегнатите IP адреси в българското интернет пространство до август 2019 година против 340 750 за същия интервал на 2018 година Пробивите в мрежите и осведомителните системи и приключването на персонални данни от тях съставлява един от най-сериозните проблеми пред сигурността в народен и в международен мащаб.

Това разгласи ръководителят на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ) Атанас Темелков, по време на Кръгла маса, отдадена на новата нормативна уредба в областта на мрежовата и осведомителната сигурност, проведена от организацията.

" Технологиите за пробив се развиват изпреварващо във времето, като крайните резултати остават едни и същи- нарушено доверие в жителите, бизнеса, обществения бранш и даже в интернационалните връзки ", сподели още Атанас Темелков, представен от dir.bg.

Събитието се организира под патронажа на Марияна Николова, заместник-министър ръководител по икономическата и демографската политика, в чийто сектор на отговорност попада и политиката за електронното ръководство.

" Все повече чувствителни данни подадат в обсега на злонамерени лица, когато виновните чиновници не съумяват да изградят и поддържат задоволителна надеждна отбрана на системите ", добави ръководителят на ДАЕУ.

И уточни, че неправомерният достъп до инфраструктура или услуги, сканиране и излагането на чувствителни данни в Интернет (Web) са първите три вида нарушавания в класацията от пробиви.

" Трябва да променим метода на мислене и всеки административен началник би трябвало да е виновен за сигурността на мрежите и осведомителните системи в неговата организация ", акцентира Темелков.

Той прикани представителите на националните способени органи и секторните екипи за реагиране при произшествия с компютърната сигурност в заинтригуваните министерства, както и отрасловите към тях оператори на основни услуги и снабдители на цифрови услуги дружно да обменят информация за зародили проблеми, с цел да може в точния момент да се отстраняват пробиви, които могат да доведат до приключване на чувствителни за обществото данни.

За първи път в Закона за киберсигурност са включени операторите на основни услуги и доставчиците на цифрови услуги, като по този метод всички съществени браншове на стопанската система влизат в регулация във връзка с киберсигурността, разгласи Васил Грънчаров, шеф на дирекция " Мрежова и осведомителна сигурност " в ДАЕУ.

Той показа критериите, по които се дефинират операторите на основни услуги и доставчиците на цифрови услуги, както и техните отговорности, според Новата разпоредба за минимални условия за мрежова и осведомителна сигурност.

" До края на ноември 2019 година, всички държавни институции, операторите на основни услуги и доставчиците на цифрови услуги би трябвало да приведат дейностите си в сходство с условията на минималните ограничения за мрежова и осведомителна сигурност, заложени в новата Наредба за мрежова и осведомителна сигурност ", разгласи Васил Грънчаров.

Той напомни, че през ноември представители на Европейска комисия идват в България, с цел да ревизират на място, по какъв начин се ползват условията по Наредбата.

За да се реагира съответно на зародил случай в границите на 2 часа е належащо да се уведоми съответния секторен екип за реагиране при произшествия с компютърната сигурност.

Според новата Наредба, всеки началник носи директна отговорност за мрежовата и осведомителна сигурност, даже когато активността е предоставена на трети страни, акцентира още Грънчаров.

Той осведоми присъстващите, че Европейският съюз обезпечава безплатна финансова помощ (до 75 процента) за планове, свързани с киберсигурността, като крайният период за кандидатстване е 14 ноември 2019 година

В интервала август 2018 - юли 2019 година по данни на Националният център за деяние при произшествия в осведомителната сигурност са регистрирани 2 851 сигнала за нарушавания в българското интернет пространство, което е с 34% нарастване по отношение на предходния интервал.

От тях като произшествия са регистрирани 2 030 броя, което е нарастване с 33% по отношение на миналата година.

Наблюдава се внезапно увеличение на броя на наранени IP адреси в българското интернет пространство, като до края на август 2019 година те са 2 028 531 против 340 750 за същия интервал на 2018 година

Това е над 6.5 пъти повече, по отношение на 2018 и близо 20 пъти повече, по отношение на 2017 година, когато засегнатите IP адреси са били 75711. За преустановяването на нарушавания Националният център за деяние при произшествия в осведомителната сигурност е подготвил и изпратил над 14 043 е-мейла с инструкции и рекомендации.

В полемиката се включиха представители на националните способени органи и секторните екипи по мрежова осведомителна сигурност към Министерство на енергетиката, Министерство на здравеопазването, Министерство на районното развиване и благоустройството и Министерство на превоза, осведомителните технологии и известията, както и отраслови към тези министерства оператори на основни услуги и снабдители на цифрови услуги, представители на Българска Асоциация на Сертифицираните Етични Хакери и Българска асоциация по киберсигурност.

Презентация Закон за киберсигурност и Наредбата за мрежова и осведомителна сигурност.

Източник: blitz.bg
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР