Писателят Кервин Спир: Политическите режими преминават, но големите стремежи на човека остават
1946 година В Европа пада Желязната завеса. България е от другата страна, при комунистите. Точно тогава в София идва нов френски посланик. Това не е първото му предпочитание. Съпругата му е англичанка и той желае Лондон. Затова в Париж се чудили дълго.
" Накрая избират София. България към този момент не е монархия, а сякаш минава към плурализъм и народна власт. Но това е видимо, поради комплицираната игра сред земеделци и комунисти. Избират посланик без политически опит, само че със популярност на публицист, кадърен да се отвори за гражданското общество и със своя славянски дух да разбере чувствителността на народа ", изясни Кервин Спир.
Той е водач, воин от войната против нацистите. Но ще се популяризира като публицист. Взима два пъти „ Гонкур “ с две разнообразни имена, едното е загадка съвсем до гибелта му. Дори името, с което го знаем, не е същинското. Ромен Гари, индивидът с доста лица.
" Във всеки стадий от живота си, той се преражда с нова идентичност. Едно еврейско дете, родено в Литва, „ Северния Йерусалим “ през 1914, става популярен публицист на френски език, воин на съпротивата, ослепителен представител на Франция. Гари е уверен, че гъвкавостта на съществуването е във въображението, в способността да се преоткриваш със мощ на духа, предпочитание и смелост. Този многолик Ромен Гари, изживял хиляда животи, владеещ 6 езика, преведен на тридесетина други, този създател, който непрекъснато се трансформира и преоткрива – той ме въодушеви ", споделя Спир.
Спир написа трилогия за Ромен Гари, с три подиуми от живота му.
" Научава ли нещо Ромен Гари в България?
Много. Научава доста за България и го споделя в отчетите. Информира Париж по настоящите тематики: процесът против Никола Петков, по какъв начин Георги Димитров и комунистическият уред завладяват българското общество, произволът в правораздаването. Ромен Гари демонстрира схващане към българския дух. Счита го за идеалистичен на фона на политическия натурализъм, който той вижда и въплъщава. Усеща и заплахата от американската изразителност, която ускорява доверчивостта у хората, като твърди - ей го де е спасителят, тук е, дебне в засада. Американците ще ни спасят. Ромен Гари не има вяра в това. И демонстрира схващане за българския народ с неговата славянска тъга и носталгия, който се оставя да бъде захласнат в илюзии.
Критиката против комунизма дълго време е табу за мнозина на Запад. Защо Ромен Гари схваща за две години това, което на френските левичари лишава най-малко двайсет години?
Защото Ромен Гари е роден в Литва, живял е в Съюз на съветските социалистически републики, в Москва, в Полша. Той изживява контузията на привидното тъждество, което обаче се оказва остарялото неравноправие. Познава антисемитизма, на който бил жертва като млад. Гари вижда всички тези рискове в руския тоталитаризъм. Той назовава следвоенна България „ тоталитарна народна власт “. Привидно народна власт, сякаш има избори и правосъдие. Обаче демонстрира признаци на тоталитаризъм - в осъждането на гражданското общество, затворената уста на публичното мнение, контрола над медиите следва признаците на тоталитаризма. Всичко това е разказано от Хана Аренд в „ Произходът на тоталитаризма “, само че по-късно. Ромен Гари го написа като посланик още през 47-ма. Но да, във Франция витае егалитарна заблуда, която желае да повярва на комунистическата химера.
Да, Луи Арагон, Елза Триоле…
Така е, такава е епохата - Сартр, Бовоар. А Ромен Гари, живял в Източна Европа, схваща по-добре и по-бързо от други интелектуалци, че това е единствено привидна действителност и че тук самостоятелните свободи се осъждат. Той го разказва в дипломатическите си писма, само че и в романите. Прекарва 2 години в София, тук написа „ Големият гардероб “. Тази книга, със славянската си атмосфера, го отнася в следвоенен Париж, само че в действителност приказва за заплахите на комунизма ", споделя биографът.
Гари споделя по какъв начин в София го привикват двама мустакати сътрудници и му демонстрират полови фотоси с негово присъединяване. Той бил отвърнал на шантажа смело, по френски. „ Не ми харесват фотосите. Дайте да го създадем отново, че не е наподобявам добре. Излагам Франция “.
" Вие вярвате ли му на тази история?
