Как се стигна до финансовия преврат в България от 1947 г.?
" 1947 година в българската история е обвързвана с провеждането на значима парична промяна. Тя е част от верига дълбоки и всеобхватни промени, довели до определяне на сталински стопански и обществено-политически модел: национализация на индустрията, приемане на нова конституция, унищожаване на парламентарната съпротива, колективизация на селското стопанство и други ", написа.
Важните уроци от историята рядко се виждат в стилизираните обстоятелства за огромните събития. Те не разрешават да се разкрият съществени процеси, публични реакции и практическото значение на операциите с живота и ориста на хората, до които прибягва властта. Настоящата обява се концентрира върху въпроса: Какво може да направи мощната власт с парите на другите?
След експлоадирането на Втората международна война (1939-1945 г.) България афишира неутралитет, през 1941 година въпреки и насилствено става съдружник на Германия, 9 септември 1944 година в страната е сбъднат прелом, а българската войска се включва в последния стадий от сраженията с въоръжените сили на Хитлер.
TBI Bank e първата банка, осъществила неотложно заплащане в български лев
Към момента процесът се прави през офис на банката, само че от TBI споделят, че най-скоро това ще бъде допустимо и през техните онлайн канали
На този декор се развива следващ епизод от обезценяването на лв.. Предпоставките за него са доста: цените на всички вносни артикули във военни условия нарастват, разноските на българската страна по мобилизацията, въоръжението и издръжката на армията се усилват, от септември 1944 година се вършат разноски и за издръжката на Червената войска в България и така нататък Износът на български артикули за Германия във военните години до септември 1944 година е голям, а вносът на немски артикули стеснен. Това събитие генерира повишение на цените, тъй като износът най-вече на селскостопански артикули води до увеличение на наличните пари в българското население, само че против тези пари няма задоволително промишлени артикули, които се внасят съвсем напълно от Германия. Платежоспособното търсене е огромно, а предлагането малко. Освен банкноти Централната банка пуска лихвоносни 3% съкровищни бонове, които служат като постоянни платежни средства. Те са привлекателни за популацията, тъй като лихвите по тях не се таксуват с директни налози. Само до края на 1943 година са пуснати в обращение бонове за към 8,5 милиарда лв.. Първоначалното съмнение към тях е преодоляно и от началото на 1944 година хората стартират да ги употребяват като платежни средства и като форма на икономисване.
Конкретните размери на паричната инфлация през годините на войната са сложни за пресмятане. Една от най-сериозните спънки е неналичието на данни за придвижването на пазарните цени. Цените на съвсем всички артикули са нормирани от държавните органи, само че част от продажбите стават незаконно на така наречен черна борса, където цените са доста по-високи от публично регламентираните. С редица ангажименти икономистът Асен Христофоров пресмята, че от 1939 година до 1945 година обезценката на лв. е сред шест и дванадесет пъти.
Парична промяна и още нещо
Идеята за осъществяване на парична промяна, с която да се понижи инфлационният напън се свързва с смяната в политическата власт, осъществена на 9 септември 1944 година Управлението е поето от обединението Отечествен фронт, в която водеща роля има Българската работническа партия (комунисти). Министър-председател става опитният превратаджия Кимон Георгиев, а министър на финансите проф. Петко Стоянов. През октомври 1944 година българска държавна делегация посещава Москва, с цел да подпише помирение със съдружниците от анти-хитлеристката коалиция. По време на пребиваването си в столицата на Съюз на съветските социалистически републики българският финансов министър съветва опцията за обмяна на старите банкноти с нови и поръчва отпечатването на банкноти там. Фактът, че войната към момента не е приключила и неразбираемото бъдеще на България карат отечественофронтовските държавни управления да забавят провеждането на парична промяна.
Коя е най-подценената валута в света?
Според показателя Big Mac на Economist
Независимо от политическите си убеждения българите реагират със самобитен паричен рационализъм на преврата от 9 септември 1944 година Много хора, които имат спестявания в банки или други институции стартират да ги изтеглят. Тенденцията обгръща освен градското, само че и селското население. Вероятно безпокойството е провокирано от общата неустановеност и известната неприязън на комунистите към частната благосъстоятелност. Изтеглянето на пари добива такива размери, че на пазара липсват задоволително платежни средства, което затруднява стопанската активност и размяната. Междувременно обезценяването на лв. продължава и при новия режим. Паричното обращение (монети, банкноти и 3% съкровищни бонове) нараства от към 57 милиарда лв. до 73,8 милиарда за малко повече от година: септември 1944 - ноември 1945 година Не изчезва черната борса, дефицитите на артикули не престават.
