Никога не подценявайте големия шампион. Рафаел Надал, който винаги преследва победната точка
1989 година е една от най-важните за развиването на света и в частност на Европа в последните няколко века. С Падането на „ Желязната завеса “ редица страни в източната част на континента стартират първите си стъпки за развиване на демокрациите си, след близо половин век битие в комунистически режим на репресии.
През същата година, когато е едвам на три, едно дете от Майорка, благодарение на чичо си, стартира първите си стъпки в света на един спорт, a 32 години по-късно ще се трансформира в безспорен рекордьор по извоювани най-престижни титли.
Разбира се, става въпрос за Рафаел Надал Парера, който в неделя завоюва откритото състезание на Австралия по тенис за повторно в кариерата си. Това го трансформира в притежател на 21 самостоятелни трофеи от шампионатите от Големия шлем – нов връх в спорта.
На финала на надпреварата той надви над руснака Дмитрий Медведев с 2:6, 6:7, 6:4, 6:4, 7:5 след борба, траяла над 5 часа на централния корт в Мелбърн, носещ името на именития Род Лейвър.
„ За мен е удивително да бъда тук. Само преди месец и половина не знаех дали ще мога въобще да играя. Не можете да си визиите какъв брой доста се борих, с цел да стигна дотук “, сподели Надал след края на срещата.
„ Трудно ми е да приказвам след 5 часа и половина игра и когато съм изгубил. Искам да благодаря на Рафа. Да го виждам по какъв начин играе е необикновено. След мача го попитах дали е изтощен, а той сподели, че не е. Нивото му беше безумно високо, а той съумя да го вдигне още след втория сет “, сподели противникът му Медведев след края на мача.
Но да се върнем при започване на приключението, в Майорка в края на 80-те.
Надал се ражда в семейство, в което има спортисти от най-високо равнище, само че в действителност родителите му не са измежду тях. Баща му Себастиян е бизнесмен и има бизнеси в застрахователния бранш, производството на стъкло и ресторантьорството.
За сметка на това обаче единият му чичо – Мигел Анхел Надал, е национал на Испания и е носил екипа на гранда Барселона и е част от така наречен „ Дрийм тийм “, в който играе Христо Стоичков, а треньор е Йохан Кройф. Той разпалва в дребния Рафаел пристрастеност към футбола, която момчето преследва до тийнейджърските си години.
По-важен за развиването на бъдещия първенец обаче се оказва другият му чичо – Тони, някогашен професионален тенисист, който вижда в племенника си огромен капацитет и взема решение да се посвети на развиването му. Всичко стартира точно през 1989 година
Темпът, с който Рафа се развива, е впечатляващ и още когато е на 8, той стартира да печели шампионати за доста по-големи от него деца. В тези години Тони Надал прави значимо стратегическо решение, което съгласно мнозина експерти способства доста за триумфите на Рафа. Младокът последователно стартира да употребява лявата си ръка за един от двата съществени удари в тениса – форхенда.
В тези години следват и други значими решения като това Рафаел да не се мести от Майорка, с цел да продължи развиването си. Според родителите му, които държат доста на това той да не стопира с образованието, това може да му повлияе доста, а чичо Тони удря по масата и споделя, че не счита, че оставането в родното място може да спре развиването на тенисиста. И се оказва прав.
Първите стъпки в професионалния спорт Рафа прави едвам на 15. Тогава той се трансформира в едвам деветия тенисист, който печели професионален мач от международния мъжки тур преди да е навършил 16 години. Изкачването продължава в идващите две години с трофеи от третата категория шампионати в мъжкия тенис.
В този интервал идва и първата победа в едно опълчване, което за мнозина е считано като най-великото в историята на спорта – това с Роджър Федерер.
Големият пробив идва през 2005 година
Още първоначално й Надал доближава до 1/8-финалите в Австралия, където губи от Лейтън Хюит, а няколко седмици по-късно се изправя против Федерер на финала на шампионата от сериите „ Мастърс “ в Маями, където още веднъж губи. Много специалисти обаче още тогава споделят, че този конфликт наподобява като главният за идващите „ няколко “ години в играта. Но даже те не подозират какво ще последва единствено за няколко месеца, камо ли в идващите близо 2 десетилетия.