Да, тъй като има доказателства в документите. Ромен Гари приема шантажа гордо, с вдигната глава. Казва им: „ пратете ми по-добре дамата или дъщерята на Вашия министър, ще се показва по-добре “. В това, по неговите думи, има дух на опозиция. Казва, че френското външно министерство го е направило посланик, с цел да бъде показана в чужбина мъжествената Франция, на съпротивата. Това е риторична игра, само че той надълбоко има вяра в нея. И не го е боязън да изневери на брачната половинка си Лесли Бланч. Двамата са разбирали връзката си като взаимно дело. Подкрепяли са се в своите упоритости и инициативи. Но си дали обет за независимост. Лесли пътувала дълго и имала любовници. Ромен също имал любовници, в това число в България.
Тази история е прекомерно френска. Но Ромен Гари е източноевропейски евреин. Как той възприема българите?
С братско възприятие. Приема, че те са меланхолици и идеалисти, сходно на руснаците, от чиято среда произлиза. Той е срещу културния релативизъм. Според него не можеш да кажеш, че една нация не е узряла за народна власт. Напротив! Твърди, че българският народ не заслужава своята политическа класа и в действителност тя е незрялата. Смята, че да, ще има унижения и българите ще се смирят под игото на тоталитаризма, с цел да оцелеят. Но техният дух е жив, въпреки и приспан. Той пътува из България, стреми си да разбере. После ще каже, че това е извънредно значим стадий от неговото интелектуално и политическо развиване – да поддържа връзка с хора в тоталитарен режим. И парадоксално твърди, че това е благополучен интервал за него.
Щастлив?
Щастлив. Заради хората, които среща.
Като Никола Петков например…
Като Никола Петков, който бил освен водач на Български земеделски народен съюз, само че и ръководител на Алианс Франсез. Вие го казахте: Ромен Гари е публицист, избрал френския език, само че е източноевропейски евреин. Това е неговата първа, неустойчива идентичност. Но той се гордее, че съставлява освен френския, а универсалния дух. Посредством дипломацията и своята популярност като публицист, съумява да стигне до българските фамилии. Може да се обърне към съперниците на режима, и да им подаде ръка. Спасява български фамилии. Помага им да изоставен София, като ги скрива в дипломатическия багаж ", споделя Спир.
Днес Ромен Гари ни дава урок, твърди биографът Спир. И напомня, че още преди основаването на европейските институции Гари има вяра, че европейската просвета ще построи политическа общественост.
" Урокът е по едно и също време демократичен и хуманистичен. Той е във вярата, че политическите режими минават, само че огромните желания на индивида остават. Че идеалът се гради с възходяща воля и постоянно ще изпреварва политиката, режимите и законите на историята. Че съществува човешка общественост, от която нищо не може да те накара да се откажеш. И тя е Европа ", споделя още биографът Спир.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
" Накрая избират София. България към този момент не е монархия, а сякаш минава към плурализъм и народна власт. Но това е видимо, поради комплицираната игра сред земеделци и комунисти. Избират посланик без политически опит, само че със популярност на публицист, кадърен да се отвори за гражданското общество и със своя славянски дух да разбере чувствителността на народа ", изясни Кервин Спир.
Той е водач, воин от войната против нацистите. Но ще се популяризира като публицист. Взима два пъти „ Гонкур “ с две разнообразни имена, едното е загадка съвсем до гибелта му. Дори името, с което го знаем, не е същинското. Ромен Гари, индивидът с доста лица.
" Във всеки стадий от живота си, той се преражда с нова идентичност. Едно еврейско дете, родено в Литва, „ Северния Йерусалим “ през 1914, става популярен публицист на френски език, воин на съпротивата, ослепителен представител на Франция. Гари е уверен, че гъвкавостта на съществуването е във въображението, в способността да се преоткриваш със мощ на духа, предпочитание и смелост. Този многолик Ромен Гари, изживял хиляда животи, владеещ 6 езика, преведен на тридесетина други, този създател, който непрекъснато се трансформира и преоткрива – той ме въодушеви ", споделя Спир.
Спир написа трилогия за Ромен Гари, с три подиуми от живота му.
" Научава ли нещо Ромен Гари в България?
Много. Научава доста за България и го споделя в отчетите. Информира Париж по настоящите тематики: процесът против Никола Петков, по какъв начин Георги Димитров и комунистическият уред завладяват българското общество, произволът в правораздаването. Ромен Гари демонстрира схващане към българския дух. Счита го за идеалистичен на фона на политическия натурализъм, който той вижда и въплъщава. Усеща и заплахата от американската изразителност, която ускорява доверчивостта у хората, като твърди - ей го де е спасителят, тук е, дебне в засада. Американците ще ни спасят. Ромен Гари не има вяра в това. И демонстрира схващане за българския народ с неговата славянска тъга и носталгия, който се оставя да бъде захласнат в илюзии.
Критиката против комунизма дълго време е табу за мнозина на Запад. Защо Ромен Гари схваща за две години това, което на френските левичари лишава най-малко двайсет години?