На 10 февруари 1947 година български представители подписват Парижкия кротичък контракт. След формалното излизане от Втората международна война комунистите минават към одобряване на ръководството си и към промени, с които да осъществят икономическите и обществените си хрумвания. Още преди подписването на контракта Българска народна банка насочва питане към управляващите в Москва по кое време може да бъде изпълнена поръчката за печатане на банкноти от 30 милиарда лв.. На 6 март 1947 година Управителният съвет на Българска народна банка утвърждава, а Министерският съвет издава специфична Наредба за евакуиране от обращение и обмяна на банкноти и 3% държавни съкровищни бонове.
Русия не стопира да купува задгранична валута и злато
Страната към този момент е с четвъртите по величина валутни активи в света
Всички остарели банкноти от 200, 250, 500, 1 000 и 5 000 лв., а също и държавните съкровищни бонове се изтеглят от обращение и се заменят с нови банкноти. Изтеглянето на старите банкноти и замяната им с нови е планувано да се реализира извънредно бързо - от 10-ти до 16-ти март, само че старите банкноти престават да бъдат законно платежно средство от 12 март. Властите неколкократно предизвестяват популацията, че няма да има удължение на периода. Физическите лица могат да занесат за обмяна безкрайно количество остарели банкноти и съкровищни бонове, само че могат да получат най-вече до 2 000 лв. в нови банкноти. Върнатите суми над 2 000 лв. остават като блокиран банков влог на всяко лице, т.е. това са пари, които не могат да се изтеглят и с тях не може да се прави нищо. Целта на сходно задържане става ясна няколко седмици по-късно. На 8 април 1947 година влиза в действие Закон за еднократен налог върху имуществата. Съгласно член 23 от този нормативен акт блокираните средства се таксуват с напредничав налог, който стартира от 5% за влогове от 5 000 до 15 001 лв. и доближава до 70% за най-големите влогове.
Първите реакции
Въпреки плануваните къси периоди за продан на парите и неналичието на изясненост за проектите за конфискация хората реагират още на първите сведения за плануваната промяна със спонтанна рационалност.
На 7 и 8 март по израза на опозиционния вестник " Свободен народ " животът в София " доби изцяло американски ритъм ". Забързани мъже и дами се насочват към магазините и изкупуват всичко, което може да бъде купено. Най-големи опашки се оформят пред мебелните магазини, където и " най-очуканата стока се продаваше ". Същото се случва с магазините за първокласни артикули и памучни тъкани. За да се опълчи на опита на хората под някаква форма да спасят част от спестяванията си от 9 до 11 март властта затваря всички магазини, без питателните. Любопитно е, че опашки от чакащи се оформят и пред данъчните служби. Наредбата от 6 март разрешава относително дълго време изплащането на налози със остарели банкноти. Затова пред данъчните служби се оформят опашки от искащи да си платят отговорностите.
Руската рубла е най-подценената валута в света
Според Big Mac показателя на The Economist
Пускат се клюки, че обособени лица търсят връзки с непознати посолства за ходатайство при обмена, тъй като за дипломатическите представители няма ограничавания за новите банкноти, които могат да получат. Подобни клюки са ловко употребявани от ръководещите, с цел да уязвят и компрометират съперниците си. Неделчо Ганчовски, който е персонален секретар на комунистическия водач Георги Димитров, отбелязва в дневника си, че близка сътрудничка на лидера на опозицията Никола Петков е направила опит да обмени милиони посредством френското посолство... Георги Димитров твърди, че с еднократния налог не се визира цялото население, а единствено " групичка богаташи ". Събирането на пари в блокирани банкови влогове развихря обичайна злоба към по-заможните. Според някои сведения в обособени села локални деятели изричат предпочитание да схванат кои от съселяните им са създали най-големи влогове.
Смисъл и последствия от финансовия прелом
През март-април 1947 година страната в действителност конфискува част от парите на българското население. Очевидно е, че при мощна власт и в положение на рецесия се намира метод законно да се открадне собствеността на жителите. Представата им, че парите са техни се оказва илюзорна. Отново опозиционният " Свободен народ " намира точните думи, с цел да изясни станалото. В публицистична записка от 8 март 1947 година се отбелязва, че промяната става " за да се получат наложително средства за потребностите на държавната политика ". С паричната промяна се ускорява класовата ненавист на бедните към богатите, оправдава се насилието над тях и над политическите съперници. Страховете от сходни дейности на комунистите остават трайни, тъй като години след 1947 година писателят Чудомир отбелязва в дневника си, че единствено слуховете за идна парична промяна карат хората да хукнат по магазините и купуват каквото могат.
