1980 г. Ето ме! Още съм съвсем малка точка в

1980 година Ето ме! Още съм напълно дребна точка в корема на мама. Скоро ще разбере за мен.
Вече знае. Нещастна е. Аз съм нежеланото дете. Мама плаче. С баща вземат решение да ме „ махнат “. Отиват в различен град, тъй като е нелегално и срамно. Там никой не ги познава. Мястото е извънредно, мрачно, грозно и мръсно. Мама доста се опасява. Стоят известно време, само че по този начин и не събира кураж да направи това, за което е пристигнала. Тръгват си. Ще пребивавам.

Този път бременността е друга, а и коремчето на мама наподобява друго. Сигурно ще съм момче. Мама се радва, въпреки че с баща постоянно се карат. Понякога той я удря и тя плаче. Веднъж усетих, че мама доста се опасява, сърцето й биеше мощно, а тя трепереше. Татко беше взел нож и искаше да убие нея и мен. Мама плака дълго по-късно.
1981 година Днес се родих. Момиче. Мама е разочарована. След като ме видя, е още по-разочарована, мисли даже, че са ме разменили без да желаят и не съм нейното бебе, споделя за нерадостната си орис читателка на maikomila.bg. Не съм бяла и хубава като сестра ми. Тъмна съм и посиняла от задушаването с пъпната шнур. Скоро ни изписват, само че баща няма да пристигна да ни вземе. Срамува се, тъй като съм момиче. Сигурно ще му се подиграват.

1987 година Вече съм огромно момиче и отивам на учебно заведение. Имаме си личен дом и няма да живеем при баба и дядо. Не е огромен, само че с кака имаме нова секция и мама нарисува с пастели доста красиви картинки на стъклените витрини. За страдание, баща и мама се карат все по-често. Вече знам, че се карат когато той се напие. Всеки път удря мама, а тя даже към този момент не плаче. Само че аз и кака плачем. Тъжно ни е, че мама я боли. Когато това се случва, ние стоим затворени в спалнята, тъй като мама се опасява, че баща ще удари и нас. И ние се опасяваме.

Минава осем часа вечерта, а баща още не се е прибрал. Това е сигурен знак, че ще си пристигна пийнал и с мама ще се карат. Вратата се отключва и чуваме по какъв начин баща се събува. Треперя. Опитвам се да се съсредоточа върху тв приемника, само че не мога. Дано да не се скарат, апелирам те, Боже!
Бог отново не чу молитвите ми. Може би стигат при него доста постепенно. Мама влиза при нас, само че след нея идва и баща. Има нож в ръцете. Господи, апелирам те, стой го!!! Пак не ме чува.
Ножът полита и се забива в масата тъкмо пред мен. Замръзвам. Мама се развика и ни прибра в спалнята. Тази нощ се напиках и бълнувах. На идната вечер още веднъж. Мама ме заведе при една баба и тя сподели, че съм доста уплашена. Няколко дни беше умерено.

1994 година С кака към този момент сме тийнейджърки. Добре осъзнаваме какво се случва към нас. Мъчно ни е, когато баща удря мама, само че към този момент не стоим затворени в спалнята и не си мълчим, за което си понасяме следствията. Мечтая да съм огромна, да не се опасявам от нищо, да мога да работя и да се махна от този дом. Отдавна бленувам за това. Нямах детство, баща ми го лиши. Прекарах го в непрекъснат боязън и молебствия към Бог. Нямаше и с кого да приказвам за това. Срамувах се. Само с кака можех да споделям. Бях затворена и много притеснителна. Трудно общувах с близките и постоянно бях обект на подигравките им. Бях нещастна.

Тази вечер баща отново закъснява. Към 21 ч. се прибира и отива в кухнята при мама. Чувам ги по какъв начин крещят и излизат на терасата. Чува се удар. Дано баща да е блъснал по стената, а не по мама. С кака тичаме към терасата.
Уви, не е блъснал стената. Хванал е мама за косата и удря главата й в ръбестата мазилка. Не устоявам и му споделям да спре, апелирам го. Той пуска мама и се втурва към мен. Удря ме няколко пъти, а по-късно и кака. Мама ни пази колкото може. Той побесня и ѝ сподели да си взима копелетата и да се маха.

Събрахме багажа небрежно (за следващ път) и си тръгнахме. Добре че баба и дядо живеят наоколо. Когато баща ни гони, отиваме там. Там е умерено, а баба и дядо доста ни обичат. За страдание, обаче, няма да останем там.
Мама и този път ще се върне. Казва, че с нейната мизерна заплата няма да може да се грижи за нас.
Умоляваме я да се разведе, само че тя отхвърля, а и баба и дядо не я поддържат за такова решение. След два дни телефонът звъни. Вдигам, а насреща баща ми споделя: “Дай ми майка си! ”.

Мама приказва за малко с него, след което ни поглежда с оня взор, който споделя “Съжалявам, деца! Трябва да се връщаме “.
Този път аз и кака отхвърляме. Поне за още няколко дни ще останем при баба. Мама се съгласи и ни остави. След още няколко дни баща изиска да се приберем, само че ние не искахме.
Той забрани на мама да ни дава пари за учебно заведение, само че тя го правеше скрито. В един миг баща се помири. С кака звъняхме на мама всеки ден, с цел да разберем по какъв начин е и дали с баща се карат.

Откакто ни няма се карат много по-рядко и съвсем не й протяга ръка. Може би ние сме били повода за свадите. Вече няма значение. Важното е, че в този момент мама е по-добре, а и ние също.
1996 година Кака стартира да пуши марихуана. Твърди, че не може да се пристрасти към това. Когато се събере с приятелките си, карат и мен да пуша, само че аз отхвърлям. Имам другар – той е доста срещу тези неща, а и аз се опасявам да опитам. Така ми е добре.
1997 година Кака живее с приятеля си. Той я научи да взема опиати и на нея май й хареса. От у дома започнаха да изчезват скъпи движимости.

2002 година Омъжих се и очаквам първата си рожба. Вълнувам се. Много желая да е момче, с цел да не му се подиграват, в случай че има косми по краката, както правеха с мен в миналото. Моля се и да не е грозно бебе като мен, с цел да не се разочарова татко му.
Родих прелестно момченце и му дадох хубаво българско име. Много се гордея с него. Но татко му се държи студено с мен. Подозирам, че има друга жена.
2005 година Хванах мъжа си в невярност. В старанието си да избера мъж, който да е радикално друг от баща, не усетих по какъв начин приписвам живота си на един злощастник. Той в никакъв случай не ме нарани физически, само че ме разруши прочувствено.
2008 година Разведох се след редица изневери и прошки и откакто брачният партньор ми се сгоди за любовницата си.
Кака влезе в клиника за лекуване.

2017 година Успях! Простих на татко ми, че не беше татко, а страшилище, простих на някогашния си брачен партньор, че е безхаберен по отношение на сина ми и продължих напред. Затворих страницата на страха и болката и през днешния ден съм щастлива, само че психическите контузии, които ми бяха нанесени в детството, оставиха своя отпечатък върху живота ми.
Сестра ми съумя да изплува от калта с помощ от мен и мама, и през днешния ден има хубава работа и проекти за бъдещето. Все още се бори с някои демони, а ние се опасяваме за нея, само че се надявам, че ще успее дефинитивно да се почисти от калта.

За страдание две години по…Mar 8 2019skafeto.com