Когато се занимаваме с миналото, не винаги трябва да се придържаме към детайла
1970 година е, само че не такава, каквато я познаваме. Сладко-горчивата нова комедия на Александър Пейн, The Holdovers, се развива на Коледа във и към извънредно учебно заведение в Нова Англия. Някои от нещастията от онази ера са налице и са верни: войната във Виетнам и методът, по който армията в Съединени американски щати притегля най-бедните и най-нуждаещите се, до момента в който фамилиите на мощните съумяват да избягат от нейните ужаси, са от значително значение за сюжета.
Но това също е 1970 година, в която традиционалистът на класическия преподавател на Пол Джамати може да сътвори близко другарство с основния готвач на Да'Вайн Джой Рандолф, където връзките сред смесените раси са незабелязана характерност на обичайните семейства и, в действителност, подобен, в който както богатите възпитаници на едно извънредно учебно заведение, по този начин и неговият личен състав от работническата класа са явно мултиетнически. За някои критици това прави ситуацията от 70-те години на The Holdovers подигравка: прекомерно дезинфекцирана и варосана. Те са нап...
Прочетете целия текст »
