1923-та година е особена дата в българската история. Това е

" 1923-та година е особена дата в българската история. Това е годината, в която фактически се разтвори кървава рана в снагата на България. Година, в която за първи път българи клаха българи - едните, тъй като желаеха обществена правдивост, а другите, тъй като не им я дават ". Това сподели националният представител проф. Иво Христов на протест поклонение в местността „ Кемера " във връзка 94 години от Септемврийското въстание. Близо 100 и петдесет пловдивчани пристигнаха на мемориалния комплекс край Пловдив, с цел да почетат паметта на разстреляните без съд и присъда видни пловдивски интелектуалци. В речта си проф. Христов уточни, че 1923 година е неуместна година, тъй като тя непрестанно припомня за това, че борбата за обществена правдивост не е нещо измислено. „ Тя би трябвало да се води всеки ден - тук и в този момент ", безапелационен бе националният представител и подчертава, че борбата на 1923 година е борба и на 2017 година. Това, съгласно него, е призрачен сън за тези, които ни ръководят и сега. Нарече го „ призрачен сън за гузните съвести и за двойните счетоводства на тези съвести ".

„ Голямата смяна се прави от огромни хора с огромни стъпки, с огромни фантазии, с огромни хрумвания и с доста кураж. Малките стъпки водят до огромните взаимни отстъпки. А огромните взаимни отстъпки водят до огромната неистина. На крачка сме от нея! ", предизвести проф. Иво Христов. Според него 1923 г ясно демонстрира, че има и по-важни неща от това да осигуриш своето всекидневие, да живееш от ден за ден като шушумига, като биологична даденост. Участниците в Септемврийското въстание проф. Христов назова хора - великани, тъй като 10 години преди този момент те са гниели в окопите на Световната война или в борбите за национално обединяване.

„ Трябва да сме наясно и да погледнем обратно във времето, преди близо век, и да забележим по какъв начин нашите прадядовци са се изправили, с цел да се борят за своята независимост ", сподели още депутатът на „ Българска социалистическа партия за България " от гражданската квота. Той акцентира, че отричането на 1923 година би трябвало да активизира в противоположна посока и приключи с апела „ Помнете 1923 година! ".