След Маями Надал печели „ Мастърс “-ите в Монте Карло и Рим, само че те се оказват единствено загрявка за неговата първа огромна победа на „ Ролан Гарос “. Тя му носи нови върхове и го издига до номер 3 в международната тенис класация. Всичко е още по-сладко, тъй като на полуфинала успеха е против Федерер.
Следващите 5 години са изпълнени с мачове, които през днешния ден се дефинират като „ класики “ в историята на тениса, който пък доста покачва известността си поради опълчването сред Федерер и Надал. Много бързо хората се отхвърлят да вършат сравненията с дуелите сред Бьорн Борг и Джон Макенроу, както и сред тези на Пийт Сампрас с Андре Агаси.
Хората привикват да чакат финалите, в които копнеят да гледат изящните удари на Федерер, парирани от невероятната отбрана на Надал, и с притихнал мирис да се любуват следващата детонация от талантливост, в която разиграванията завършват с „ Come on ” и „ Allez ” или „ Vamos “ („ хайде “ на британски, френски и испански). Всички схващат, че това, което гледат в никакъв случай преди не се е случвало.
В края на тези 5 години, в които Надал печели още 4 трофеи от Големия шлем, купища „ Мастърс “, олимпийско злато и купа „ Дейвис “, той за пръв път стъпва на международния връх като номер едно, измествайки Федерер.
За стила на Надал легендата Джими Конърс споделя:
Готов си да достигнеш лимита и не те е боязън, че хората ще видят товаДжими Конърс
„ Той е изработен от нещо, от което мисля, че съм юридически и аз – да излезеш на корта и от първата точка да даваш всичко, на което си кадърен до края. Готов си да достигнеш лимита и не те е боязън, че хората ще видят това “.
Въпреки опълчването сред Надал и Федерер те постоянно резервират уважението един към различен, а самият Надал споделя за швейцареца:
„ Ако някой споделя, че съм по-добър от Роджър, мисля, че този човек не схваща нищо от тенис “.
Точно в тези години в играта стартират да се намесват и Новак Джокович и Анди Мъри, които дружно с Федерер и Надал оформят така наречен „ огромна четворка “ в тениса. Тя бързо става абонирана за купите в съвсем 100% от шампионатите през годината.
Заради изискващият съществени физически старания жанр травмите са чест сателит в сезоните на Рафа и той стартира да изготвя програмата си по метод, който да му разрешава да реализира оптималното на корта. Въпреки това серия от травми води до сериозен спад във формата, а от там и класирането му през 2014 и 2015 година
„ През 2014 година няколко травми и здравословни проблеми се сплотиха, което ме накара да стартира 2015 година със подозрения. Тези подозрения се трансфораха в една тревога, която до тогава ми беше непозната. Този стрес действително продължи шест-седем месеца “, спомня си Рафа.
През 2017 година, когато изпада отвън първите 10, мнозина предсказват края на „ матадора “ от Майорка. Както става и по-рано, критиците като че ли не помнят за кого става въпрос.
Още при започване на годината той доближава до финала в Австралия, където, за пръв път губи от Федерер в шампионатите от Големия шлем от 2007 година насам. Следват серия от победи на обичания клей преди спечелването на 10-ата рекордна купа в Париж, а няколко месеца по-късно и завръщането му като номер 1 в света. Всичко става още по-сладко с победа на Откритото състезание на Съединени американски щати и общо 16-ата купа от най-престижните шампионати.
В края на 2021 година те към този момент са 20, колкото имат Джокович и Федерер, само че всички залагат, че поради травмите на другите двама, точно сърбинът ще доближи пръв до заветните 21 титли. А обстановката беше най-добре разказана от швейцареца минути след успеха на Надал в неделя.
Никога не подценявайте великия шампионРоджър Федерер
„ Само преди няколко месеца се шегувахме, че и двамата сме с патерици. Никога не подценявайте великия първенец “, написа Федерер.
Извън корта Надал е прочут със пристрастеността си към футбола, само че също и с благотворителните си начинания. Фондацията му се занимава с помощ за развиването на деца и техните гении.
През 2019 година той се ожени за дългогодишната си другарка Мария Франсиска.
