16 февруари 1937 г. - Уолъс Каротърс патентова найлона
1937 година Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон е патентован от компанията „ Дюпон ”. Любопитен факт е, че името на найлона съвсем не е инцидентно. То идва от съкращението на Ню Йорк (NY) и първите букви на Лондон (LON), защото е артикул на взаимна разработка на американски и британски учени от американската компания Дюпон.
Съществува история, че същинският откривател на найлоновите чорапи в действителност е Джулиан Хил, който работел за лабораторията, ръководена от Уолъс Каротърс. Хил бил откривател и работел с екипа си за разкриване на сурогат на коприната.
Учените търсели сурогат на коприната и един ден през 1935 година разкрили, че посредством евакуиране на нажежен кол, примес от каменовъглен катран, вода и алкохол може да се сътвори нишка от материал който е мощен, транспарантен и с тип сходен на коприна. По-нататъшните проучвания довели до първите синтетични нишки, които скоро станали известни с името „ полимер 6.6 ”. Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно.
Легендата гласи, че на откритието се зарадвали всички с изключение на Каротърс, който не можел да си показа защо би могла да се употребява новата материя.
Каротърс бил доста добър химик, само че страдал от меланхолия. През 1937 година, малко откакто жена му му съобщила, че е бременна, той се самоубил като погълнал огромно количество цианид. Като знак на респект към неговата работа, от Дюпон решили, че той би трябвало да се приветства като откривател на полимер 6.6. Така „ Дюпон ” го затрупва със популярност, акцентирайки го като „ изобретателя на найлона ”.
Откриването на найлона довежда след себе си и една от най- огромните революции в женския дрешник. Появяват се найлоновите чорапи. Преди революционното изобретение дамите носели вълнени или копринени чорапи. Вълнените обаче били много тежки, а копринените пък надалеч не били тънки и транспарантни, а и се късали елементарно. Прототипът на първите найлонови чорапи е показан през октомври 1939 година на Световната галерия. Заедно с тях са показани и други революционни открития от вида на цветната снимка, тв приемници и разнообразни ел. уреди.
Седем месеца по-късно - на 15 май 1940 година, найлоновите чорапи се появяват в магазините. Само за един ден те се трансформират в най-популярната и най-важна стока за женския дрешник. Още с стартирането на чорапите в комерсиалната мрежа на Съединени американски щати единствено за три часа са продадени 4000 чифта, за един ден 72 000 чифта, за четири дни - 4 милион чифта, а за една година 64 милиона чифта.
Втората международна война ненадейно прекъсва връзката сред дамите и найлоновите чорапи. По това време те се раздавали единствено с купони. Тъй като приемането им било доста мъчно най-запалените по модата дами рисували с молив за очи тънки линии на босите си крайници, с цел да основат чувството, че са с чорапи.
Найлонът - революционно за това време изобретение - бил нужен на армията. Използвал се за направата на дъждобрани, парашути и палатки. Дори и към този момент създадените найлонови чорапи били претопени и употребявани за военни цели.
Съществува история, че същинският откривател на найлоновите чорапи в действителност е Джулиан Хил, който работел за лабораторията, ръководена от Уолъс Каротърс. Хил бил откривател и работел с екипа си за разкриване на сурогат на коприната.
Учените търсели сурогат на коприната и един ден през 1935 година разкрили, че посредством евакуиране на нажежен кол, примес от каменовъглен катран, вода и алкохол може да се сътвори нишка от материал който е мощен, транспарантен и с тип сходен на коприна. По-нататъшните проучвания довели до първите синтетични нишки, които скоро станали известни с името „ полимер 6.6 ”. Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно.
Легендата гласи, че на откритието се зарадвали всички с изключение на Каротърс, който не можел да си показа защо би могла да се употребява новата материя.
Каротърс бил доста добър химик, само че страдал от меланхолия. През 1937 година, малко откакто жена му му съобщила, че е бременна, той се самоубил като погълнал огромно количество цианид. Като знак на респект към неговата работа, от Дюпон решили, че той би трябвало да се приветства като откривател на полимер 6.6. Така „ Дюпон ” го затрупва със популярност, акцентирайки го като „ изобретателя на найлона ”.
Откриването на найлона довежда след себе си и една от най- огромните революции в женския дрешник. Появяват се найлоновите чорапи. Преди революционното изобретение дамите носели вълнени или копринени чорапи. Вълнените обаче били много тежки, а копринените пък надалеч не били тънки и транспарантни, а и се късали елементарно. Прототипът на първите найлонови чорапи е показан през октомври 1939 година на Световната галерия. Заедно с тях са показани и други революционни открития от вида на цветната снимка, тв приемници и разнообразни ел. уреди.
Седем месеца по-късно - на 15 май 1940 година, найлоновите чорапи се появяват в магазините. Само за един ден те се трансформират в най-популярната и най-важна стока за женския дрешник. Още с стартирането на чорапите в комерсиалната мрежа на Съединени американски щати единствено за три часа са продадени 4000 чифта, за един ден 72 000 чифта, за четири дни - 4 милион чифта, а за една година 64 милиона чифта.
Втората международна война ненадейно прекъсва връзката сред дамите и найлоновите чорапи. По това време те се раздавали единствено с купони. Тъй като приемането им било доста мъчно най-запалените по модата дами рисували с молив за очи тънки линии на босите си крайници, с цел да основат чувството, че са с чорапи.
Найлонът - революционно за това време изобретение - бил нужен на армията. Използвал се за направата на дъждобрани, парашути и палатки. Дори и към този момент създадените найлонови чорапи били претопени и употребявани за военни цели.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