Защото Ромен Гари е роден в Литва, живял е в Съюз на съветските социалистически републики, в Москва, в Полша. Той изживява контузията на привидното тъждество, което обаче се оказва остарялото неравноправие. Познава антисемитизма, на който бил жертва като млад. Гари вижда всички тези рискове в руския тоталитаризъм. Той назовава следвоенна България „ тоталитарна народна власт “. Привидно народна власт, сякаш има избори и правосъдие. Обаче демонстрира признаци на тоталитаризъм - в осъждането на гражданското общество, затворената уста на публичното мнение, контрола над медиите следва признаците на тоталитаризма. Всичко това е разказано от Хана Аренд в „ Произходът на тоталитаризма “, само че по-късно. Ромен Гари го написа като посланик още през 47-ма. Но да, във Франция витае егалитарна заблуда, която желае да повярва на комунистическата химера.
Да, Луи Арагон, Елза Триоле…
Така е, такава е епохата - Сартр, Бовоар. А Ромен Гари, живял в Източна Европа, схваща по-добре и по-бързо от други интелектуалци, че това е единствено привидна действителност и че тук самостоятелните свободи се осъждат. Той го разказва в дипломатическите си писма, само че и в романите. Прекарва 2 години в София, тук написа „ Големият гардероб “. Тази книга, със славянската си атмосфера, го отнася в следвоенен Париж, само че в действителност приказва за заплахите на комунизма ", споделя биографът.
Гари споделя по какъв начин в София го привикват двама мустакати сътрудници и му демонстрират полови фотоси с негово присъединяване. Той бил отвърнал на шантажа смело, по френски. „ Не ми харесват фотосите. Дайте да го създадем отново, че не е наподобявам добре. Излагам Франция “.
" Вие вярвате ли му на тази история?
Да, тъй като има доказателства в документите. Ромен Гари приема шантажа гордо, с вдигната глава. Казва им: „ пратете ми по-добре дамата или дъщерята на Вашия министър, ще се показва по-добре “. В това, по неговите думи, има дух на опозиция. Казва, че френското външно министерство го е направило посланик, с цел да бъде показана в чужбина мъжествената Франция, на съпротивата. Това е риторична игра, само че той надълбоко има вяра в нея. И не го е боязън да изневери на брачната половинка си Лесли Бланч. Двамата са разбирали връзката си като взаимно дело. Подкрепяли са се в своите упоритости и инициативи. Но си дали обет за независимост. Лесли пътувала дълго и имала любовници. Ромен също имал любовници, в това число в България.
Тази история е прекомерно френска. Но Ромен Гари е източноевропейски евреин. Как той възприема българите?
С братско възприятие. Приема, че те са меланхолици и идеалисти, сходно на руснаците, от чиято среда произлиза. Той е срещу културния релативизъм. Според него не можеш да кажеш, че една нация не е узряла за народна власт. Напротив! Твърди, че българският народ не заслужава своята политическа класа и в действителност тя е незрялата. Смята, че да, ще има унижения и българите ще се смирят под игото на тоталитаризма, с цел да оцелеят. Но техният дух е жив, въпреки и приспан. Той пътува из България, стреми си да разбере. После ще каже, че това е извънредно значим стадий от неговото интелектуално и политическо развиване – да поддържа връзка с хора в тоталитарен режим. И парадоксално твърди, че това е благополучен интервал за него.
Щастлив?
Щастлив. Заради хората, които среща.
Като Никола Петков например…
Като Никола Петков, който бил освен водач на Български земеделски народен съюз, само че и ръководител на Алианс Франсез. Вие го казахте: Ромен Гари е публицист, избрал френския език, само че е източноевропейски евреин. Това е неговата първа, неустойчива идентичност. Но той се гордее, че съставлява освен френския, а универсалния дух. Посредством дипломацията и своята популярност като публицист, съумява да стигне до българските фамилии. Може да се обърне към съперниците на режима, и да им подаде ръка. Спасява български фамилии. Помага им да изоставен София, като ги скрива в дипломатическия багаж ", споделя Спир.
Днес Ромен Гари ни дава урок, твърди биографът Спир. И напомня, че още преди основаването на европейските институции Гари има вяра, че европейската просвета ще построи политическа общественост.
" Урокът е по едно и също време демократичен и хуманистичен. Той е във вярата, че политическите режими минават, само че огромните желания на индивида остават. Че идеалът се гради с възходяща воля и постоянно ще изпреварва политиката, режимите и законите на историята. Че съществува човешка общественост, от която нищо не може да те накара да се откажеш. И тя е Европа ", споделя още биографът Спир.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