„ Когато има някой по-добър от теб, в този миг, единственото, което можеш да направиш, е да потърсиш решение и да почакаш още малко момента си. Аз съм подготвен да очаквам и да се опитам и шест пъти. Ако не стане от шестия път, тогава от седмия. Винаги ще е по този начин. Това е духът на спорта “..
През същата година, когато е едвам на три, едно дете от Майорка, благодарение на чичо си, стартира първите си стъпки в света на един спорт, a 32 години по-късно ще се трансформира в безспорен рекордьор по извоювани най-престижни титли.
Разбира се, става въпрос за Рафаел Надал Парера, който в неделя завоюва откритото състезание на Австралия по тенис за повторно в кариерата си. Това го трансформира в притежател на 21 самостоятелни трофеи от шампионатите от Големия шлем – нов връх в спорта.
На финала на надпреварата той надви над руснака Дмитрий Медведев с 2:6, 6:7, 6:4, 6:4, 7:5 след борба, траяла над 5 часа на централния корт в Мелбърн, носещ името на именития Род Лейвър.
„ За мен е удивително да бъда тук. Само преди месец и половина не знаех дали ще мога въобще да играя. Не можете да си визиите какъв брой доста се борих, с цел да стигна дотук “, сподели Надал след края на срещата.
„ Трудно ми е да приказвам след 5 часа и половина игра и когато съм изгубил. Искам да благодаря на Рафа. Да го виждам по какъв начин играе е необикновено. След мача го попитах дали е изтощен, а той сподели, че не е. Нивото му беше безумно високо, а той съумя да го вдигне още след втория сет “, сподели противникът му Медведев след края на мача.
Но да се върнем при започване на приключението, в Майорка в края на 80-те.
Надал се ражда в семейство, в което има спортисти от най-високо равнище, само че в действителност родителите му не са измежду тях. Баща му Себастиян е бизнесмен и има бизнеси в застрахователния бранш, производството на стъкло и ресторантьорството.
За сметка на това обаче единият му чичо – Мигел Анхел Надал, е национал на Испания и е носил екипа на гранда Барселона и е част от така наречен „ Дрийм тийм “, в който играе Христо Стоичков, а треньор е Йохан Кройф. Той разпалва в дребния Рафаел пристрастеност към футбола, която момчето преследва до тийнейджърските си години.
По-важен за развиването на бъдещия първенец обаче се оказва другият му чичо – Тони, някогашен професионален тенисист, който вижда в племенника си огромен капацитет и взема решение да се посвети на развиването му. Всичко стартира точно през 1989 година
Темпът, с който Рафа се развива, е впечатляващ и още когато е на 8, той стартира да печели шампионати за доста по-големи от него деца. В тези години Тони Надал прави значимо стратегическо решение, което съгласно мнозина експерти способства доста за триумфите на Рафа. Младокът последователно стартира да употребява лявата си ръка за един от двата съществени удари в тениса – форхенда.
В тези години следват и други значими решения като това Рафаел да не се мести от Майорка, с цел да продължи развиването си. Според родителите му, които държат доста на това той да не стопира с образованието, това може да му повлияе доста, а чичо Тони удря по масата и споделя, че не счита, че оставането в родното място може да спре развиването на тенисиста. И се оказва прав.
Първите стъпки в професионалния спорт Рафа прави едвам на 15. Тогава той се трансформира в едвам деветия тенисист, който печели професионален мач от международния мъжки тур преди да е навършил 16 години. Изкачването продължава в идващите две години с трофеи от третата категория шампионати в мъжкия тенис.
В този интервал идва и първата победа в едно опълчване, което за мнозина е считано като най-великото в историята на спорта – това с Роджър Федерер.
Големият пробив идва през 2005 година
Още първоначално й Надал доближава до 1/8-финалите в Австралия, където губи от Лейтън Хюит, а няколко седмици по-късно се изправя против Федерер на финала на шампионата от сериите „ Мастърс “ в Маями, където още веднъж губи. Много специалисти обаче още тогава споделят, че този конфликт наподобява като главният за идващите „ няколко “ години в играта. Но даже те не подозират какво ще последва единствено за няколко месеца, камо ли в идващите близо 2 десетилетия.
След Маями Надал печели „ Мастърс “-ите в Монте Карло и Рим, само че те се оказват единствено загрявка за неговата първа огромна победа на „ Ролан Гарос “. Тя му носи нови върхове и го издига до номер 3 в международната тенис класация. Всичко е още по-сладко, тъй като на полуфинала успеха е против Федерер.