Травматичните прекарвания имат свойството да избледняват със промяната на поколенията. И със забравата вероятността от повтаряне на сходен финансов прелом нараства.
Важните уроци от историята рядко се виждат в стилизираните обстоятелства за огромните събития. Те не разрешават да се разкрият съществени процеси, публични реакции и практическото значение на операциите с живота и ориста на хората, до които прибягва властта. Настоящата обява се концентрира върху въпроса: Какво може да направи мощната власт с парите на другите?
След експлоадирането на Втората международна война (1939-1945 г.) България афишира неутралитет, през 1941 година въпреки и насилствено става съдружник на Германия, 9 септември 1944 година в страната е сбъднат прелом, а българската войска се включва в последния стадий от сраженията с въоръжените сили на Хитлер.
TBI Bank e първата банка, осъществила неотложно заплащане в български лев
Към момента процесът се прави през офис на банката, само че от TBI споделят, че най-скоро това ще бъде допустимо и през техните онлайн канали
На този декор се развива следващ епизод от обезценяването на лв.. Предпоставките за него са доста: цените на всички вносни артикули във военни условия нарастват, разноските на българската страна по мобилизацията, въоръжението и издръжката на армията се усилват, от септември 1944 година се вършат разноски и за издръжката на Червената войска в България и така нататък Износът на български артикули за Германия във военните години до септември 1944 година е голям, а вносът на немски артикули стеснен. Това събитие генерира повишение на цените, тъй като износът най-вече на селскостопански артикули води до увеличение на наличните пари в българското население, само че против тези пари няма задоволително промишлени артикули, които се внасят съвсем напълно от Германия. Платежоспособното търсене е огромно, а предлагането малко. Освен банкноти Централната банка пуска лихвоносни 3% съкровищни бонове, които служат като постоянни платежни средства. Те са привлекателни за популацията, тъй като лихвите по тях не се таксуват с директни налози. Само до края на 1943 година са пуснати в обращение бонове за към 8,5 милиарда лв.. Първоначалното съмнение към тях е преодоляно и от началото на 1944 година хората стартират да ги употребяват като платежни средства и като форма на икономисване.
Конкретните размери на паричната инфлация през годините на войната са сложни за пресмятане. Една от най-сериозните спънки е неналичието на данни за придвижването на пазарните цени. Цените на съвсем всички артикули са нормирани от държавните органи, само че част от продажбите стават незаконно на така наречен черна борса, където цените са доста по-високи от публично регламентираните. С редица ангажименти икономистът Асен Христофоров пресмята, че от 1939 година до 1945 година обезценката на лв. е сред шест и дванадесет пъти.
Парична промяна и още нещо
Идеята за осъществяване на парична промяна, с която да се понижи инфлационният напън се свързва с смяната в политическата власт, осъществена на 9 септември 1944 година Управлението е поето от обединението Отечествен фронт, в която водеща роля има Българската работническа партия (комунисти). Министър-председател става опитният превратаджия Кимон Георгиев, а министър на финансите проф. Петко Стоянов. През октомври 1944 година българска държавна делегация посещава Москва, с цел да подпише помирение със съдружниците от анти-хитлеристката коалиция. По време на пребиваването си в столицата на Съюз на съветските социалистически републики българският финансов министър съветва опцията за обмяна на старите банкноти с нови и поръчва отпечатването на банкноти там. Фактът, че войната към момента не е приключила и неразбираемото бъдеще на България карат отечественофронтовските държавни управления да забавят провеждането на парична промяна.
Коя е най-подценената валута в света?
Според показателя Big Mac на Economist
Независимо от политическите си убеждения българите реагират със самобитен паричен рационализъм на преврата от 9 септември 1944 година Много хора, които имат спестявания в банки или други институции стартират да ги изтеглят. Тенденцията обгръща освен градското, само че и селското население. Вероятно безпокойството е провокирано от общата неустановеност и известната неприязън на комунистите към частната благосъстоятелност. Изтеглянето на пари добива такива размери, че на пазара липсват задоволително платежни средства, което затруднява стопанската активност и размяната. Междувременно обезценяването на лв. продължава и при новия режим. Паричното обращение (монети, банкноти и 3% съкровищни бонове) нараства от към 57 милиарда лв. до 73,8 милиарда за малко повече от година: септември 1944 - ноември 1945 година Не изчезва черната борса, дефицитите на артикули не престават.