Следващите 5 години са изпълнени с мачове, които през днешния ден се дефинират като „ класики “ в историята на тениса, който пък доста покачва известността си поради опълчването сред Федерер и Надал. Много бързо хората се отхвърлят да вършат сравненията с дуелите сред Бьорн Борг и Джон Макенроу, както и сред тези на Пийт Сампрас с Андре Агаси.
Хората привикват да чакат финалите, в които копнеят да гледат изящните удари на Федерер, парирани от невероятната отбрана на Надал, и с притихнал мирис да се любуват следващата детонация от талантливост, в която разиграванията завършват с „ Come on ” и „ Allez ” или „ Vamos “ („ хайде “ на британски, френски и испански). Всички схващат, че това, което гледат в никакъв случай преди не се е случвало.
В края на тези 5 години, в които Надал печели още 4 трофеи от Големия шлем, купища „ Мастърс “, олимпийско злато и купа „ Дейвис “, той за пръв път стъпва на международния връх като номер едно, измествайки Федерер.
За стила на Надал легендата Джими Конърс споделя:
Готов си да достигнеш лимита и не те е боязън, че хората ще видят товаДжими Конърс
„ Той е изработен от нещо, от което мисля, че съм юридически и аз – да излезеш на корта и от първата точка да даваш всичко, на което си кадърен до края. Готов си да достигнеш лимита и не те е боязън, че хората ще видят това “.
Въпреки опълчването сред Надал и Федерер те постоянно резервират уважението един към различен, а самият Надал споделя за швейцареца:
„ Ако някой споделя, че съм по-добър от Роджър, мисля, че този човек не схваща нищо от тенис “.
Точно в тези години в играта стартират да се намесват и Новак Джокович и Анди Мъри, които дружно с Федерер и Надал оформят така наречен „ огромна четворка “ в тениса. Тя бързо става абонирана за купите в съвсем 100% от шампионатите през годината.
Заради изискващият съществени физически старания жанр травмите са чест сателит в сезоните на Рафа и той стартира да изготвя програмата си по метод, който да му разрешава да реализира оптималното на корта. Въпреки това серия от травми води до сериозен спад във формата, а от там и класирането му през 2014 и 2015 година
„ През 2014 година няколко травми и здравословни проблеми се сплотиха, което ме накара да стартира 2015 година със подозрения. Тези подозрения се трансфораха в една тревога, която до тогава ми беше непозната. Този стрес действително продължи шест-седем месеца “, спомня си Рафа.
През 2017 година, когато изпада отвън първите 10, мнозина предсказват края на „ матадора “ от Майорка. Както става и по-рано, критиците като че ли не помнят за кого става въпрос.
Още при започване на годината той доближава до финала в Австралия, където, за пръв път губи от Федерер в шампионатите от Големия шлем от 2007 година насам. Следват серия от победи на обичания клей преди спечелването на 10-ата рекордна купа в Париж, а няколко месеца по-късно и завръщането му като номер 1 в света. Всичко става още по-сладко с победа на Откритото състезание на Съединени американски щати и общо 16-ата купа от най-престижните шампионати.
В края на 2021 година те към този момент са 20, колкото имат Джокович и Федерер, само че всички залагат, че поради травмите на другите двама, точно сърбинът ще доближи пръв до заветните 21 титли. А обстановката беше най-добре разказана от швейцареца минути след успеха на Надал в неделя.
Никога не подценявайте великия шампионРоджър Федерер
„ Само преди няколко месеца се шегувахме, че и двамата сме с патерици. Никога не подценявайте великия първенец “, написа Федерер.
Извън корта Надал е прочут със пристрастеността си към футбола, само че също и с благотворителните си начинания. Фондацията му се занимава с помощ за развиването на деца и техните гении.
През 2019 година той се ожени за дългогодишната си другарка Мария Франсиска.
„ Когато има някой по-добър от теб, в този миг, единственото, което можеш да направиш, е да потърсиш решение и да почакаш още малко момента си. Аз съм подготвен да очаквам и да се опитам и шест пъти. Ако не стане от шестия път, тогава от седмия. Винаги ще е по този начин. Това е духът на спорта “..
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