На 10 февруари 1947 година български представители подписват Парижкия кротичък контракт. След формалното излизане от Втората международна война комунистите минават към одобряване на ръководството си и към промени, с които да осъществят икономическите и обществените си хрумвания. Още преди подписването на контракта Българска народна банка насочва питане към управляващите в Москва по кое време може да бъде изпълнена поръчката за печатане на банкноти от 30 милиарда лв.. На 6 март 1947 година Управителният съвет на Българска народна банка утвърждава, а Министерският съвет издава специфична Наредба за евакуиране от обращение и обмяна на банкноти и 3% държавни съкровищни бонове.
Русия не стопира да купува задгранична валута и злато
Страната към този момент е с четвъртите по величина валутни активи в света
Всички остарели банкноти от 200, 250, 500, 1 000 и 5 000 лв., а също и държавните съкровищни бонове се изтеглят от обращение и се заменят с нови банкноти. Изтеглянето на старите банкноти и замяната им с нови е планувано да се реализира извънредно бързо - от 10-ти до 16-ти март, само че старите банкноти престават да бъдат законно платежно средство от 12 март. Властите неколкократно предизвестяват популацията, че няма да има удължение на периода. Физическите лица могат да занесат за обмяна безкрайно количество остарели банкноти и съкровищни бонове, само че могат да получат най-вече до 2 000 лв. в нови банкноти. Върнатите суми над 2 000 лв. остават като блокиран банков влог на всяко лице, т.е. това са пари, които не могат да се изтеглят и с тях не може да се прави нищо. Целта на сходно задържане става ясна няколко седмици по-късно. На 8 април 1947 година влиза в действие Закон за еднократен налог върху имуществата. Съгласно член 23 от този нормативен акт блокираните средства се таксуват с напредничав налог, който стартира от 5% за влогове от 5 000 до 15 001 лв. и доближава до 70% за най-големите влогове.
Първите реакции
Въпреки плануваните къси периоди за продан на парите и неналичието на изясненост за проектите за конфискация хората реагират още на първите сведения за плануваната промяна със спонтанна рационалност.
На 7 и 8 март по израза на опозиционния вестник " Свободен народ " животът в София " доби изцяло американски ритъм ". Забързани мъже и дами се насочват към магазините и изкупуват всичко, което може да бъде купено. Най-големи опашки се оформят пред мебелните магазини, където и " най-очуканата стока се продаваше ". Същото се случва с магазините за първокласни артикули и памучни тъкани. За да се опълчи на опита на хората под някаква форма да спасят част от спестяванията си от 9 до 11 март властта затваря всички магазини, без питателните. Любопитно е, че опашки от чакащи се оформят и пред данъчните служби. Наредбата от 6 март разрешава относително дълго време изплащането на налози със остарели банкноти. Затова пред данъчните служби се оформят опашки от искащи да си платят отговорностите.
Руската рубла е най-подценената валута в света
Според Big Mac показателя на The Economist
Пускат се клюки, че обособени лица търсят връзки с непознати посолства за ходатайство при обмена, тъй като за дипломатическите представители няма ограничавания за новите банкноти, които могат да получат. Подобни клюки са ловко употребявани от ръководещите, с цел да уязвят и компрометират съперниците си. Неделчо Ганчовски, който е персонален секретар на комунистическия водач Георги Димитров, отбелязва в дневника си, че близка сътрудничка на лидера на опозицията Никола Петков е направила опит да обмени милиони посредством френското посолство... Георги Димитров твърди, че с еднократния налог не се визира цялото население, а единствено " групичка богаташи ". Събирането на пари в блокирани банкови влогове развихря обичайна злоба към по-заможните. Според някои сведения в обособени села локални деятели изричат предпочитание да схванат кои от съселяните им са създали най-големи влогове.
Смисъл и последствия от финансовия прелом
През март-април 1947 година страната в действителност конфискува част от парите на българското население. Очевидно е, че при мощна власт и в положение на рецесия се намира метод законно да се открадне собствеността на жителите. Представата им, че парите са техни се оказва илюзорна. Отново опозиционният " Свободен народ " намира точните думи, с цел да изясни станалото. В публицистична записка от 8 март 1947 година се отбелязва, че промяната става " за да се получат наложително средства за потребностите на държавната политика ". С паричната промяна се ускорява класовата ненавист на бедните към богатите, оправдава се насилието над тях и над политическите съперници. Страховете от сходни дейности на комунистите остават трайни, тъй като години след 1947 година писателят Чудомир отбелязва в дневника си, че единствено слуховете за идна парична промяна карат хората да хукнат по магазините и купуват каквото могат.
Травматичните прекарвания имат свойството да избледняват със промяната на поколенията. И със забравата вероятността от повтаряне на сходен финансов прелом нараства.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